В залата на галерия  „Тихото гнездо” в Двореца в Балчик е подредена изложба на добричката художничка Галина Върбанова. Тя завършва  факултета по Изобразително изкуство със специалност скулптура във ВТУ ” Св. Кирил и Методий”. В творческата и биография са отбелязани участия в Национални изложби на учителите-педагози във Велико Търново, окръжни изложби в гр. Добрич, а също и две самостоятелни изложби – в художествените галерии в Балчик и Каварна.

Това е третата самостоятелна изява на авторката. Галина Върбанова е творец с различни търсения в изобразителното изкуство. Тя с успех работи живопис, акварел, керамика, приложни изкуства, които предполагат различни изразни средства.

Шестнайсетте живописни пастелни рисунки, са подчинени на търсенията на художничката в областта на стилизацията на формата, цвета, символиката. Тя населява своите картини  със силно обобщени и стилизирани образи – на слънчевия диск,  женски тела, антични съдове, митични същества миди, символни елементи. Художничката признава, че черпи вдъхновение от  природните форми и от цялата гама от образи, отражения и цветове, които я обкръжават.

Творбите носят заглавията „Изгрев”, „Морска симфония” „Слънчев знак” , „Нереиди”, „Морско дъно”, което условно разделя изложбата в три теми: тема посветена на Слънцето – изгревът в различните му варианти, цветовете на слънцето са потърсени в различните му фази – от изгрев до залез.

Втората тема е посветена на жената и женското начало. „Вечното женско” – са последните думи на Гьоте във втората част на Фауст, което  насочва желанието на  човека към трансцедентното. „Жената е бъдещето на човека” пише Луи Арагон. Пиер Тейар дьо Шарден вижда в този израз „самото име на любовта като великата космическа сила.”  Силно стилизираните женски фигури са преплетени в слънчевия диск, изтеглени са нагоре, едната стъпила върху мида, а други две фигури са вплетени в слънчевия кръг. Символиката на слънцето е многозначна, но тук тя се схваща като източник на светлината и топлината на живота, на животворното начало.

Третата тема е свързана с морето, с вечното му движение и промяна. Морето е символ на динамиката на живота. Всичко излиза от морето и всичко се връща в него: място на ражданията, преобразованията и възражданията. Водата в движение, морето символизира преходно състояние между все още „безформените възможности и оформените реалности”. Морето е едновременно образ на живота и смъртта.

Плавните и деликатни вълнообразни линии изграждат абстрактни образи, които остават впечатление за движение, като че ли плуват в пространството.  Единствено наименованията  на творбите подсказват накъде да поеме мисълта ни. В „Морска симфония” – абстрактната форма ни увлича с динамиката на цветовете – от топлата червена гама до  хладните синьо – виолетови нюанси; „Нереидите” – митологични същества, морски нимфи обитателки на морето олицетворения на неговия плисък, тук са изобразени  увлечени  в танц, а  стилизираните изображения на раковини ни припомнят символното им значение. Морската раковина подобно на всички черупки е свързана с архетипа: луна-вода, зараждане-плодородие.

И не на последно място  е изборът на живописната техника – тази на сухия пастел. Чрез пастелните багри, които имат нежни, меки, чисти, но интензивни тонове, с матова повърхност е постигната голяма преливност.  Така в творбите си художничката  умело съчетава динамика, ритъм и характер на формите посредством светлина и сянка и топло и студено, и богатство на колорита.

Христина Панайотова,

културолог