Град с отворени врати

            Ти Балчик си нежна ласка –

слънце, обич и мечти

           вечен пристан на творците

  град с отворени врати.

  Белите скали сребреят

 в морско сините води

те са бисера безценен

   с които Господ те дари.

           Ех, Балчик, Балчик ти личен

       в залив морски екзотичен.

В каменните ти чешми

пеят изворни води.

Цонка Сивкова

[Show as slideshow]

От дъл­бо­ка дре­в­ност Бал­чик се сла­ви със сво­и­те пи­щ­ни тър­же­с­т­ва, ко­и­то на­се­ле­ни­е­то е ус­т­рой­ва­ло в чест на Бог Ди­о­нис, на­ри­ча­ни „ Дюн­зий”. И днес, ве­ко­ве след оно­ва вре­ме, Бал­чик се сла­ви със сво­и­те му­зи­кал­ни пра­з­ни­ци.Тоя ден те­ча­ха два фе­с­ти­ва­ла  фол­к­ло­рен и кла­си­че­с­ки. Ця­ла се­д­ми­ца в гра­да ни се про­ве­ж­да­ше фе­с­ти­ва­лът  Дни на кла­си­ка­та в Бал­чик. На от­к­ри­та­та сце­на „Ми­с­т­рал” край бре­га на мор­с­кия за­лив, бал­чи­к­лии и го­с­ти на гра­да бя­ха ома­гьо­са­ни от из­пъл­не­ни­я­та на бъл­гар­с­ки и ев­ро­пей­с­ки ди­ри­ген­ти, му­зи­кан­ти и из­пъл­ни­те­ли. При­ли­вът от не­ж­на му­зи­ка се сля с ти­хи­те во­ди на мо­ре­то и до­ко­с­на сър­ца­та на хо­ра­та.

В ран­но­то ут­ро на 4 ав­густ 2012 го­ди­на вя­тъ­рът бе­ше га­льо­вен пре­ди па­ре­щи­те лъ­чи на слън­це­то. Ти­ха му­зи­ка се но­се­ше от „Ехо­то” към цен­тъ­ра на гра­да, къ­де­то го­с­ти от Бал­ка­на се раз­пя­ва­ха с пе­сен за Бал­чик. Бе­ше ожи­ве­но, пра­з­ни­ч­но, за­ба­в­но. Спи­ра­ха ав­то­бу­си. Ус­ми­в­ки си­я­е­ха по ли­ца­та на хо­ра­та, об­ле­че­ни в на­ци­о­нал­ни но­сии, ко­и­то бър­за­ха към от­во­ре­ни­те вра­ти на чи­та­ли­ще „ Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки” в град Бал­чик. Тук, в тоя ден, на то­ва мя­с­то се про­ве­ж­да­ше фол­к­лор­ни­ят фе­с­ти­вал. В не­го уча­с­т­ва­ха 65 са­мо­дей­ни съ­с­та­ва от ця­ла­та стра­на и об­щи­на­та. При­ве­т­с­т­вие към го­с­ти­те и уча­с­т­ни­ци­те по­д­не­со­ха пре­д­се­да­те­лят на Об­ла­с­т­ния съ­вет на пен­си­о­не­ри­те гр. До­б­рич г-н Ма­рин Дра­г­нев. Пре­д­се­да­те­лят на Об­щин­с­кия съ­вет на Съ­ю­за на пен­си­о­не­ри­те 2004 Бал­чик  г-н Ан­гел Съ­бев -:  „Ува­жа­е­ми при­я­те­ли, из­ми­на­ха 15 го­ди­ни от съ­з­да­ва­не­то на На­ци­о­нал­ния пре­г­лед на ху­до­же­с­т­ве­на­та са­мо­дей­ност Бал­чик, ко­и­то пре­г­лед по­ле­ка-ле­ка се пре­вър­на в съ­бор  на­д­пя­ва­не на хо­ра­та от тре­та­та въз­раст. Той е пре­д­по­чи­тан от го­с­ти са­мо­дей­ци от по­ч­ти ця­ла­та стра­на, за ко­е­то ние се ра­д­ва­ме и се гор­де­ем. Чу­до­т­во­рен е из­во­рът на жи­ва­та во­да  не­пре­съ­х­ващ и ве­чен, ка­к­ва­то е бъл­гар­с­ка­та пе­сен  ве­ч­но мла­да, и не­о­с­та­ря­ва­ща…”

Во­де­ща­та г-жа Дим­ка Ма­ле­ва от­к­ри фол­к­лор­ни­ят фе­с­ти­вал с то­п­ли­те ду­ми : „ До­б­ре до­ш­ли при­я­те­ли  при­я­те­ли да имаш е бо­га­т­с­т­во!, ето за­що ние, бал­чи­к­лии, сме най-бо­га­ти, за­що­то има­ме Вас при­я­те­ли, от вси­ч­ки кра­и­ща на Бъл­га­рия. До­б­ри до­ш­ли в Бе­лия град, за­що­то Вие сте хо­ра­та, ко­и­то пе­е­те, тво­ри­те и ос­та­ва­те в на­с­ле­д­с­т­во най-цен­но­то на по­ко­ле­ни­я­та след се­бе си – пе­сен­та….”

До­ма­ки­ни­те, Об­щин­с­ки­ят хор на пен­си­о­не­ри­те в гр. Бал­чик, с ръ­ко­во­ди­тел То­дор То­до­ров и съ­п­ро­вод на акор­де­он от Иван Ма­лев, от­к­ри­ха фе­с­ти­ва­ла.

След тях на сце­на­та за­пя фол­к­лор­на­та гру­па „На­де­ж­да” от град Га­б­ро­во с ръ­ко­во­ди­тел Сте­ф­ка Ка­ра­пе­не­ва. За из­не­на­да на пу­б­ли­ка­та  те за­пя­ха пе­сен за Бал­чик.  Обе­ща­ха ни, че та­зи пе­сен ще пе­ят на вси­ч­ки свои кон­цер­ти из стра­на­та  за­що­то оби­чат Бал­чик. Не слу­чай­но е из­пъл­не­ни­е­то на пе­сен­та. Из­ве­с­т­на­та га­б­ро­в­с­ка ком­по­зи­тор­ка Сте­ф­ка Ка­ра­пе­не­ва, ав­тор на над 250 пе­с­ни ка­з­ва : „ Мо­ят храм е пла­ни­на­та, ко­я­то ме въз­ра­ж­да и вдъ­х­но­вя­ва, а му­зи­ка­та е тръ­п­ка ка­то лю­бо­в­та”.

От го­ди­ни  тя пи­ше му­зи­ка по мои сти­хо­ве, ко­и­то съм на­пи­са­ла с мно­го обич, за мо­ре­то и Бал­чик.

Фе­с­ти­ва­лът про­дъл­жи през це­лия ден, пъ­с­тър, раз­но­о­б­ра­зен и кра­сив. Ме­ж­ду ве­за­ни­те бъл­гар­с­ки но­сии се от­ли­ча­ва­ха „ Си­ньо  бе­ли­те” от  „Бя­ло цве­те”  и „Не­с­по­кой­ни въл­ни”, впе­ча­т­ля­ва­щи с ви­зи­я­та си. „ Те гра­б­ват очи­те и сър­ца­та на зри­те­ли­те”  ка­к­то ка­з­ва гла­в­но­то жу­ри на ско­ро пре­ми­на­ли­ят ме­ж­ду­на­ро­ден фе­с­ти­вал в Пер­ник.

Вси­ч­ки ко­ле­к­ти­ви бя­ха в осо­бе­но до­б­ра фор­ма и да­до­ха вси­ч­ко от се­бе си.

В края на де­ня гру­па­та за из­во­рен фол­к­лор при НЧ „Про­с­ве­та” се­ло Со­ко­ло­во с ръ­ко­во­ди­тел Ста­ма­т­ка Ки­ри­ло­ва с ан­ге­ло­г­ла­с­ни­те си из­пъл­не­ния и с кръ­ш­ни­те хо­ра и ръ­че­ни­ци на тан­цо­вия съ­с­тав при съ­що­то чи­та­ли­ще с ръ­ко­во­ди­тел Ко­льо Ко­лев вди­г­на­ха гра­ду­са на на­с­т­ро­е­ни­е­то, ко­е­то за­ля и за­ла­та.

Къ­с­но ве­чер­та г-жа Ма­ле­ва обя­ви фе­с­ти­ва­ла за за­к­рит и по­ка­ни же­ла­е­щи­те  от пу­б­ли­ка­та  на сце­на­та. Вси­ч­ки с мно­го за­ряд и пре­ли­ва­що на­с­т­ро­е­ние раз­тър­си­ха с пе­с­ни и тан­ци сце­на­та на чи­та­ли­ще­то в цен­тъ­ра на Бал­чик.

Цонка СИВКОВА

Ревностните пазители на традициите

Да им за­ви­ди чо­век на тър­пе­ни­е­то, во­ля­та и же­ла­ни­е­то, с ко­и­то са въ­о­ръ­же­ни въз­ра­с­т­ни­те бъл­га­ри. Скъ­та­ли в рам­ки­те на спо­ме­на вси­ч­ко, ко­е­то са чу­ва­ли и на­у­чи­ли от ба­би­но вре­ме, се­га го пре­на­сят ка­то чу­п­лив дар през вре­ме­то на за­б­ра­ва­та. С та­къв тре­пет ис­кат да го пре­дадт и на сво­и­те вну­че­та.

Да не за­б­ра­вя­ме, че та­зи 2012 г. е све­то­в­на, то­ч­но в та­зи на­со­ка. Не­ка де­ца­та не за­б­ра­вят „Днес ка­к­во­то ба­ба ме на­у­чи, ще пре­дам на свой­то вну­че”. То­ва усе­ти­х­ме и на сце­на­та в НЧ „П.Хи­лен­дар­с­ки” гр.Бал­чик, съ­бо­та, 4 ав­густ. На то­зи ден се про­ве­де На­ци­о­нал­ни­ят пре­г­лед на лю­би­тел­с­ки­те съ­с­та­ви на пен­си­о­нер­с­ки­те клу­бо­ве. Спи­съ­кът за уча­с­тие бе дъ­лъг. От 9.00 ч. до 18.00 ч. се ле­е­ха пе­с­ни от ця­ла Се­ве­ро­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия, та чак до Бал­ка­на.

Цъ­ф­на бъл­гар­с­ка­та зе­мя от но­сии и ба­г­ри. Очи­те ти се про­съл­зя­ват от уми­ле­ние и от бъл­гар­с­ко­то сло­во, ко­е­то го­во­ри с ме­ло­дия, до­ш­ла с ехо­то на вре­ме­то. Те ни пре­на­сят къ­де ли не – на хо­ро­то, ве­ч­ни­ят кръг на бъл­га­ри­те; на се­дян­ка­та при мо­ми и мом­ци, сим­вол на тру­до­лю­би­е­то; сред про­с­тор­на­та жи­т­ни­ца на Бъл­га­рия – До­б­ру­джа и не­й­ни­те ра­бо­т­ли­ви хо­ра, до­б­ри и кро­т­ки до­б­ру­джан­ци; сред бун­та­ри­те на Бал­ка­на – ве­ч­ни за­щи­т­ни­ци на бъл­гар­щи­на­та; на ме­г­да­на по се­ла и гра­до­ве, с гай­ди, ка­ва­ли, тъ­па­ни и акор­де­о­ни.

Сред спе­ци­фи­ч­ния не­ра­в­но­де­лен такт на на­ро­д­на­та ни му­зи­ка се про­ви­ра­ха ка­то мор­с­ки бриз и не­ж­ни­те ли­ри­ч­ни пе­с­ни с шла­гер­но зву­че­не. Мно­го кра­со­та и про­бу­ж­да­не на за­б­ра­ве­ни чу­в­с­т­ва от мла­до­ст­та има­ше в се­мей­ния ду­ет Ива­но­ви от Пли­с­ка. Ма­кар и на та­ка­ва въз­раст, гла­со­ве­те им са тол­ко­ва при­я­т­ни за слу­ша­не. Съ­с­та­вът от Ки­п­ра,Вар­нен­с­ко, съ­що бе мно­го раз­ли­чен от дру­ги­те. Аран­жи­ро­в­ка­та на ав­тор­с­ки­те пе­с­ни, ко­и­то слу­ша­х­ме за пър­ви път, ни на­ка­ра да за­мъл­чим, ка­то че ли ре­ла­к­си­ра­х­ме. Клу­бо­ве­те от Га­б­ро­во и Дря­но­во са от­к­ри­ли по­д­хо­дя­ща сце­на и пу­б­ли­ка за сво­и­те из­пъл­не­ния, ко­и­то но­сят по­лъ­ха на гра­д­с­ка­та сре­да. Пра­ви впе­ча­т­ле­ние, че на сце­на­та се по­я­вя­ват и мъ­ж­ки пе­в­че­с­ки гру­пи. Чест и по­чи­та­ния на смел­ча­ци­те. С из­пъл­не­ни­я­та си те де­мон­с­т­ри­рат, че мъ­же­те са ви­на­ги па­т­ри­о­ти­ч­но на­с­т­ро­е­ни за опа­з­ва­не на на­ци­о­нал­ни­те ни цен­но­с­ти.

Ем­б­ле­ма­ти­ч­на­та бъл­гар­с­ка пе­сен „Ху­ба­ва си, моя го­ро”, из­пъл­не­на про­чу­в­с­т­ве­но от гру­па­та на клуб „Въз­ра­ж­да­не” Бал­чик, ги из­ка­чи на по­че­т­но мя­с­то в стъл­би­ца­та на фе­с­ти­ва­ла. Ръ­ко­во­ди­тел­ка­та им Не­ве­ли­на Ге­ор­ги­е­ва и та­зи го­ди­на де­мон­с­т­ри­ра не­що но­во – из­по­л­з­ва диск при съ­п­ро­во­да, за да мо­же с ди­ри­жи­ра­не да из­вае пе­сен­та до съ­вър­шен­с­т­во, с ко­е­то да въз­дей­с­т­ва ма­к­си­мал­но вър­ху ду­ше­в­ния мир на слу­ша­те­ля. За бар­до­ве­те от Вар­на мо­же да се ка­жат са­мо ху­ба­ви не­ща. Те из­пъл­ня­ват пе­с­ни от на­ше­то вре­ме.

На сце­на­та в Бал­чик вси­ч­ки пен­си­о­не­ри – из­пъл­ни­те­ли по­ка­за­ха, че бъл­га­ри­те са по­том­ци на Ор­фей и са от гла­со­ви­ти, по-гла­со­ви­ти. Вър­ви им на­ро­д­но­то пе­е­не, гра­д­с­ки­ят шла­гер, за­ка­ч­ка­та, за­дя­в­ка­та, но ни­ко­га не се от­к­ло­ня­ват от из­во­ра. То­ва го до­ка­з­ват и до­с­та от съ­с­та­ви­те – Со­ко­ло­во, Гур­ко­во, Об­ро­чи­ще, До­б­рич, Але­к­сан­д­рия, Ку­б­рат, Раз­г­рад и др.

Об­що взе­то вси­ч­ки съ­с­та­ви по­ка­за­ха, че са по­ра­с­на­ли, ка­к­то в сво­я­та ви­зия на сце­на­та, та­ка и в из­пъл­не­ни­я­та си. Ня­ма­ше гру­па, ко­я­то да не за­с­лу­жа­ва ап­ло­ди­с­мен­ти. Об­щин­с­ки­ят пен­си­о­нер­с­ки хор, с ди­ри­гент Т.То­до­ров, с по­д­бо­ра на пе­с­ни­те и му­зи­ци­ра­не­то им, пре­д­с­та­ве­ни кон­ку­рен­т­но, бя­ха при­е­ти с раз­би­ра­не от пу­б­ли­ка­та.

Въз­ра­с­т­ни­те хо­ра не се из­п­ла­ши­ха от са­хар­с­ка­та же­га. Го­то­ви бя­ха до край да се раз­да­ват, сти­га да има кой да ги слу­ша.

Ще ги ча­ка­ме от­но­во до­го­ди­на. Бал­чик е от­во­ре­на сце­на за вси­ч­ки.

Пенка ДИМИТРОВА