На 10 ав­густ 2010 г. от­но­во Му­зи­ка Арт ни из­не­на­да, то­зи път в тан­дем с Ла­с­ло Фе­ньо /Ун­га­рия/, но­си­тел на Пър­ва на­г­ра­да от пре­с­ти­ж­ния кон­курс за ви­о­лон­че­ли­с­ти “Па­б­ло Ка­зал” /2004 г./, кон­цер­т­май­с­тор на Фран­к­фур­т­с­ко­то ра­дио, ди­ри­гент и пре­по­да­ва­тел на Му­зи­кал­но­то учи­ли­ще в съ­щия град, ка­то не­го­во хо­би са кар­тин­гът и фу­т­бо­лът. Не­го­во­то ви­о­лон­че­ло е ро­де­но през да­ле­ч­на­та 1695 г. и в мо­мен­та то­зи род му­зи­кал­ни ин­с­т­ру­мен­ти имат са­мо 20 ду­ши на пла­не­та­та.

Той то­ку-що при­с­ти­га от Юж­на Аме­ри­ка. Кон­цер­тът за­по­ч­на с две со­ло­ви из­пъл­не­ния на ви­о­лон­че­ло – Сю­и­та №2, ре ми­нор – Й.С.Бах и со­на­та за со­ло ви­о­лон­че­ло на ун­гар­с­кия ком­по­зи­тор Зол­тан Ко­дай. И при две­те си из­пъл­не­ния Ла­с­ло Фе­ньо не из­по­л­з­ва но­т­ния три­но­ж­ник, за­що­то му­зи­ка­та бе­ше ста­е­на в ду­ша­та му, в съ­з­на­ни­е­то му. След кра­т­ка па­у­за се по­не­се кон­цер­тът за ви­о­лон­че­ло и ор­ке­с­тър №1 до ма­жор със стру­нен ор­ке­с­тър Му­зи­ка Арт, в съ­с­тав: Те­ме­ну­ж­ка Ива­но­ва, кон­цер­т­май­с­тор, ро­де­на в Бал­чик; Пе­тя Ми­ри­ле­с­ку, Ви­ля­на Бо­не­ва, Иве­ли­на Пе­т­ро­ва, Ру­мя­на На­й­фелт, Ми­ро­с­лав Бо­жи­нов /ци­гул­ка/, Ста­ни­с­ла­ва Сто­е­ва и Вла­ди­мир Ру­сев /ви­о­ла/; Юлия Кръ­с­те­ва и Ни­ко­лай Да­мя­нов /ви­о­лон­че­ло/; съ­с­ре­до­то­че­на­та Или­на Жа­б­лен­с­ка /кон­т­ра­бас/. Вси­ч­ки те по­ка­за­ха, за­е­д­но с Ла­с­ло Фе­ньо, че са ов­ла­де­ли струн­но­то май­с­тор­с­т­во, ви­со­ка ком­по­зи­ци­он­на те­х­ни­ка и за­бе­ле­жи­тел­но чу­в­с­т­во за ри­тъм в емо­ци­о­на­лен и ан­то­ри­те­тен план. До­ри за­бе­ля­зах с чу­в­с­т­во на ре­в­ност как ов­ла­ж­ня­ха жен­с­ки­те по­г­ле­ди на пу­б­ли­ка­та, пъл­ни с тайн­с­т­ве­на не­га, от­п­ра­ве­ни към Ла­с­ло Фе­ньо. За миг си пре­д­с­та­вих, че съм на не­го­во мя­с­то. В знак на бла­го­дар­ност, на­вяр­но към жен­с­ка­та пу­б­ли­ка, той за­вър­ши кон­цер­та с Тан­ца на ел­фи­те от По­пер.

На 11 ав­густ2010 г. пред пу­б­ли­ка­та се яви проф. Ви­к­тор Чу­ч­ков, за­е­д­но с при­я­те­ли на сце­на­та и сред пу­б­ли­ка­та: проф.Ата­нас Ка­ре­ев, кон­цер­т­май­с­тор на Ви­ен­с­кия сим­фо­ни­чен ор­ке­с­тър и съ­п­ру­га­та му пи­а­ри­с­т­ка­та Анет Ка­ре­е­ва; проф.Иван Ди­ми­т­ров и съ­п­ру­га­та му Пе­тя Ди­ми­т­ро­ва /со­п­ран/; дъл­го­го­ди­ш­на­та ди­ре­к­тор на Му­зи­кал­ния те­а­тър в Со­фия Мил­ка Ми­те­ва; Фа­ни Ме­д­ни­ка­ро­ва, му­зи­ка­лен пе­да­гог, съ­п­ру­га на из­ве­с­т­ния ди­ри­гент За­ха­ри Ме­д­ни­ка­ров; све­то­в­но­и­з­ве­с­т­на­та пе­ви­ца Хри­с­ти­на Ан­ге­ла­ко­ва /ме­цо­со­п­ран/; ро­ди­те­ли­те на бра­тя­та Пан­те­ле­е­ви – П.Пан­те­ле­ев, во­дач на гру­па­та клар­не­ти­с­ти, 37 го­ди­ни в Со­фий­с­ка­та фил­хар­мо­ния, Мар­та Пан­те­ле­е­ва, ви­о­ла. Проф.Чу­ч­ков е за­вър­шил кон­сер­ва­то­ри­я­та в Рим през 1971 г. ка­то е съ­з­да­вал му­зи­ка за бъл­гар­с­ки, ита­ли­ан­с­ки иг­рал­ни, до­ку­мен­тал­ни и ани­ма­ци­он­ни фил­ми. Кон­цер­тът му за­по­ч­на с не­го­во­то со­ло­во из­пъл­не­ние. Пи­а­но­то про­с­то за­пя под не­го­ви­те пръ­с­ти, вла­де­ей­ки тай­на­та за бо­ра­ве­не с пе­да­ли­те и кла­ви­ши­те. Пу­б­ли­ка­та по­с­ре­щ­на ра­до­с­т­но лю­би­ми ми­ни­а­тю­ри от све­то­в­на­та кла­си­ка: Кле­мен­ти – рон­до фа ма­жор; Мо­царт – Alla Turca; Бе­т­хо­вен – Ада­жио из па­те­ти­ч­на со­на­та; Шо­пен – Валс в до ди­ез ми­нор; Чай­ко­в­с­ки – Ок­том­в­ри; Григ – Танц на джу­дже­та­та.

Из­вън про­г­ра­ма­та проф.чу­ч­ков из­с­ви­ри “Ръ­че­ни­ца” от бъл­гар­с­кия ком­по­зи­тор Пе­т­ко Стай­нов.

До­ка­то проф.Чу­ч­ков съ­би­ра­ше въз­тор­же­ни­те ап­ло­ди­с­мен­ти на пу­б­ли­ка­та, на сце­на­та се по­я­ви­ха Мар­тин Пан­те­ле­ев, ди­ре­к­тор на фе­с­ти­ва­ла, ро­ден през 1976 г., за­по­ч­нал да сви­ри на ци­гул­ка на 4.5 го­ди­ни; Ста­ни­с­ла­ва  Сто­е­ва – ви­о­ла,  ся­каш то­ку-що из­ля­з­ла от кар­ти­ни­те на Зла­тю Бо­я­джи­ев, с ре­не­сан­со­ва кра­со­та и вглъ­бе­ност; съ­с­ре­до­то­че­на­та Юлия Кръ­с­те­ва /ви­о­лон­че­ло/. Те из­пъл­ни­ха Ра­вел – Ра­п­со­дия “Ци­ган­ка”, Брамс – Alla Zingarese, Лист – Лю­бо­в­ни ме­ч­ти. С по­с­ле­д­но­то про­из­ве­де­ние проф.Чу­ч­ков по­з­д­ра­ви съ­п­ру­га­та си Еле­на Чу­ч­ко­ва.

Вси­ч­ки из­пъл­не­ни про­из­ве­де­ния зву­ча­ха убе­ди­тел­но и вдъ­х­но­ве­но, ка­то вик от не­що ра­до­с­т­но, ка­то вик за лю­бов.

На 12 ав­густ 2010 г. ве­чер­ни­ят кон­церт бе по­с­ве­тен на ро­ман­ти­ка­та на 19 век. Из­пъл­ни­те­ли бя­ха пет му­зи­кан­ти: Мар­тин Пан­те­ле­ев, Ве­с­ко Пан­те­ле­ев-Еш­ке­на­зи, ро­ден през 1970 г. и за­по­ч­нал да сви­ри на ци­гул­ка на 4.3 го­ди­ни, пе­че­лил кон­кур­си в Лон­дон, Пе­кин, Вар­ша­ва, Еш­ке­на­зи е твор­че­с­ки­ят му псе­в­до­ним, по идея на ан­г­лий­с­кия му про­ду­цент; ка­то не за­б­ра­вя­ме, че във ве­ни­те на два­ма­та бра­тя те­че ев­рей­с­ка кръв по май­чи­на ли­ния; Ста­ни­с­ла­ва Сто­е­ва – ви­о­ла, но­во­о­т­к­ри­та­та лю­бов на Ве­с­ко Еш­ке­на­зи; Де­рек Хан – вглъ­бен в се­бе си и тем­пе­ра­мен­тен в из­пъл­не­ни­я­та си /пи­а­но/; ви­о­лон­че­ли­с­тът Ла­с­ло Фе­ньо – по­ко­ря­ващ пу­б­ли­ка­та за по­ре­ден път, ока­че­с­т­вен ка­то се­кс­сим­вол на фе­с­ти­ва­ла.

Му­зи­кал­ни­ят квин­тет из­пъл­ни про­из­ве­де­ния на А.Двор­джак и й.Брамс. Вси­ч­ки по­ка­за­ха ос­вен та­лант, но и фе­но­ме­на­лен му­зи­ка­лен слух, с ма­г­не­ти­ч­но въз­дей­с­т­вие вър­ху пу­б­ли­ка­та.

Георги ЙОВЧЕВ