Пре­ди ня­кол­ко дни ми­нах по мал­ка­та ули­ч­ка „Емо­на”, на­ми­ра­ща се зад кар­тин­на­та га­ле­рия. На къ­ща­та на ъгъ­ла с № 8 на вто­рия етаж се ве­е­ше бъл­гар­с­ки­ят на­ци­о­на­лен флаг. По раз­по­ло­же­ни­е­то на цве­то­ве­те на зна­ме­то из­ли­за, че сме във вой­на с ня­коя дър­жа­ва. Ве­чер­та слу­шах но­ви­ни­те, су­т­рин­та – съ­що, но не чух ня­кой да ни е обя­вил вой­на. Щом ня­ма та­ко­ва съ­о­б­ще­ние, при то­ва по­ло­же­ние на фла­га, си­гур­но со­б­с­т­ве­ни­ци­те во­ю­ват с ня­ко­го от съ­се­ди­те. Или мо­же би да обър­нат вни­ма­ние на ми­на­ва­щи­те, за да про­че­тат от­да­в­на сто­я­ща­та обя­ва зад ве­е­щия се флаг, че ета­жът се про­да­ва. А мо­же би в бър­за­не­то си са по­с­та­ви­ли фла­га об­ра­т­но – с чер­ве­ния цвят от­го­ре. Слу­ч­ват се та­ки­ва гре­ш­ки. Да­но про­че­тат за до­пу­с­на­та­та гре­ш­ка и по­с­та­вят фла­га с бе­лия цвят от­го­ре, ка­к­то е при­е­то и ре­д­но.

Мильо ЙОЧЕВ