Та­ка ре­ших да оза­г­ла­вя впе­ча­т­ле­ни­я­та си от из­ло­ж­ба­та с го­б­ле­ни на те­ма „Дво­ре­цът и Бал­чик”, по­д­ре­де­на в кар­тин­на­та га­ле­рия на гра­да. При­з­на­вам си, не оча­к­вах тол­ко­ва ху­бост и та­лант, тол­ко­ва пре­ци­з­ност, вло­же­ни във все­ки го­б­лен.

Чрез та­зи из­ло­ж­ба Ка­ло­ян да­ва из­раз на без­мер­на­та си обич към ро­д­ния град, към ис­то­ри­я­та и за­бе­ле­жи­тел­но­с­ти­те му. Раз­въл­ну­ва­но той на­ре­че Бал­чик ве­лик град и се опи­та да из­ра­зи пред нас вдъ­х­но­ве­ни­е­то, с ко­е­то се е за­ел да из­ра­бо­ти тол­ко­ва кра­си­ви го­б­ле­ни, ко­и­то тру­д­но мо­жем да раз­по­з­на­ем от ед­на про­фе­си­о­нал­но на­п­ра­ве­на сним­ка. С цве­т­ни кон­ци и фи­ни бо­до­ве той е по­с­ти­г­нал пъл­но ес­те­ти­че­с­ко въз­дей­с­т­вие вър­ху вси­ч­ки, ко­и­то ги ви­дят. Ко­га­то с ра­дост раз­г­ле­ж­да­ме все­ки го­б­лен, ние се пи­та­ме кол­ко дни и ча­со­ве, бод по бод, се по­с­ти­га та­зи пре­лест в рам­ка­та на го­б­ле­на. И кол­ко пре­д­ва­ри­тел­на по­д­го­то­в­ка тря­б­ва да се на­п­ра­ви, за да се при­го­ди един фо­тос за из­ра­бо­т­ва­не на го­б­лен. Ка­ло­ян е на­п­ра­вил вси­ч­ко то­ва и за­то­ва е мо­е­то по­х­вал­но сло­во. За­що­то с го­б­ле­ни­те си той е пре­съ­з­дал он­зи свят от Дво­ре­ца, она­зи част от Бал­чик, с ко­я­то сме из­ве­с­т­ни в Бъл­га­рия и в мно­го стра­ни по све­та. Не е слу­чай­но оно­ва, ко­е­то е по­ръ­ча­ла на­в­ре­ме­то ру­мън­с­ка­та ца­ри­ца Ма­рия: „Ако ня­ко­га до­й­де ло­шо­то – ця­ла До­б­ру­джа дай­те на Бъл­га­рия. Но ви за­к­ли­нам – Бал­чик по мо­ре да го има­те, но да ос­та­не ру­мън­с­ки!” Та­ка тя по­в­та­ря­ла на при­б­ли­же­ни­те си. За на­ша ра­дост Бал­чик и Дво­ре­ца днес са част от ро­ди­на­та ни. И оно­ва, ко­е­то Ка­ло­ян Ла­зов е на­п­ра­вил с дъл­го­го­ди­ш­ния си труд е ед­на не­с­тан­дар­т­на, но ис­тин­с­ки па­т­ри­о­ти­ч­на въз­х­ва­ла на дво­ре­ца в Бал­чик и не­го­ва­та при­ка­з­на и цар­с­т­ве­на при­ро­да, на не­го­ва­та не­по­в­то­ри­ма кра­со­та.

Златка Д. ХРИСТОВА

гр. Варна