Ка­за­но е: „Ле­с­но се ка­з­ва”ХОП!”, но тру­д­но се ска­ча.“ И с мен та­ка ста­на! Стру­ва­ше ми се ле­с­но да се­д­на и да спо­де­ля из­жи­вя­но­то с вас, но то­ва се ока­за тру­д­на ра­бо­та!

Он­зи ден про­че­тох във ве­с­т­ни­ци­те за по­с­тъ­п­ка­та на два­ма бъл­гар­с­ки мъ­же, ко­и­то са­мо­о­т­вер­же­но се хвър­ли­ли в бур­ни­те въл­ни, за да спа­сят две де­ца, ко­и­то се да­ве­ли в мо­ре­то край Си­не­мо­рец, и то то­ч­но на Илин­ден. Ус­пе­ли да спа­сят де­ца­та, но с це­на­та на со­б­с­т­ве­ния си жи­вот. По­с­тъ­п­ка­та им ме въз­хи­ти и раз­въл­ну­ва, но аз ве­че бях ста­нал сви­де­тел на по­до­б­на са­мо­о­т­вер­же­на по­с­тъ­п­ка, и то в на­шия град!

Са­мо пре­ди се­д­ми­ца, на 16.07.2012 г. към 10 ча­са бях пар­ки­рал на ул.”При­мор­с­ка” сре­щу бан­ка ОББ. Ка­нех се да се вклю­ча в дви­же­ни­е­то, ко­га­то зад ко­ла­та ми се чу си­лен вик: „Спри!Спри!” Ви­ка­ше един млад мъж на око­ло 30-35 го­ди­ни, с въ­ди­ца в ръ­ка, ти­чай­ки към ед­но де­тен­це на око­ло 2-3 го­дин­ки, ко­е­то бе­ше из­ля­з­ло пред бър­зо­д­ви­же­щи­те се ко­ли. По­ч­ти пред ид­ва­що­то от към Дво­ре­ца та­к­си мла­ди­ят мъж гра­б­на де­тен­це­то и ус­пя да вле­зе ме­ж­ду пар­ки­ра­ни­те ко­ли, къ­де­то го пре­да­де на пла­че­ща­та май­ка. Вси­ч­ко ста­на тол­ко­ва бър­зо, че ус­пях са­мо да из­ви­кам “Бра­во!” Мъ­жът въ­о­б­ще не се обър­на, из­че­з­на зад пар­ки­ра­ни­те ко­ли, ся­каш ни­що осо­бе­но не бе на­п­ра­вил.

Спря­ло­то та­к­си про­дъл­жи пъ­тя си, май­ка­та с де­те­то вле­зе в бан­ка­та, аз се вклю­чих в дви­же­ни­е­то, ся­каш ни­що не се бе­ше слу­чи­ло. А всъ­щ­ност пред очи­те ми се слу­чи то­ва, ко­е­то ми­с­лех, че не мо­же да се слу­чи в Бъл­га­рия! Пред очи­те ми бе­ше из­вър­шен по­д­виг!

Мо­и­те ува­же­ния, по­чит и бла­го­дар­ност на то­зи не­по­з­нат мъж, кой­то, без да ми­с­ли за се­бе си, спа­си един де­т­с­ки жи­вот!

До­ка­то сред нас все още има та­ки­ва хо­ра, не вси­ч­ко е за­гу­бе­но!

Д-р Михран Санджакян