II Випуск на Балчишката гимназия Випуск 1947 г.

За­вър­ши­х­ме гим­на­зия „Хри­с­то Бо­тев” Бал­чик пре­ди 65 го­ди­ни. На­пу­с­на­х­ме учи­ли­ще­то с ви­сок дух и с ме­ч­ти за бъ­де­ще­то.

Все­ки по сво­е­му е за­по­м­нил уче­ни­че­с­кия жи­вот и е за­па­зил то­п­ли спо­ме­ни за съ­у­че­ни­ци­те си и учи­те­ли­те.

След ди­п­ло­ми­ра­не­то, все­ки от нас на­ме­ри сво­е­то до­с­той­но мя­с­то в жи­во­та. С че­с­тен труд до­ка­за­х­ме се­бе си и се ут­вър­ди­х­ме ка­то до­б­ри гра­ж­да­ни. От­г­ле­да­х­ме до­б­ри де­ца, вну­ци и пра­в­ну­ци.

Мно­зи­на за­вър­ши­ха ви­с­ше об­ра­зо­ва­ние: от 37 мла­де­жи и де­вой­ки има­ме 2 ин­же­не­ри, 10 ико­но­ми­с­ти, 2 аг­ро­но­ми, 1 юрист, 2 пе­в­ци в из­тъ­к­на­ти ан­сам­б­ли, 3 те­х­ни­ци, 1 во­ен­но­с­лу­жещ, 1 учи­тел и ня­кол­ко слу­же­щи.

С осо­бен ав­то­ри­тет и ува­же­ние ис­кам да по­со­ча на­ши­те пре­по­да­ва­те­ли: Хри­с­то Со­мов, Ра­д­ка Ни­ф­тя­но­ва, Зоя Ру­се­ва, Вла­ди­с­лав Джо­ков, Ди­ми­тър По­п­ди­ми­т­ров, Фи­на Ко­ва­че­ва.

За съ­жа­ле­ние, на­ши­те ре­ди­ци съ­в­сем оре­дя­ха. Мно­го ве­че са по­кой­ни­ци.

На вси­ч­ки свои жи­ви съ­у­че­ни­ци по­же­ла­вам здра­ве, дъл­го­ле­тие и спо­кой­ни ста­ри­ни.

Мария Близнакова

Да се съхраним духовно Випуск 1952 г.

За­вър­ши­х­ме гим­на­зи­я­та пре­ди 60 го­ди­ни. Бя­х­ме са­мо един клас, над 30 уче­ни­ци – ща­с­т­ли­ви, на­и­в­ни и ра­до­с­т­ни пред жи­во­та, кой­то ни пре­д­с­то­е­ше.

Аби­ту­ри­ен­т­с­ки­ят ни бал се про­ве­де в ко­ри­до­ра на се­га­ш­на­та Кар­тин­на га­ле­рия, къ­де­то се по­ме­ща­ва­ше то­га­ва гим­на­зи­я­та. Учи­те­ли­те ни бя­ха: Ни­ф­тя­но­ва, ко­я­то пре­по­да­ва­ше мно­го об­раз­но; Ов­ча­ро­ва, ко­я­то бе­ше мно­го кра­си­ва, еле­ган­т­на и кул­тур­на; Че­ш­ме­джи­ев, кой­то се от­ли­ча­ва­ше със своя стил и ар­ти­с­ти­ч­ност; Мел­ни­ков, Ан­ге­лов и др.

Помним учебната 1949/1950 г., когато класът ни не допусна нито една двойка.

От нашия випуск има инженери, лекари, учители, архитект, агроном…Събрахме се преди 5 години със добрите спомени един за друг.

За съжаление много от нашите съученици не са живи. На живите пожелавам да бъдем здрави и да съхраним бодро чувството си за духовна красота.

Димка ДЖИЛЯНОВА

Голям випуск – големи резултати – Випуск 1957 г.

Ви­пу­с­кът ни бе­ше мно­го го­лям – 38 уче­ни­ка, от ко­и­то 17 от­ли­ч­ни­ци. Ние бя­х­ме за­д­ру­жен клас, по­ма­га­х­ме си в тру­д­ни мо­мен­ти – учи­х­ме се мно­го. Нас гла­в­но ни учи­ха при­хо­дя­щи учи­те­ли, за­що­то Бал­чик е ма­лък град и по оно­ва вре­ме ня­ма­ше мно­го учи­тел­с­ки ка­д­ри. На­ши­те учи­те­ли бя­ха взи­с­ка­тел­ни, ис­ка­ха ние, мла­ди­те, бъ­де­щи­те стро­и­те­ли на бъл­гар­с­ко­то об­ще­с­т­во, да зна­ем мно­го и за то­ва ни на­то­вар­ва­ха с вся­ка­к­ви по­ле­з­ни за нас уро­ци, ко­и­то ние въз­при­е­ма­х­ме и учи­х­ме. Спом­ня­ме си учи­те­ли­те не мно­го до­б­ре, за­що­то с вре­ме­то па­мет­та из­б­ле­д­ня­ва. По ис­то­рия ни пре­да­ва­ше г-н Бо­ян Ге­ор­ги­ев, кой­то бе мно­го въз­ра­с­тен и ни пре­по­да­ва­ше мно­го до­б­ре, за­що­то бе­ше до­бър про­фе­си­о­на­лист. Ще за­по­м­ним с ува­же­ние и по­чит г-н Ди­ми­тър Ста­нев по ма­те­ма­ти­ка. Бла­го­да­ре­ние на не­го, на не­го­ва­та взи­с­ка­тел­ност, на не­го­ва­та ди­с­ци­п­ли­ни­ра­ност аз, Жор­же­та Джи­ля­но­ва дъл­жа ос­но­ва­та си по ал­ге­б­ра и аз, Ата­нас Янев ще му бъ­да ве­ч­но бла­го­да­рен, по­не­же той ми по­да­ри ця­ла­та си би­б­ли­о­те­ка със сбор­ни­ци, по­ма­га­ла и кни­ги по ма­те­ма­ти­ка. Учи­те­лят ни г-н Иван Ра­до­ва­нов бе­ше до­бър спе­ци­а­лист, той се от­на­ся­ше до­б­ре с нас уче­ни­ци­те. Г–н Го­не­в­с­ки ни пре­по­да­ва­ше по хи­мия – той ни на­у­чи как да учим то­зи въл­ше­бен пре­д­мет, кой­то пра­ви чу­де­са – сти­га да го зна­еш. Ан­на Ар­ги­ро­ва ни пре­по­да­ва­ше по ма­те­ма­ти­ка. Тя бе­ше ав­тор­ка на мно­го по­ма­га­ла, сбор­ни­ци, ста­тии по ма­те­ма­ти­ка за сре­д­ния курс – ка­то мла­да е ра­бо­ти­ла в Дво­ре­ца на пи­о­не­ри­те. Г- н Мел­ни­ков ни пре­по­да­ва­ше по един пре­д­мет, кой­то от­да­в­на ве­че не е вклю­чен в бъл­гар­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на си­с­те­ма – Бъл­га­ро – съ­ве­т­с­ко­то дру­же­с­т­во. Той ни раз­ка­з­ва­ше и пре­по­да­ва­ше за съ­ве­т­с­ко­то об­ще­с­т­во, за тра­ди­ци­и­те, раз­би­ра­ни­я­та на на­ро­да към ко­му­ни­с­ти­че­с­кия иде­ал на би­в­шия СССР. Г-жа Ма­рия Ко­ла­ро­ва ни пре­по­да­ва­ше по ис­то­рия и ни бе­ше кла­с­на за ед­на го­ди­на, бе­ше до­б­ра и се от­на­ся­ше с ува­же­ние към нас, съ­чу­в­с­т­ва­ше ни и ни по­ма­га­ше в те­ж­ки мо­мен­ти. Учи­тел­ка­та ни Це­ца Дрен­с­ка бе­ше мла­да и не­ж­на же­на, ко­я­то ни пре­по­да­ва­ше по бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра. На­де­ж­да Чер­не­ва бе­ше учи­тел­ка­та ни по ге­о­г­ра­фия – тя бе­ше стро­га, но спра­ве­д­ли­ва. Ве­се­лин Ми­тев ни пре­по­да­ва­ше по фи­зи­ка, хи­мия и фи­зи­че­с­ко въз­пи­та­ние. Г-н Ком­би­ев ни пре­по­да­ва­ше по фи­зи­ка, той ни съ­чу­в­с­т­ва­ше, по­ма­га­ше ни в ус­во­я­ва­не­то и на­у­ча­ва­не­то на тру­д­ни­те уро­ци по фи­зи­ка. И по­не­же фи­зи­ка­та е тру­ден пре­д­мет той ни раз­по­ла­га­ше към не­го с го­ля­мо вни­ма­ние и учи­тел­с­ки май­с­тор­лък. Г-жа Не­ф­тя­но­ва ни пре­по­да­ва­ше по не­м­с­ки език – ези­ка на Ши­лер и на Гьо­те. Тя бе­ше взи­с­ка­тел­на и ние на­у­чи­х­ме не­м­с­кия език. Г-жа Стой­ка Или­е­ва ни пре­да­ва­ше по френ­с­ки език, тя бе­ше един­с­т­ве­на­та учи­тел­ка по френ­с­ки език в Бал­чик. При нея френ­с­ки­ят език се уче­ше, бла­го­да­ре­ние на не­й­на­та тру­до­лю­би­вост и взи­с­ка­тел­ност към нас уче­ни­ци­те.

Ние има­х­ме уни­фор­ми, уни­фор­ма­та бе­ше не­що без ко­е­то не мо­же да се на­ре­чеш уче­ник то­га­ва-през вре­ме­то в ко­е­то ние бя­х­ме уче­ни­ци. За мом­че­та­та уни­фор­ма­та се съ­с­то­е­ше от фу­ра­ж­ка и пал­то и пан­та­ло­ни, а за мо­ми­че­та­та уни­фор­ма­та бе­ше са­ко и по­ла. Има­х­ме и ве­че­рен час. Учи­те­ли­ти ни па­зе­ха да не из­ли­за­ме от вкъ­щи от 2 до 5 ча­са сле­до­бед. По пра­з­ни­ци­те ние ня­ма­х­ме пра­во да хо­дим на цър­к­ва–ако ня­кой от нас има­ше дър­зо­ст­та да го на­п­ра­ви го из­к­лю­ч­ва­ха от учи­ли­ще, за­що­то учи­те­ли­те па­зе­ха вхо­до­ве­те на цър­к­ви­те и ние не би­ва­ше да хо­дим, за­що­то ще ни се пи­ше ло­шо. Ба­лът ни бе­ше ху­бав и ние си пре­ка­ра­х­ме за­е­д­но мно­го до­б­ре.

Жоржета Джилянова

Атанас Янев

С внуци по света – Випуск 1962 г.

За­по­ч­на­х­ме в гим­на­зи­я­та два 9-ти кла­са. От 10 клас ни сля­ха и ста­на­х­ме 40 ду­ши. Кла­сен ръ­ко­во­ди­тел ни бе­ше учи­тел­ка­та по ру­с­ки език Се­в­да­ли­на Ял­нъ­зо­ва, ве­че по­кой­ни­ца. Пре­по­да­ва­ха ни още из­ве­с­т­ни­те на по­ко­ле­ния гим­на­зи­с­ти: Дим­ка Джи­ля­но­ва, Вя­ра Ми­т­ра­ш­ко­ва, Стой­ка Сте­фа­но­ва, На­де­ж­да Чер­не­ва, Стан­ка Да­че­ва, Ва­си­лев, Ра­до­ва­нов и др.

На все­ки юби­лей сме се съ­би­ра­ли и та­зи го­ди­на съ­що на 50 – го­ди­ш­ни­на­та си. Бя­х­ме 15 чо­ве­ка гор­ди със сво­и­те 20 вну­че­та, пръ­с­на­ти по све­та – в Си­а­тъл, Ва­шин­г­тон, Гер­ма­ния, Ма­д­рид и Бал­чик. Сре­ща­та ни про­те­че в ре­с­то­рант „Хе­ли­ос” в при­я­т­на ат­мо­с­фе­ра, бо­га­то ме­ню и до­б­ро здра­ве.

Десет от нас вече са покойници. Дано ние живите доживеем правнуци. Всички сме работили достатъчно и сега сме доволни пенсионери.

По­м­ним аби­ту­ри­ен­т­с­кия си бал в „Мор­с­ко око”. Су­т­рин­та по­с­ре­щ­на­х­ме из­г­ре­ва на слън­це­то край тро­на на кра­ли­ца­та в Дво­ре­ца. Аби­ту­ри­ен­т­с­ки­те се­ре­на­ди бя­ха при­я­т­но из­жи­вя­ва­не. Осо­бе­но с учи­те­ля по ис­то­рия Ге­ор­ги­ев (Гу­ньо), кой­то с ци­га­ра в ус­та ни сви­ре­ше с ци­гул­ка.

Спомените избледняват, затова решихме да се срещаме по-често и в края на август ще проведем една мини среща.

Райна Пенкова

С младо настроение – Випуск 1982

Завършихме гимназия преди 30 години, но и до днес се чувстваме близки и задружни.

Когато се разделихме през 1982 г. си обещахме да се събираме всеки 5 години и до сега винаги сме се организирвали за това.

Пазим топли спомени за някои от нашите учители – С. Спиров, Н. Смилянов, К. Иванова, Ю. Христова, Ст. Стефанова, Б. Велчева и др.

На 26.05.2012  в ре­с­то­рант “Ло­тос” се про­ве­де сре­ща на ви­пуск ’82 към ЕС­ПУ „Хр.Бо­тев“, гр.Бал­чик. Ор­га­ни­за­ци­я­та на съ­би­ти­е­то бе по­ве­ре­на и из­пъл­не­на бле­с­тя­що от на­шия съ­у­че­ник Де­те­лин Па­в­лов. Не­за­ви­си­мо от хла­д­но­то и не­при­ве­т­ли­во вре­ме, на­т­ро­е­ни­е­то и ве­се­ли­те мо­мен­ти бя­ха в изо­би­лие. Кул­ми­на­ци­я­та на пра­з­нен­с­т­во­то бе ог­ла­се­на от во­кал­ни­те въз­мо­ж­но­с­ти на до­к­тор Здра­в­ко Да­мя­нов от 11-ти „Б“ клас, кой­то с му­зи­кал­ни­те си за­ло­ж­би на­ка­ра вси­ч­ки да се чу­в­с­т­ват с 30 го­ди­ни по-мла­ди. Ку­раж и лек път дра­ги съ­у­че­ни­ци. До сле­д­ва­ща­та ни сре­ща…и да­но на­с­т­ро­е­ни­е­то от ве­чер­та ос­та­не в сър­ца­та на вси­ч­ки.

Антон Атанасов

Ивелина Танова