На­к­рая по­лу­чи­х­ме до­к­ла­да! И ка­к­во ще се про­ме­ни? Те­зи, ко­и­то кон­т­ро­ли­рат и по­ня­ко­га ини­ци­и­рат про­ме­ни в стра­на­та, ако се­ри­о­з­но въз­на­ме­ря­ва­ха да про­ме­нят тер­ти­па си, щя­ха за те­зи 5 г. да го сто­рят, без ну­ж­да от го­ди­ш­ни до­к­ла­ди. На ни­ко­го не му пу­ка, а и ин­с­т­ру­мен­тът „на­б­лю­де­ние” ня­ма да про­ме­ни кри­ми­нал­но­то им по­ве­де­ние. Те из­пи­т­ват ми­мо­ле­тен срам, но не и ви­на. Мо­жем да стро­им пъ­ти­ща, но да по­с­т­ро­иш че­с­т­но, усър­д­но и ра­бо­те­що об­ще­с­т­во е съ­в­сем раз­ли­ч­но.

Про­да­ж­ни­те ме­дии ни опи­с­ват ка­то про­с­пе­ри­ра­щи, но сра­мът от кон­с­та­та­ци­и­те ка­сае на­ро­да, а ви­на­та ни­кой не по­е­ма.

За­що ни са чу­ж­ди на­б­лю­да­те­ли, да ни ка­з­ват не­ща, ко­и­то са­ми от­ли­ч­но зна­ем. Го­то­в­но­ст­та от при­съ­е­ди­ня­ва­не в клу­ба тря­б­ва да се из­мер­ва със спо­де­ле­ни цен­но­с­ти, а не със син­х­ро­ни­зи­ра­но за­ко­но­да­тел­с­т­во. Съм­ня­вам се, че то­зи ме­ха­ни­зъм за на­б­лю­де­ние в по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни оп­ра­в­да це­ли­те си. Ние се отър­с­ва­ме от мо­мен­т­ния срам в еже­го­д­ни­те до­к­ла­ди ка­то бър­зо го пре­въз­мо­г­ва­ме с фал­ши­ви твър­де­ния за ус­пех и ти­пи­ч­но по на­шен­с­ки пре­х­вър­ля­ме ви­на­та вър­ху дру­ги­те. А ви­на­та… ви­на­та  се по­е­мат с ме­зе­та!

Г. ЙОРДАНОВ – Гого