7 години от смъртта му

Заедно завинаги

Скали, простори, пясък и море,

душата ми сама пред вас ще спре,

за оня свят преди да отлети,

защото трябва с вас да се прости.

Опора и покой на въс дължи

във този свят на подлост и лъжи.

И чистотата ваша я крепи,

дори когато много я боли.

Дължи на вас най-хубавите дни-

със порива на морските вълни.

Позна със вас любов и красота,

и честност, и човешка доброта.

Скали, простори, пясък и море,

душата ми сама пред вас ще спре.

Сълза за сбогом в сетния си час

тя ще отрони. И ще бъде с вас.

Цветя

Цветя красят и моята градина.

Но късно есени край тях щом мина,

те спират ме и мисля до забрава-

от тях след време нищо не остава.

Защо ли тъй за кратко са родени?

Цвета им нежен, крехките им вени

защо безмилостно слана попарва,

а зимата кожуха си връз тях

стоварва?

Тъй много искам в моята

градина

цветя дори в слана и в мраз да  има!

Пазач

От сутрин та до здрач

съм сигурен пазач

на морската пързалка.

Заплатата е малка.

Пред мен се шири плажа.

На всички ви ще кажа:

свидетел съм на гледки

с разголени кокетки.

А снажните рускини

лежат по монокини.

Доставят ми наслада,

но нищичко не пада.

Тъй времето минава,

несетно се здрачава.

Забързан тръгвам към дома.

Дано жена ми е сама.

Защо?

Защо едни живеят харно,

в охолство, сити и със парно?

Защо народът обеднява

в собствената си държава?

Редуваха се през години

управници – червени, сини,

като министри, депутати,

а пък все лоши резултати!

Кому бе нужна таз разруха,

натикала ни в пропаст глуха?

Роят се партии различни,

но все за сметките си лични!

Премеждие

Съседът малко понастина

и нагази го ангина,

домсъветът мерки взе

и той бързо се съвзе.

Лекарят предписа му илачи,

освободиха го вкъщи от задачи,

сестрата сложи му вендузи –

порозовяха бледните му бузи.

Диша спокойно и добре,

кашлицата вече спря.

Ще тръгне пак с торбите-

дано да не растат цените.

Пак ще обикаля магазини

и близкия пазар за дини.

Тази дейнос му допада

и я върши със наслада.

Но често става му омразно,

че портмонето пак е празно.