Мно­го хо­ра пла­чат, че в Бъл­га­рия ня­ма­ло дър­жа­ва. Опи­т­вам се да раз­бе­ра все пак за ка­к­во пла­чат?! Ед­ва ли пла­чат за ли­п­са­та на пра­ви­тел­с­т­во, ар­мия, да­нъ­ци. Още по­ве­че, ед­ва ли ня­кой оча­к­ва в на­ши дни дър­жа­ва­та да ре­ша­ва въ­п­ро­си с ми­ра и вой­на­та (све­тът е ин­те­г­ри­ран в ня­кол­ко го­ле­ми об­щ­но­с­ти, ко­и­то ре­ша­ват та­ки­ва въ­п­ро­си на до­с­та по-ви­со­ко ни­во), пре­х­ра­на­та (ко­я­то в па­зар­на­та ико­но­ми­ка е ли­ч­но де­ло на все­ки), ин­ф­ра­с­т­ру­к­ту­ра­та (за ко­я­то вси­ч­ки по­ли­ти­ци се би­ят в гър­ди­те).

И все пак, кое е оно­ва не­що за ко­е­то хо­ра­та пла­чат и ко­е­то не мо­гат да ре­шат без по­мо­щ­та на дър­жа­ва­та? Мо­же да зву­чи па­ра­до­к­сал­но в гло­ба­ли­зи­ра­ния свят, но спо­ред мен хо­ра­та пла­чат най-ве­че за на­ци­о­нал­но­то си до­с­тойн­с­т­во, за­ра­ди то­ва че ня­ма кой да ги пре­д­с­та­в­ля­ва в то­зи гло­ба­ли­зи­ран свят по на­чин кой­то не е уни­зи­те­лен за тях. Ако се за­ми­с­лим, един­с­т­ве­но­то ко­е­то мо­же да се про­ти­во­по­с­та­ви или да по­в­ли­яе на све­то­в­ни­те ор­га­ни­за­ции и гло­ба­ли­зи­ра­ни­те мо­но­по­ли е дър­жа­ва­та. Пред нея не са­мо ин­ди­ви­да, со­ци­ал­ни­те гру­пи, а до­ри и пар­ти­и­те са без­сил­ни. Из­г­ле­ж­да де­и­де­о­ло­ги­за­ци­я­та и де­по­ли­ти­за­ци­я­та на съ­в­ре­мен­но­то об­ще­с­т­во по пъ­тя на про­ме­ни­те в мо­рал­ни, цен­но­с­т­ни и пси­хо­ло­ги­че­с­ки ме­ха­ни­з­ми во­дят до за­си­ле­но от­ри­ца­ние. Хо­ра­та по­с­те­пен­но осъ­з­на­ли  до­с­ко­ро аб­с­т­ра­к­т­ни­те, а се­га съ­в­сем ре­ал­ни­те за­п­ла­хи от гло­ба­ли­за­ци­я­та се чу­в­с­т­ват без­за­щи­т­ни и уя­з­ви­ми. За­сил­ва се по­т­ре­б­но­ст­та им да бъ­дат част от ня­ка­к­ва ре­ал­на об­щ­ност, ко­я­то да ги за­щи­та­ва – не ня­ка­к­ва ди­с­к­ре­ди­ти­ра­на пар­тия или све­то­в­на ор­га­ни­за­ция, ко­я­то ни­кой не мо­же да ви­ди в очи­те, а ин­с­ти­ту­ция, ко­я­то да ги ува­жа­ва и це­ни, да ги пре­д­с­та­в­ля­ва ка­то до­с­той­ни ли­ч­но­с­ти и да ги па­зи от про­из­во­ла на гло­бал­ни­те мо­но­по­ли и стру­к­ту­ри.

За ня­кои ана­ли­за­то­ри то­ва би мо­г­ло да се оп­ре­де­ли ка­то въз­ра­ж­да­не на на­ци­о­на­ли­з­ма, кой­то в ис­то­ри­я­та е имал мно­го не­га­ти­в­ни про­я­в­ле­ния, но про­це­сът е обе­к­ти­вен, за­що­то чо­ве­кът е со­ци­а­лен ин­ди­вид. В оби­к­но­ве­ни­те пре­д­с­та­ви, вся­ко ед­но об­ще­с­т­во се стре­ми да съ­х­ра­ни пре­ди вси­ч­ко са­мо­у­ва­же­ни­е­то, тра­ди­ци­и­те, кул­ту­ра­та и оби­ча­и­те си. При­съ­ща му е си­с­те­ма за въ­т­ре­ш­на ко­му­ни­ка­ция, до­ве­рие и со­ли­дар­ност. На би­то­во ни­во ед­ва ли имат ня­ка­к­во зна­че­ние ус­во­е­ни­те ев­ро­фон­до­ве, бю­дже­т­ния де­фи­цит, про­г­ра­ми­те на ООН или во­ен­на­та до­к­т­ри­на на НА­ТО. Из­пъл­ва­не­то на ме­ди­и­те с ин­фор­ма­ции в та­зи по­со­ка е про­я­ва на не­а­де­к­ва­т­ност на по­ли­ти­че­с­ка­та кла­са, ко­я­то вме­с­то да си вър­ши ра­бо­та­та, се опи­т­ва да пре­х­вър­ли про­б­ле­ми­те си на оби­к­но­ве­ни­те хо­ра, ка­то ги за­ни­ма­ва с не­ща, за ко­и­то те не­ха­ят. То­ва не­из­бе­ж­но во­ди до за­сил­ва­що се не­до­ве­рие в бю­ро­к­ра­ци­я­та, в по­ли­ти­ци­те и ак­ти­в­но еро­зи­ра ли­дер­с­т­во­то, ка­то  по­ра­ж­да де­ин­те­г­ра­ци­он­ни тен­ден­ции в об­ще­с­т­во­то.

А оби­к­но­ве­ни­те хо­ра с при­съ­ща­та им мъ­д­рост на со­ци­ал­ни ин­ди­ви­ди оча­к­ват не­що мно­го про­с­то. Те ис­кат да имат ли­де­ри, ко­и­то ги оби­чат и ува­жа­ват и да вяр­ват на те­зи свои ли­де­ри, че ще ги пре­д­с­та­вят с до­с­тойн­с­т­во пред све­та. Вси­ч­ки ос­та­на­ли про­б­ле­ми об­ще­с­т­во­то е в съ­с­то­я­ние да си ре­ши са­мо. Ако се на­ме­ри по­не един по­ли­тик, кой­то да по­с­ти­г­не то­ва, той ще е пър­ви­ят и един­с­т­вен ус­пе­шен ли­дер на Бъл­га­рия през по­с­ле­д­ни­те де­се­ти­ле­тия, осо­бе­но ако ус­пее да вдъ­х­не на из­би­ра­те­ли­те и мал­ко­то ос­та­на­ло на­ци­о­нал­но са­мо­чу­в­с­т­вие.

Ка­то ико­но­мист, не мо­га да не за­дъл­бая и в те­ма­та за па­ри­те и по-то­ч­но ко­ли­че­с­т­во­то на па­ри­те в об­ръ­ще­ние, це­на­та на па­ри­те и ва­лу­т­ни­те кур­со­ве. Ве­ро­я­т­но мо­и­те въз­г­ле­ди ще из­г­ле­ж­дат ка­то ня­ка­к­ва сме­си­ца от кен­си­ан­с­ки и фи­зи­о­к­ра­т­с­ки идеи, но в край­на сме­т­ка то­ва е са­мо ед­но мне­ние. Ка­к­то бъл­га­ри­те, та­ка и на бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка не се ин­те­ре­су­ват от пе­чал­би­те на бан­ки­те. Про­б­ле­мът не е в бан­ки­те с тя­х­на­та че­с­то да­ле­ч­на от па­зар­ни­те ус­ло­вия ре­гу­ла­ция. При­н­ци­п­ни­ят про­б­лем е в от­съ­с­т­ви­е­то на на­ци­о­на­лен кон­сен­сус и па­си­в­но­ст­та на  дър­жа­ва­та по въ­п­рос жи­з­не­но­ва­жен за бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка. То­ва е на­пъл­но не­а­де­к­ва­т­на­та по­зи­ция на дър­жа­ва­та ни, ко­я­то по­з­во­ля­ва чу­ж­ди бан­ки да кал­ку­ли­рат пе­чал­би­те си вър­ху ми­зер­ни­те ос­та­тъ­ци от на­ци­о­нал­ния ка­пи­тал и да го из­на­сят в чу­ж­би­на, ка­то по то­зи на­чин ли­ша­ват Бъл­га­рия от шан­са да фор­ми­ра свой на­ци­о­на­лен ка­пи­тал. От по­зи­ци­я­та ми на бъл­гар­с­ки ико­но­мист, счи­там, че то­ва би тря­б­ва­ло да се ре­гу­ли­ра от стра­на на дър­жа­ва­та, ка­то на чу­ж­де­с­т­ран­ни­те бан­ки в стра­на­та да им се по­з­во­ли без­пре­пя­т­с­т­ве­но да из­на­сят сче­то­во­д­ни­те си пе­чал­би са­мо, ако пре­до­с­та­ве­ни­те кре­ди­ти пре­ви­ша­ват по­не с 10% при­в­ле­че­ни­те в Бъл­га­рия ре­сур­си и сре­д­ния ос­та­тъ­чен срок по кре­ди­ти­те пре­ви­ша­ва 3 го­ди­ни.

Без да от­ри­чам кри­те­ри­и­те за фи­нан­со­ва ста­бил­ност, счи­там че на­чи­ни­те по ко­и­то се на­ла­га да­нъ­ч­на ди­с­ци­п­ли­на са от­к­ро­ве­но де­с­ти­му­ли­ра­щи за ико­но­ми­че­с­ки­те су­бе­к­ти в стра­на­та. Са­мо ще по­д­чер­тая, че бло­ки­ра­не­то на бан­ко­ви сме­т­ки от стра­на на НАП не са­мо бло­ки­ра бю­дже­т­ни  при­хо­ди, но и тла­с­ка хо­ра­та и фир­ми­те към раз­ви­тие в си­ва­та ико­но­ми­ка. Ед­ва ли цел­та на по­ли­ти­ци­те в Бъл­га­рия е по­ч­ти 100% си­ва ико­но­ми­ка. Ня­ка­к­ви „чу­ж­де­с­т­ран­ни ек­с­пер­ти” ни убе­ж­да­ват, че ако бю­дже­т­ния де­фи­цит пре­ви­ши 3% ед­ва ли не ще ни спо­ле­ти съ­д­ба­та на Гър­ция. По­не­же не ос­пор­вам не­об­хо­ди­мо­ст­та от фи­нан­со­ва ста­бил­ност, аз бих ре­да­к­ти­рал то­ва изи­с­к­ва­не та­ка 3%, но над оцен­ки­те за де­ла на си­ва­та ико­но­ми­ка. Ар­гу­мен­ти за то­ва на­ми­рам във фи­нан­со­ва­та ста­бил­ност на САЩ, къ­де­то де­фи­ци­тът не е 3, а хи­ля­ди про­цен­ти. От дру­га стра­на, ако дър­жа­ва­та бе­ше об­ле­к­чи­ла из­ли­за­не­то на си­ва­та ико­но­ми­ка на све­т­ло се­га бю­дже­тът ще­ше да е с ог­ро­мен из­ли­шък. Въ­п­ро­сът е до­ко­га си­ва­та ико­но­ми­ка ще хра­ни по­ли­ти­ци­те на Бъл­га­рия, пък и по­ве­че­то бъл­га­ри? Един­с­т­ве­но след ле­га­ли­зи­ра­не на си­ви­те обо­ро­ти мо­же да се го­во­ри за ре­а­лен бю­джет, за­що­то спо­ред мно­го оцен­ки над 50% от БВП се про­из­ве­ж­да в си­ва­та ико­но­ми­ка.

Ико­но­ми­ка­та на Бъл­га­рия от край вре­ме е би­ла и си ос­та­ва ек­с­пор­т­но ори­ен­ти­ра­на. С на­ма­ля­ва­не­то на броя и уве­ли­ча­ва­не обе­д­ня­ва­не­то на на­се­ле­ни­е­то та­зи тен­ден­ция са­мо ще се за­сил­ва. Още при са­мо­то въ­ве­ж­да­не на ва­лу­т­ния борд с ад­ми­ни­с­т­ра­ти­в­но­то му  оп­ре­де­ля­не на ва­лу­т­ния курс без да са яс­ни до­к­рай кри­те­ри­и­те за то­ва вън­ш­ни и въ­т­ре­ш­ни не­за­ви­си­ми оцен­ки со­че­ха, че бъл­гар­с­кия лев е на­д­це­нен спря­мо ев­ро­то най-мал­ко с око­ло 30%, ко­е­то ав­то­ма­ти­ч­но до­ве­де до ос­къ­пя­ва­не на бъл­гар­с­кия из­нос и по­е­в­ти­ня­ва­не на вно­с­ни­те ана­ло­зи на бъл­гар­с­кия па­зар.

От тук вси­ч­ки ана­ли­зи за про­из­во­ди­тел­ност, рен­та­бил­ност, кон­ку­рен­то­с­по­со­б­ност в по­с­ле­д­ва­ли­те го­ди­ни са не­ра­бо­те­щи. Ка­то си по­ми­с­ля с кол­ко та­ки­ва ана­ли­зи ни за­т­ру­п­ват и се­га раз­ни “чу­ж­де­с­т­ран­ни ек­с­пер­ти“ и кол­ко не­и­с­ти­ни в та­зи връ­з­ка по ад­рес на бъл­гар­с­кия на­род сме чу­ли в по­с­ле­д­но  вре­ме….! За­то­ва до­б­ре пла­те­ни­те дър­жа­в­ни­ци чи­но­в­ни­ци тря­б­ва да си взе­мат от­но­во кал­ку­ла­то­ри­те в ръ­це, за­що­то не ста­ва ду­ма за сло­ж­ни фи­нан­со­ви схе­ми, а за оби­к­но­ве­на ари­т­ме­ти­ка и про­с­то трой­но пра­ви­ло. Учи се в 4-ти клас!

Пламен ЛАЗАРОВ