На 2 юли 2012 г. в „Ти­хо­то гне­з­до” КЦ „Дво­ре­ца” Бал­чик се от­к­ри уни­кал­на по своя ха­ра­к­тер из­ло­ж­ба „ Цве­тен во­ал на ръ­ч­но де­ко­ри­ра­ни об­ле­к­ла и ша­ло­ве”, пре­ци­з­но и ста­ра­тел­но из­ра­бо­те­ни от сто­ли­чан­ка­та Мил­ка По­по­ва. Тя е за­вър­ши­ла учи­ли­ще за при­ло­ж­ни из­ку­с­т­ва и е ра­бо­ти­ла ка­то ди­зай­нер в раз­ли­ч­ни бъл­гар­с­ки мо­д­ни къ­щи. От 20 го­ди­ни има со­б­с­т­вен те­к­с­ти­лен би­з­нес ка­то при­те­жа­ва арт га­ле­рия „Ми­ла Фе­шън”.

Гла­в­но­то, ко­е­то ме смая, е не­й­на­та аб­со­лю­т­на ес­те­с­т­ве­ност, не­при­ну­де­ност, про­фе­си­о­на­ли­з­ма и не са­мо в не­й­на­та спе­ци­ал­ност, но и ши­ро­ки­те и по­з­на­ния в об­ла­ст­та на фи­зи­че­с­ки­те на­у­ки. Кра­сив мо­мент се по­лу­чи, ко­га­то тя ни по­ве­де в ла­би­рин­та на не­й­ни­те раз­ра­бо­т­ки, вси­ч­ко, съ­т­во­ре­но от нея ожи­вя­ва. По­д­ре­де­ни­те ар­ти­ку­ли ни по­ка­за­ха с кол­ко мно­го въ­т­ре­ш­на енер­гия и ин­те­ли­ген­т­ност е за­ре­де­но не­й­но­то въ­о­б­ра­же­ние. С вяр­но чу­в­с­т­во към то­п­ли­на­та на цве­то­ве­те, а то­ва по­ка­з­ва кол­ко е взи­с­ка­тел­на, а слън­че­ва­та ме­ко­та, ко­я­то из­лъ­ч­ват не­й­ни­те про­из­ве­де­ния, до­ка­з­ват про­фе­си­о­нал­на­та и нра­в­с­т­ве­на по­ря­дъ­ч­ност, при­съ­щи на бъл­гар­с­кия тво­рец.

Ша­ло­ве­те, ко­и­то до­ми­ни­ра­ха в из­ло­ж­ба­та, от­к­ри­ват вто­ро­то да­ро­ва­ние на ав­тор­ка­та – чи­с­та и изя­щ­на ли­ния, пла­с­ти­ч­но ми­с­ле­не и не­ве­ро­я­т­но чу­в­с­т­во за ком­по­зи­ция. Мо­же би то­зи еле­мент го е от­к­ри­ла в при­ро­да­та, въз­при­е­ла го е със сво­и­те се­ти­ва, до­ко­с­на­ла се до раз­но­о­б­ра­зи­е­то на цве­то­ве­те, то­п­ли­на­та на то­но­ве­те и та­ка не­у­се­т­но се по­та­пя­ме в ую­та, пре­д­ло­жен от нея и из­лъ­ч­ващ до­б­ро­та, чи­с­то­та, мъ­д­рост.

Вси­ч­ко из­ло­же­но е от ес­те­с­т­ве­ни ма­те­ри­а­ли – су­ро­ва ко­п­ри­на, па­ш­мен /фи­на аг­не­ш­ка въл­на/ и др. По­д­б­ра­ла ги е та­ка, за да бъ­дат ро­к­ля­та или ша­лът за­га­дъ­ч­но не­ж­ни и въз­ду­ш­ни, за да очер­та­ят кра­со­та­та и съ­вър­шен­с­т­во­то, ко­и­то се кри­ят в жен­с­ко­то тя­ло. Мо­же би то­ва са ми­го­ве, от­ра­зя­ва­щи съ­с­то­я­ни­я­та и тре­пе­ти­те на ху­до­ж­ни­ч­ка­та през вси­ч­ки го­ди­ш­ни се­зо­ни.

Мил­ка По­по­ва е съ­т­во­ри­ла вси­ч­ко то­ва с без­к­рай­но тър­пе­ние, с мно­го обич е уло­ви­ла ми­га на по­ри­ва, за да ни за­ре­ди с не­об­хо­ди­ма­та енер­гия. Та­ка тя об­раз­но ни по­ка­з­ва сво­я­та твор­че­с­ка чу­в­с­т­ви­тел­ност и при­мер за дви­же­ние на чо­ве­ш­ка­та ми­съл, раз­пал­вай­ки стре­ме­жа си от пла­мъ­ка на кра­си­во­то съ­вър­шен­с­т­во. И не­ка то­ва го пра­ви ре­до­в­но все­ки сле­д­ващ път, все­ки сле­д­ващ ден!

Георги ЙОВЧЕВ