След пре­к­ра­с­на­та жи­во­пис на ло­ве­ш­кия ху­до­ж­ник Ни­ко­лай До­б­рев, чи­я­то му­за яв­но е Бал­чик, по­чи­та­те­ли­те на из­ку­с­т­во­то на че­т­ка­та от­но­во има на ка­к­во да се въз­хи­тят.

Го­с­ту­ва ху­до­ж­ни­ч­ка­та Па­ра­с­ке­ва Ни­кол­че­ва – Мау, ко­я­то има ин­те­ре­с­на био­г­ра­фия – за­вър­ш­ва Бъл­гар­с­ка фи­ло­ло­гия в СУ, же­не­на за бер­лин­ча­нин, жи­ве­е­ща в Бер­лин, ра­бо­ти ка­то ре­да­к­тор в те­ле­ви­зия, ос­но­ва­тел­ка на не­м­с­ко-бъл­гар­с­ко дру­же­с­т­во “П.Бе­рон”в Бер­лин, раз­ви­ва ак­ти­в­на дей­ност за съ­х­ра­не­ние на бъл­гар­с­ки­те тра­ди­ции из­вън ро­ди­на­та.

Ед­на ро­до­лю­би­ва бъл­гар­ка, на­с­ле­д­ни­ч­ка на стар бъл­гар­с­ки род. И ед­на не­ж­на и чу­в­с­т­ви­тел­на ху­до­ж­ни­ч­ка, съ­з­да­тел­ка на оча­ро­ва­тел­ни мно­го­ц­ве­т­ни пла­т­на с ма­с­ле­ни бои и па­с­те­ли; кар­ти­ни, из­лъ­ч­ва­щи ма­г­не­ти­ч­на си­ла, не­за­ви­си­мо да­ли изо­б­ра­зя­ват ро­д­на­та при­ро­да /”Про­лет”, “За­зо­ря­ва­не”, “Две ри­би”, “Во­д­ни ли­лии”/, да­ли са ин­с­пе­ри­ра­ни от ми­то­ло­ги­я­та или му­зи­ка­та /”Ев­ри­ди­ка при ру­сал­ки­те”, “Ца­ри­ца­та на но­щ­та – Въл­ше­б­на­та флей­та”/ или са от­з­вук от по­ли­ти­че­с­ки съ­би­тия /”Бер­лин 1989 г. – Бран­ден­бур­г­с­ка­та вра­та”/, а мно­го че­с­то про­во­ки­ра­ни про­с­то от кра­со­та­та, за ко­я­то ху­до­ж­ни­ч­ка­та с псе­в­до­ним Ле­о­на Па­па има се­ти­ва и та­лан­та да бъ­де ка­че­с­т­ве­но мо­дер­на.Не­й­ни­те твор­би по­ка­з­ват зря­лост и за­дъл­бо­чен ин­те­лект, имат на­с­т­ро­е­ние и въз­дей­с­т­вие, ка­к­во­то да­ва са­мо све­тът на из­ку­с­т­во­то. А то­ва ни из­пъл­ва с оп­ти­ми­зъм в тру­д­но­то вре­ме, убе­ж­да­ва ни, че из­ку­с­т­во­то на ху­до­ж­ни­ка, на тво­ре­ца въ­о­б­ще има сми­съл. Ра­д­ва ни, че та­лан­тът и кул­ту­ра­та са ме­ж­ду нас. А тол­ко­ва мно­го и в Бал­чик то­ва ля­то. Мария АНДРЕЕВА