Остров Мавриций, видян от един балчиклия
Jun 27th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАИзригнал вулкан и се появил остров и птицата Додо го заселила, докато не се появили хората. Всички днес наричат Мавриций Остров на птицата Додо.
Мавриций е мъничък остров в Индийския Океан от източната страна на Мадагаскар. Наричат го страната на Додо, птицата станала символ на глупостта, само поради факта, че отишла при хората като при приятели… Не след дълго обаче те останали а тя изчезнала и останала само в герба и сувенирите на островната държава, като носеща късмет.. Днес тази нова република предлага всичко за което можете да се сетите когато наум ви дойде жарко слънце, топъл океан и палми… И естествено един от най-добрите ромове в света по мое мнение. И лично според мен е далеч по-добър от кубинския, тоест по-мек! Все пак, не пропускайте ваниловия им ром!!
Иначе Мавриций е независима от съвсем скоро държава. След редица колонизации на холандци, французи и англичани 1992 става годината на нейната независимост от “суверена”- английската кралица, макар и да остава в британската общност. И все пак английския освен официален език на острова е трети по популярност след френския и логично креолския (смес от африкански диалект и френско наречие) на което говорят местните жители помежду си.
Креолите или по-точно креолките.. Впрочем чак тук разбрах за какво наистина става въпрос.. Красотата на тези жени е директна и изненадващо натрапваща се! Представете си европейки, но с кожа от най-тъмната част на спектъра и с лек африкански привкус на излъчването си..
В пълен дисонанс е обаче креолското меню в сравнение с “шведските“ бюфети на хотелите, което доста напомня някои български манджи и което един колега определи като “храна на роби”, макар и бивши каквато наистина е, без никакви лоши чуства!!
Медицината както и образованието тук е безплатна, макар и често с качеството на онази позната ни от времето на соц. режима в България. Дори и местните екскурзоводи не крият реалността и всъщност са много коректни към всички местни факти като към такива!
Подводния свят наред с надводния с който всъщност островът ПРОБИВА в туристическата индустрия съществува навред наоколо. Двата свята са толкова близко един до друг, че само маска и шнорхел са достатъчни да се премине границата между тях. И фантазията в миг става реалност. Редуват се различни коралови рифове наобиколени от пъстри екзотични риби в лазурна вода..
Столицата Порт Луи е екзотичен колониален град кръстен на френския крал Луи 15. Естествено най-интересната част като на всяка столица е централната, а местната “чаршия” си е направо мост към Африка..
Хотелите-Най-важната част от индустрията на острова в Мавриций са в мнозиството си от закрит тип и представляват по същество огромни комплекси. Повечето са логично 4 и 5 звездни от системата “ол инклузив” или “всичко влючено”, тоест наистина почти всичко. Водните спортове в тях с изключение на гмуркането с водолазно оборудване също са безплатни. Външни лица в тези хотели се пускат само в ресторантската част под предварителна резервация. Ако се вгледате наоколо може да забележите многобройните камери за наблюдение, които в по-административните части дори не са “куртоазно” прикрити.. Живата охрана също е налице със специални “секюрити” униформи. Сигурността на гостите е извън всякакъв компромис тук. На острова като цяла криминалния елемент е почти несъществуващ. Логично етническия мир мжду различните националности е почти емблематичен тук. Един многозначителен факт, който в други държави би довел до религиозни сблъсъци е че християнската и мюсюлманската общности тук поради различното време на службите си и ограниченото пространство за паркиране си предоставят паркингите си взаимно според нуждите си…
Стандарта на живот-В Мавриции средните заплатите варират между 200-250 евра при цени по-високи от българските. Заплатите обаче на “управляващия персонал” могат да бъдат и в десетки пъти над тези цифри и особенно за чужденците в хотелския бранш на ръководни позиций. За да си намерите обаче работа на Мавриции е необходимо официално разрешение от местните власти, което хич не е лесно да бъде придобито. И тук обаче, както в някои държави ако познавате правилните хора и сте готови с някоя пара отгоре може и да съкратите процедурата.. Ако все пак решите да се пробвате не като туристи тук в ЮЖНИЯ ТРОПИК да знаете, че влагата е страхотна а средногодишната температура на въздуха е около 30 градуса с леки амплитуди.
И все пак аз препоръчвам посещението в Родината на Додо.. като туристи и особенно ако сте решили да се поглезите истински с хотелски комфорт, тропическо слънце, топъл океан и коралови рифове с многобройни пъстри риби!!!
Веселин ДАВИДКОВ