Ан­дон Кал­чев е ро­ден в ко­с­тур­с­ко­то бъл­гар­с­ко се­ло Жу­жел­ци (днес пре­к­ръ­с­те­но на Спи­леа). Ко­га­то след Ме­ж­ду­съ­ю­з­ни­че­с­ка­та вой­на Жу­жел­ци по­па­да в Гър­ц­ка оку­па­ция ба­ща­та на Кал­чев еми­г­ри­ра в Бъл­га­рия, къ­де­то се за­ни­ма­ва с тър­го­вия. Пре­ди Бу­ку­ре­щ­кия до­го­вор, ко­га­то ця­ла До­б­ру­джа е вър­на­та на Бъл­га­рия и ос­та­на­ла­та част от се­мей­с­т­во­то еми­г­ри­ра и се ус­та­но­вя­ва в Бал­чик. Ан­дон Кал­чев ра­с­те и учи в Бал­чик, гим­на­зия за­вър­ш­ва в Со­фия и през 1931 го­ди­на за­ми­на­ва за Гер­ма­ния, за да про­дъл­жи об­ра­зо­ва­ни­е­то си къ­де­то за­вър­ш­ва ико­но­ми­ка в Лай­п­ци­г­с­кия уни­вер­си­тет и ста­ва пре­по­да­ва­тел в не­го. По по­ка­на на цар Бо­рис III Кал­чев се връ­ща в стра­на­та и учи в Шко­ла­та за за­па­с­ни офи­це­ри, къ­де­то му е при­с­во­ен пър­ви офи­цер­с­ки чин – по­ру­чик.

След по­ра­же­ни­е­то на Гър­ция през ап­рил 1941 го­ди­на и връ­ща­не­то на бъл­гар­с­ка­та ад­ми­ни­с­т­ра­ция в из­то­ч­на­та част на Бе­ло­мо­ри­е­то и Егей­с­ка Ма­ке­до­ния през ав­густ Кал­чев, про­из­ве­ден в лей­те­нант, е сред ос­но­ва­те­ли­те на Со­лун­с­кия бъл­гар­с­ки клуб – ор­га­ни­за­ция, ко­я­то си по­с­та­вя за цел за­щи­та на пра­ва­та на бъл­га­ри­те в ос­та­на­ла­та под гръ­ц­ка ад­ми­ни­с­т­ра­ция Егей­с­ка Ма­ке­до­ния.

През се­п­тем­в­ри 1941 го­ди­на Кал­чев се ус­та­но­вя­ва във Во­ден (Еде­са) и там раз­ви­ва ос­но­ва­ва­на­та с по­мо­щ­та на Цве­тан Мла­де­нов в Ле­рин (днес пре­к­ръ­с­тен на Фло­ри­на) бъл­гар­с­ка опъл­чен­с­ка во­е­ни­зи­ра­на ор­га­ни­за­ция, на­ре­че­на Ох­ра­на, ко­я­то има за цел да за­щи­та­ва бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние от гръ­ц­ки­те па­ра­во­ен­ни че­ти.

Сил­ни по­д­ра­з­де­ле­ния на Ох­ра­на са фор­ми­ра­ни и в Ко­с­тур. Вси­ч­ки те до­с­ти­гат об­що око­ло 12 000 въ­о­ръ­же­ни ре­до­в­ни чле­но­ве и го­ди­ни на­ред ус­пе­ш­но про­ти­во­дей­с­т­ват на гръ­ц­ки­те на­бе­зи до края на 1944 г., ко­га­то ор­га­ни­за­ци­я­та е раз­пу­с­на­та.

След де­ве­то­се­п­тем­в­рий­с­кия пре­в­рат в Бъл­га­рия Ан­дон Кал­чев се от­те­г­ля в най-се­вер­ни­те част на Егей­с­ка Ма­ке­до­ния. По-къ­с­но при Би­то­ля е пле­нен от ти­то­в­с­ки пар­ти­за­ни, ко­и­то го пре­да­ват, не ка­то бъл­гар­с­ки офи­цер и по­да­ник на ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та власт в Бъл­га­рия, а то­ч­но на те­зи с кой­то той и бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние от го­ди­ни во­ю­ва и се бра­ни – па­ра­во­ен­ни­те фор­ми­ро­ва­ния на ЕЛАС, а те на свой ред на кръ­в­ни­те си  вра­го­ве в гра­ж­дан­с­ка­та вой­на – гръ­ц­ка­та крал­с­ка ар­мия и ан­г­лий­с­ки­те оку­па­ци­он­ни вой­с­ки. Към края на Гра­ж­дан­с­ка­та вой­на в Гър­ция в 1948 г. сре­щу Ан­дон Кал­чев и ита­ли­ан­с­ки­ят ко­мен­дант на Ко­с­тур Кор­не­лио Ра­ва­ли  е ре­жи­си­ран про­цес и те са съ­де­ни от из­вън­ре­ден гръ­ц­ки во­е­нен съд. В про­це­са, въ­п­ре­ки от­п­ра­ве­но­то ис­ка­не за без­при­с­т­ра­с­т­на за­щи­та, е за­б­ра­не­но уча­с­ти­е­то на бъл­гар­с­ки ад­во­ка­ти. Де­ло­то за­по­ч­ва на 10 май 1948 г. и при­к­лю­ч­ва за де­сет дни. По­л­з­вай­ки из­вън­ре­ден гръ­ц­ки во­ен­но­в­ре­ме­нен за­кон, дей­с­т­ващ по­ве­че от три го­ди­ни след края на Вто­ра­та све­то­в­на вой­на, Кал­чев е съ­ден не за фа­к­ти­че­с­ки де­я­ния, а за „мо­рал­но по­д­с­т­ре­ка­ва­не към убий­с­т­во” ка­то „во­ен­но­п­ре­с­тъ­п­ник”. Вси­ч­ки до­во­ди в не­го­ва за­щи­та са иг­но­ри­ра­ни и той е осъ­ден на смърт. Раз­с­т­ре­лян е в со­лун­с­кия во­е­нен за­т­вор „Еп­та­пир­гио” на 27 ав­густ 1948 го­ди­на. По­с­ле­д­ни­те му ду­ми при раз­с­т­ре­ла са „Ура Ма­ке­до­ния!“