Поставена е плоча на революционер
Aug 25th, 2010 | От Marusia | Category: В РЕГИОНААндон Калчев е роден в костурското българско село Жужелци (днес прекръстено на Спилеа). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърцка окупация бащата на Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. Преди Букурещкия договор, когато цяла Добруджа е върната на България и останалата част от семейството емигрира и се установява в Балчик. Андон Калчев расте и учи в Балчик, гимназия завършва в София и през 1931 година заминава за Германия, за да продължи образованието си където завършва икономика в Лайпцигския университет и става преподавател в него. По покана на цар Борис III Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, където му е присвоен първи офицерски чин – поручик.
След поражението на Гърция през април 1941 година и връщането на българската администрация в източната част на Беломорието и Егейска Македония през август Калчев, произведен в лейтенант, е сред основателите на Солунския български клуб – организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония.
През септември 1941 година Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (днес прекръстен на Флорина) българска опълченска военизирана организация, наречена Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети.
Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур. Всички те достигат общо около 12 000 въоръжени редовни членове и години наред успешно противодействат на гръцките набези до края на 1944 г., когато организацията е разпусната.След деветосептемврийския преврат в България Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават, не като български офицер и поданик на комунистическата власт в България, а точно на тези с който той и българското население от години воюва и се брани – паравоенните формирования на ЕЛАС, а те на свой ред на кръвните си врагове в гражданската война – гръцката кралска армия и английските окупационни войски. Към края на Гражданската война в Гърция в 1948 г. срещу Андон Калчев и италианският комендант на Костур Корнелио Равали е режисиран процес и те са съдени от извънреден гръцки военен съд. В процеса, въпреки отправеното искане за безпристрастна защита, е забранено участието на български адвокати. Делото започва на 10 май 1948 г. и приключва за десет дни. Ползвайки извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от три години след края на Втората световна война, Калчев е съден не за фактически деяния, а за „морално подстрекаване към убийство” като „военнопрестъпник”. Всички доводи в негова защита са игнорирани и той е осъден на смърт. Разстрелян е в солунския военен затвор „Ептапиргио” на 27 август 1948 година. Последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“