Все­ки на­род има свои на­ци­о­нал­ни све­ти­ни. Ни­ко­га бу­ре­нът на за­б­ве­ни­е­то не ра­с­те по тях, за­що­то те са до­би­ли бля­сък от кръ­в­та на за­ги­на­ли­те ге­рои, на­по­е­ни са със съл­зи­те на май­ки­те и не­ве­с­ти­те, ста­на­ли са ле­ген­да за мъ­же­с­т­во и хра­б­рост на най-до­с­той­ни­те ме­ж­ду до­с­той­ни­те. Ед­на от на­ци­о­нал­ни­те ни све­ти­ни е Але­я­та на без­с­мър­ти­е­то, за­по­ч­ва­ща от Ко­з­ло­дуй до Ка­ма­ра­та и Окол­чи­ца. Един­с­т­вен по ро­да си у нас па­ме­т­ник от 120 км., алея, мар­ки­ра­на с два ре­да дър­ве­та, 68 ка­мен­ни зна­ка и 6 въз­по­ме­на­тел­ни па­ме­т­ни­ка. Тя е па­ме­т­ник на чо­ве­ш­ко­то ве­ли­чие, съ­т­во­ре­но от Бо­тев и 200-та му мом­ци. Вся­ка го­ди­на хи­ля­ди ро­до­лю­б­ци ми­на­ват по нея – пъ­тя на Бо­те­ва­та че­та. На­ци­о­нал­ни­ят по­ход за по­ч­ва на 27 май от Ко­з­ло­дуй и свър­ш­ва на 2 юни на Окол­чи­ца. През 7-дне­в­ния по­ход се во­ди съ­ре­в­но­ва­ние и съ­с­те­за­ния ме­ж­ду уча­с­т­ва­щи­те гру­пи де­ца, сре­д­но­ш­кол­ци, ту­ри­с­ти, во­ен­ни и ра­бо­т­ни­ци.

През 1962 г. ко­ле­к­ти­вът на Ав­то-мо­то клу­ба при ДО­СО ре­ши да уча­с­т­ва в На­ци­о­нал­ния по­ход „По стъ­п­ки­те на Бо­те­ва­та че­та” с 30 до­на­бор­ни­ци, ко­и­то по­д­го­т­вя­х­ме ка­то шо­фьо­ри за вой­с­ка­та. Бях оп­ре­де­лен за ръ­ко­во­ди­тел на гру­па­та. За по­д­го­то­в­ка­та на мла­де­жи­те се въз­по­л­з­вах от опи­та на ста­ри вой­ни от т.нар. цар­с­ки во­ен­но­с­лу­же­щи, до­бит по вре­ме на во­ен­ни­те ма­не­в­ри, ко­и­то про­ве­ж­да­ха вся­ка го­ди­на.

От Вар­на за Ру­се пъ­ту­ва­х­ме с влак през но­щ­та, от Ру­се с ко­раб по ре­ка­та Ду­нав и ра­но су­т­рин­та ко­ра­бът спря в Ко­з­ло­дуй. Ко­з­ло­дуй­с­ки­ят бряг! Ед­но мал­ко све­ще­но къ­т­че зе­мя. Ве­т­ро­ве­те спре­ли своя то­пъл дъх в зе­ле­ни­те гри­ви на жи­та­та, ти­хо на­ше­п­ват за оне­зи 200 Бо­те­ви хра­б­ре­ци, чий­то не­до­с­ти­жим по­д­виг ста­ва оре­ол на ця­ла ед­на епо­ха.

Бал­чи­ш­ка­та гру­па бе­ше най-ма­ло­б­рой­на – 31 ду­ши. Още от пър­вия ден по­ве­до­х­ме по то­ч­ки в съ­ре­в­но­ва­ни­е­то и та­ка бе­ше до края, а в из­ли­за­щия все­ки ден бю­ле­тин пър­ва­та стра­ни­ца бе­ше с хвал­би за бал­чи­ш­ка­та гру­па. В се­ла­та, през ко­и­то ми­на­ва­х­ме, ни по­с­ре­ща­ха с ду­хо­ва му­зи­ка и пла­ка­ти. По це­лия мар­ш­рут иг­ра­е­х­ме хо­ра и ръ­че­ни­ци. Мно­го че­с­то по­ма­га­х­ме на изо­с­та­на­ли по­хо­д­ни­ци. По­мо­г­на­х­ме и на уче­ни­ч­ка, по­лу­чи­ла бъ­б­ре­ч­на кри­за.

На­ше­то иму­ще­с­т­во се из­во­з­ва­ше с две­те уче­б­ни ко­ли – мо­ло­то­в­ки, с ин­с­т­ру­к­то­ри­те Хри­с­то Па­в­лов-Шо­па и Бо­рис Ста­в­рев – Бор­ка­та. В ед­но от уча­с­ти­я­та ни в по­хо­да бя­ха и Кръ­с­тьо Кръ­с­тев, Йор­дан Ял­нъ­зов, пре­д­се­да­тел на ДО­СО, Бай Га­тьо, Ве­ли­ко Пе­нев.

През 1962 г. спе­че­ли­х­ме пре­хо­д­но­то зна­ме на ЦС на БТС, ко­е­то ГК на БКП ни за­с­та­ви да да­дем на До­б­рич. По­ра­ди тая при­чи­на през сле­д­ва­ща­та го­ди­на не хо­ди­х­ме на по­хо­да.

През 1964 г., 1965 и 1966 г. хо­ди­х­ме. Три по­с­ле­до­ва­тел­ни го­ди­ни пе­че­ли­х­ме ку­па­та и тя ос­та­на за­ви­на­ги в Бал­чик.  През 1964 г. бях оп­ре­де­лен за ръ­ко­во­ди­тел на вто­ри от­ряд, кой­то се дви­жи по со­б­с­т­вен мар­ш­рут. Та­ка бе­ше с пър­ви и тре­ти от­ряд. На тре­тия ден от­ря­ди­те се съ­би­рат и пъ­ту­ват по общ мар­ш­рут. През 1981 г. уча­с­т­ва­х­ме с ав­то­ко­ло­на от 15 ле­ки ко­ли. При­с­ти­г­на­х­ме при­ве­чер на ко­з­ло­дуй­с­ко­то при­с­та­ни­ще, къ­де­то бя­ха по­с­та­ве­ни сто­ти­ци па­ла­т­ки за хи­ля­ди­те по­хо­д­ни­ци. С ин­те­рес ни на­б­лю­да­ва­ха, за­ра­ди строй­на­та ав­то­ко­ло­на с по­д­хо­дя­ща ук­ра­са по ко­ли­те. За­ра­ди ста­ро­то си по­з­нан­с­т­во с ръ­ко­во­ди­те­ли­те на по­хо­ди­те, бя­х­ме оп­ре­де­ле­ни да бъ­дем в по­мощ на ща­ба на на­ци­о­нал­ния по­ход и 4 пъ­ти бя­х­ме в осо­бе­но го­ля­ма по­л­за. Ме­не оп­ре­де­ли­ха за во­дач, на­че­ло с бал­чи­ш­ка­та ав­то­ко­ло­на да во­дя ця­ла­та ав­то­ко­ло­на, съ­с­то­я­ща се от ле­ки ко­ли, пи­ка­пи, ка­ми­о­ни, во­зе­щи па­ла­т­ки и ба­гаж на по­хо­д­ни­ци­те. По­не­же бя­х­ме най-сте­г­на­та, ве­се­ла и бо­д­ра гру­па, вси­ч­ки гру­пи ис­ка­ха да се дви­жат след нас. Най-на­с­то­я­тел­ни бя­ха от Вар­на, Га­б­ро­во и Бур­гас. Бур­га­с­ки­ят ди­ре­к­тор на Ико­но­ми­че­с­ки те­х­ни­кум – Го­ле­ма­нов, кой­то пре­ди го­ди­ни бил ди­ре­к­тор на учи­ли­ще в Бал­чик, уча­с­т­ва­ше с по­д­б­ра­ни ед­на­к­ви по ви­со­чи­на и кра­со­та уче­ни­ч­ки.

Непростимо е днес да не се знае къде точно е убит Ботев. От стихотворението на Ив.Вазов, знаем, че това е станало на връх Вола. Но историческата истина е, че Ботев е убит на Камарата. Поколенията трябва да знаят това.

Мильо ЙОЧЕВ

Старият войн