Алея на безсмъртието
Jun 13th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАВсеки народ има свои национални светини. Никога буренът на забвението не расте по тях, защото те са добили блясък от кръвта на загиналите герои, напоени са със сълзите на майките и невестите, станали са легенда за мъжество и храброст на най-достойните между достойните. Една от националните ни светини е Алеята на безсмъртието, започваща от Козлодуй до Камарата и Околчица. Единствен по рода си у нас паметник от 120 км., алея, маркирана с два реда дървета, 68 каменни знака и 6 възпоменателни паметника. Тя е паметник на човешкото величие, сътворено от Ботев и 200-та му момци. Всяка година хиляди родолюбци минават по нея – пътя на Ботевата чета. Националният поход за почва на 27 май от Козлодуй и свършва на 2 юни на Околчица. През 7-дневния поход се води съревнование и състезания между участващите групи деца, средношколци, туристи, военни и работници.
През 1962 г. колективът на Авто-мото клуба при ДОСО реши да участва в Националния поход „По стъпките на Ботевата чета” с 30 донаборници, които подготвяхме като шофьори за войската. Бях определен за ръководител на групата. За подготовката на младежите се възползвах от опита на стари войни от т.нар. царски военнослужещи, добит по време на военните маневри, които провеждаха всяка година.
От Варна за Русе пътувахме с влак през нощта, от Русе с кораб по реката Дунав и рано сутринта корабът спря в Козлодуй. Козлодуйският бряг! Едно малко свещено кътче земя. Ветровете спрели своя топъл дъх в зелените гриви на житата, тихо нашепват за онези 200 Ботеви храбреци, чийто недостижим подвиг става ореол на цяла една епоха.
Балчишката група беше най-малобройна – 31 души. Още от първия ден поведохме по точки в съревнованието и така беше до края, а в излизащия всеки ден бюлетин първата страница беше с хвалби за балчишката група. В селата, през които минавахме, ни посрещаха с духова музика и плакати. По целия маршрут играехме хора и ръченици. Много често помагахме на изостанали походници. Помогнахме и на ученичка, получила бъбречна криза.
Нашето имущество се извозваше с двете учебни коли – молотовки, с инструкторите Христо Павлов-Шопа и Борис Ставрев – Борката. В едно от участията ни в похода бяха и Кръстьо Кръстев, Йордан Ялнъзов, председател на ДОСО, Бай Гатьо, Велико Пенев.
През 1962 г. спечелихме преходното знаме на ЦС на БТС, което ГК на БКП ни застави да дадем на Добрич. Поради тая причина през следващата година не ходихме на похода.
През 1964 г., 1965 и 1966 г. ходихме. Три последователни години печелихме купата и тя остана завинаги в Балчик. През 1964 г. бях определен за ръководител на втори отряд, който се движи по собствен маршрут. Така беше с първи и трети отряд. На третия ден отрядите се събират и пътуват по общ маршрут. През 1981 г. участвахме с автоколона от 15 леки коли. Пристигнахме привечер на козлодуйското пристанище, където бяха поставени стотици палатки за хилядите походници. С интерес ни наблюдаваха, заради стройната автоколона с подходяща украса по колите. Заради старото си познанство с ръководителите на походите, бяхме определени да бъдем в помощ на щаба на националния поход и 4 пъти бяхме в особено голяма полза. Мене определиха за водач, начело с балчишката автоколона да водя цялата автоколона, състояща се от леки коли, пикапи, камиони, возещи палатки и багаж на походниците. Понеже бяхме най-стегната, весела и бодра група, всички групи искаха да се движат след нас. Най-настоятелни бяха от Варна, Габрово и Бургас. Бургаският директор на Икономически техникум – Големанов, който преди години бил директор на училище в Балчик, участваше с подбрани еднакви по височина и красота ученички.
Непростимо е днес да не се знае къде точно е убит Ботев. От стихотворението на Ив.Вазов, знаем, че това е станало на връх Вола. Но историческата истина е, че Ботев е убит на Камарата. Поколенията трябва да знаят това.
Мильо ЙОЧЕВ
Старият войн