От 21 май до 1 юни по ини­ци­а­ти­ва на РИО-До­б­рич се ор­га­ни­зи­ра по­се­ще­ние на бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща в Па­риж и Бра­ти­с­ла­ва. В не­го взе­ха уча­с­тие об­що 44 ду­ши  37 уче­ни­ци и 7 ръ­ко­во­ди­те­ли. Ос­вен с цел ме­ж­ду­кул­ту­рен об­мен, ек­с­кур­зи­я­та бе сво­е­о­б­ра­зен по­да­рък за най-изя­ве­ни­те уче­ни­ци от Об­ласт До­б­рич, тъй ка­то кул­тур­на­та про­г­ра­ма вклю­ч­ва­ше по­се­ще­ние и раз­г­ле­ж­да­не на дър­жа­ви от Цен­т­рал­на и За­па­д­на Ев­ро­па. В окон­ча­тел­на­та гру­па на пъ­ту­ва­не­то по­па­д­на­ха и 5 уче­ни­ци от Об­щи­на Бал­чик  Ер­син Ис­ма­и­лов  Х клас, Ди­ля­на Ди­ми­т­ро­ва  ІХ клас и Ивай­ло Ди­ми­т­ров  ІХ клас от СОУ „Хри­с­то Бо­тев”, Ми­т­ко Па­на­йо­тов  ХІ клас от ПГ за КОС „Ал. Кон­с­тан­ти­нов и Га­б­ри­е­ла Сте­фа­но­ва  Х клас от СОУ „Хр. Смир­нен­с­ки”  с. Об­ро­чи­ще. Гла­вен ръ­ко­во­ди­тел на гру­па­та бе г-жа Ри­на Ива­но­ва  дъл­го­го­ди­шен на­чал­ник на РИО-До­б­рич, по­на­с­то­я­щем  ст.ек­с­перт по ква­ли­фи­ка­ция на пе­да­го­ги­че­с­ки­те ка­д­ри.

То­ч­но в 12 ча­са на обяд ав­то­бу­сът ни по­те­г­ли от Дом-па­ме­т­ни­ка на Йор­дан Йо­в­ков в До­б­рич. Де­се­т­ки ро­ди­те­ли, бли­з­ки и при­я­те­ли се бя­ха съ­б­ра­ли да из­п­ра­тят ек­с­кур­зи­ан­ти­те в мо­же би най-дъл­го­то им и по­л­зо­т­вор­но пъ­ту­ва­не. Пър­ви­ят ден вклю­ч­ва­ше но­щен пре­ход и та­ка на сле­д­ва­ща­та су­т­рин при­с­ти­г­на­х­ме в Бра­ти­с­ла­ва. Там по про­г­ра­ма тря­б­ва­ше да по­се­тим бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще, но по­ра­ди на­пре­г­на­та­та си­ту­а­ция ме­ж­ду 2 из­пи­та и про­вер­ки, вли­за­не­то в БСОУ „Хри­с­то Бо­тев”  Бра­ти­с­ла­ва се ока­за тру­д­но и се на­ло­жи да бъ­дем в ка­ме­рен съ­с­тав. Все пак уче­ни­ци от СТ „Пе­ньо Пе­нев”  До­б­рич пре­д­с­та­ви­ха пре­зен­та­ция, свър­за­на с аг­ре­си­я­та в учи­ли­ще, уча­с­т­ва­ла на кон­фе­рен­ци­я­та „Учи­ли­ще­то  же­ла­на те­ри­то­рия за уче­ни­ка”. За кра­т­ко­то вре­ме, в ко­е­то се осъ­ще­с­т­ви сре­ща­та, при­съ­с­т­ва­ли­те, сред ко­и­то бях и аз ус­пя­х­ме да се до­ко­с­нем до тра­ди­ци­и­те и при­о­ри­те­ти­те на учи­ли­щ­ния жи­вот в Сло­ва­кия. Учи­ли­ще­то бе дър­жа­в­но, т.е. из­ця­ло спа­з­ва­що раз­по­ре­д­би­те на об­ра­зо­ва­тел­на­та си­с­те­ма на МОМН в Бъл­га­рия. В не­го учат уче­ни­ци от пър­ви до 12 клас, ка­то ня­кои кла­со­ве са сбор­ни, по­ра­ди мал­кия брой уче­ни­ци. От ду­ми­те на ди­ре­к­то­ра на учи­ли­ще­то ста­на яс­но, че в Сло­ва­кия де­ца­та жи­ве­ят по-спо­ко­ен жи­вот, имат си­лен афи­ни­тет към спор­та и тре­ни­ро­в­ки­те, но за сме­т­ка на то­ва те­х­но­ло­ги­и­те са изо­с­та­на­ли. В сле­до­бе­д­ни­те ча­со­ве по­се­ти­х­ме кре­по­ст­та Де­вин, тя­с­но свър­за­на с де­ло­то на све­ти­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий и те­х­ни­те уче­ни­ци.

След но­щу­в­ка­та в Бра­ти­с­ла­ва, ав­то­бу­сът от­пъ­ту­ва за дър­жа­ва­та на кла­си­ци­з­ма  Ав­с­т­рия. Тук по про­г­ра­ма вси­ч­ки се раз­хо­ди­ха по цен­тъ­ра на сто­ли­ца­та Ви­е­на и гра­да на Мо­царт  За­л­ц­бург. След пре­хо­да във вто­рия по го­ле­ми­на не­м­с­ки град  Мюн­хен, в къ­с­ния сле­до­бед на сле­д­ва­щия ден, при­с­ти­г­на­х­ме в най-чи­с­тия ев­ро­пей­с­ки град  Стра­с­бург, сим­вол на Обе­ди­не­на Ев­ро­па. След раз­хо­д­ка­та с ко­ра­б­че, раз­г­ле­да­х­ме гра­да, по­с­ле­д­ва но­щу­в­ка, а на сле­д­ва­щия ден  по­се­ще­ние на един от най-ат­ра­к­ти­в­ни­те уве­се­ли­тел­ни пар­ко­ве в Ев­ро­па  Ди­с­ни­ленд Па­риж. След по­ве­че от 7 ча­са емо­ции по ек­с­т­рем­ни­те ат­ра­к­ци­о­ни, от­пъ­ту­ва­х­ме за Па­риж. В ед­но пре­д­г­ра­дие, на по­ло­вин час от цен­тъ­ра на гра­да, вси­ч­ки се на­с­та­ни­х­ме в три­з­ве­з­ден хо­тел от ве­ри­га­та „Етап” за пре­д­с­то­я­щи­те 4 дни.

Още на сле­д­ва­щия ден, учи­те­ли от ча­с­т­но­то учи­ли­ще „Ки­рил и Ме­то­дий”-Па­риж ни оча­к­ва­ха раз­въл­ну­ва­ни. В то­ва учи­ли­ще бе пре­д­ви­де­но да се про­ве­дат 2 уро­ка  един по ис­то­рия, по­с­ве­тен на жи­во­та и де­ло­то на Апо­с­то­ла на сво­бо­да­та  Ва­сил Ле­в­с­ки и един по бъл­гар­с­ки език. Пре­ди обяд, в рам­ки­те на 1 ас­т­ро­но­ми­че­с­ки час, учи­тел­ка­та от ЕГ „Гео Ми­лев”  г-жа Ру­мя­на Ни­ко­ва ог­ла­ви урок-ди­с­ку­сия, по­д­го­т­вен от уче­ни­ци от ези­ко­ва гим­на­зия. Ра­до­с­тен бе фа­к­тът, че уче­ни­ци­те от Фран­ция до­б­ре по­з­на­ват ли­ч­но­ст­та на Ле­в­с­ки. За раз­ли­ка от учи­ли­ще­то в Бра­ти­с­ла­ва, то­ва учи­ли­ще е ча­с­т­но, а бъл­гар­с­ки­те уче­ни­ци хо­дят ед­но­в­ре­мен­но в не­го (вся­ка съ­бо­та) и във френ­с­ко учи­ли­ще, къ­де­то са на пе­т­д­не­в­на­та об­ра­зо­ва­тел­на про­г­ра­ма. На сле­д­ва­щия ден, за уче­ни­ци от 8 клас по­с­ве­ти­х­ме и урок по бъл­гар­с­ки език на те­ма „Един есе­нен ден по шо­се­то” на бъл­гар­с­кия пи­са­тел Па­вел Ве­жи­нов, из­не­сен по не­ве­ро­я­т­но до­с­тъ­пен и ин­те­ре­сен на­чин от г-жа Ми­ле­на Ва­си­ле­ва  пре­по­да­ва­тел по бъл­гар­с­ки език в Ези­ко­ва гим­на­зия. В не­го уче­ни­ци­те съ­що бя­ха ак­ти­в­ни и до­ка­за­ха, че сто­ти­ци­те ки­ло­ме­т­ри от Ро­ди­на­та не пре­чат, за да се съ­х­ра­ни бъл­гар­с­кия дух и на­ци­о­нал­но са­мо­чу­в­с­т­вие.

На 27 май в по­сол­с­т­во­то на Бъл­га­рия от­бе­ля­за­х­ме па­т­рон­ния пра­з­ник на въ­п­ро­с­но­то учи­ли­ще. Бе­ше уди­ви­тел­но да ви­дим кол­ко мно­го бъл­га­ри жи­ве­ят зад гра­ни­ца, а в то­зи ден бя­ха до­ш­ли са­мо сво­бо­д­ни­те, за да по­д­к­ре­пят изя­ва­та на сво­и­те де­ца и бли­з­ки в тър­же­с­т­во­то, по слу­чай пра­з­ни­ка. Г-жа Ри­на Ива­но­ва при­ве­т­с­т­ва вси­ч­ки свои съ­на­ро­д­ни­ци, раз­въл­ну­ва­на от емо­ци­о­нал­но­то ме­ро­п­ри­я­тие, по ни­що не от­с­тъ­п­ва­що от един па­т­ро­нен пра­з­ник в Бъл­га­рия.

Ме­ж­ду­в­ре­мен­но гру­па­та има­х­ме удо­вол­с­т­ви­е­то да по­се­тим ед­ни от най-за­бе­ле­жи­тел­ни­те и све­то­в­но­и­з­ве­с­т­ни кул­тур­ни па­ме­т­ни­ци и обе­к­ти в Па­риж  ве­ли­че­с­т­ве­на­та Ай­фе­ло­ва ку­ла, ка­те­д­ра­ла­та „Нотр Дам дьо Па­ри”, за­мъ­ка „Вер­сай”, Лу­въ­ра, хъл­ма „Мон Мартр”, цър­к­ва­та „Са­к­ре Кьор”. В сво­бо­д­но­то вре­ме вси­ч­ки се на­с­ла­ди­х­ме на раз­хо­д­ка с ко­ра­б­че по ре­ка Се­на и пе­ше­хо­ден пре­ход до Три­ум­фал­на­та ар­ка „Де­фанс” по най-из­ве­с­т­на­та ули­ца „Шан‘з Ели­зе”.

Пре­д­с­то­я­ха още мно­го кра­си­ви ме­с­та за по­се­ще­ние. След че­ти­ри­те не­за­б­ра­ви­ми дни в сто­ли­ца­та на Фран­ция – Па­риж, има­х­ме въз­мо­ж­но­ст­та да се лю­бу­ва­ме на чу­д­ни­те пей­за­жи на Швей­цар­с­ки­те Ал­пи до гра­до­ве­те Же­не­ва и Ло­за­на. По­с­ле­д­на­та дър­жа­ва, ко­я­то ос­та­на да по­се­тим бе Ита­лия. Там се на­с­ла­ди­х­ме на при­ка­з­ния град Ве­не­ция, за­па­зил сво­я­та ав­тен­ти­ч­ност и не­по­д­п­ра­ве­ност във вре­ме­то.

След още ден и по­ло­ви­на пъ­ту­ва­не, вси­ч­ки се за­вър­на­х­ме жи­ви и здра­ви в Бъл­га­рия. Без­с­пор­но, то­ва бе ед­на по­л­зо­т­вор­на и из­к­лю­чи­тел­но цен­на ек­с­кур­зия за вси­ч­ки нас. От име­то на уче­ни­ци­те от Об­щи­на Бал­чик ис­кам да бла­го­да­ря на ръ­ко­во­д­с­т­во­то на Ро­та­ри клуб  Бал­чик, кой­то спон­со­ри­ра на­ше­то пъ­ту­ва­не и  кой­то не­ве­д­нъж е по­д­к­ре­пял ме­с­т­ни и ре­ги­о­нал­ни ини­ци­а­ти­ви в по­л­за на та­лан­т­ли­ви­те де­ца. Бла­го­да­рим!

В хо­да на на­ши­те по­се­ще­ния и пъ­ту­ва­не, ус­пях да взе­ма ня­кол­ко ин­тер­вю­та, ко­и­то ре­ал­но от­ра­зя­ват мне­ни­е­то и впе­ча­т­ле­ни­е­то на гру­па­та от не­за­б­ра­ви­ма­та ек­с­кур­зия.

Рина Иванова:

Кой бе­ше ини­ци­а­тор на иде­я­та за на­ша­та це­ле­ва ек­с­кур­зия и кои ин­с­ти­ту­ции спо­мо­г­на­ха за не­й­но­то ре­а­ли­зи­ра­не?

Иде­я­та е на об­щин­с­ки съ­ве­т­ни­ци от град До­б­рич, а имен­но  да се осъ­ще­с­т­ви кул­ту­рен об­мен ме­ж­ду уче­ни­ци от ча­с­т­но­то учи­ли­ще „Ки­рил и Ме­то­дий”  Па­риж и бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща в Об­ласт До­б­рич. Тя се осъ­ще­с­т­ви бла­го­да­ре­ние на Ро­та­ри клу­бо­ве­те – Бал­чик, Ка­вар­на, До­б­рич, Ша­б­ла, с по­мо­щ­та на Ла­йънс клуб, клуб „Май­чи­на гри­жа”, Об­щи­на Тер­вел, СОУ „Сте­фан Ка­ра­джа”- Ка­вар­на. Те при­е­ха иде­я­та за цен­на и ин­те­ре­с­на и ре­ши­ха  да спо­мо­г­нат за не­й­но­то фи­нан­со­во осъ­ще­с­т­вя­ва­не.

Как бе оп­ре­де­лен бро­ят и по­д­бо­рът на уче­ни­ци­те в гру­па­та?

Ди­ре­к­то­ри­те на учи­ли­ща из­п­ра­ти­ха име­на на уче­ни­ци, ко­и­то са уча­с­т­ва­ли ре­до­в­но в олим­пи­а­ди и съ­с­те­за­ния, по­д­бо­ра са го на­п­ра­ви­ли те и кла­с­ни­те ръ­ко­во­ди­те­ли. В Ре­ги­о­нал­ния ин­с­пе­к­то­рат по­лу­чи­х­ме те­х­ни­те по­с­ти­же­ния, опи­са­ни на­к­ра­т­ко. Та­ка се по­лу­чи ед­на гру­па с един­с­т­ве­но­то ог­ра­ни­че­ние  уче­ни­ци­те да бъ­дат от 8 до 11 клас., тъй ка­то вре­ме­то на осъ­ще­с­т­вя­ва­не на пъ­ту­ва­не­то и по­се­ще­ни­я­та съ­в­па­да­ше с вре­ме­то на вън­ш­ни­те оце­ня­ва­ния. Учи­ли­ща­та ня­ма­ха оп­ре­де­ле­на кво­та за брой уче­ни­ци. Иде­я­та ни бе да по­д­бе­рем де­ца­та спо­ред те­х­ни­те по­с­ти­же­ния и ус­пе­хи. Пър­во­на­чал­на­та гру­па бе­ше мал­ка, тъй ка­то мно­го мал­ко учи­ли­ща са­ми оп­ре­де­ли­ха уче­ни­ци­те, ко­и­то ще уча­с­т­ват в про­е­к­та, за­то­ва се на­ло­жи да по­пъл­ва­ме гру­па­та.

Ка­к­ви са ва­ши­те впе­ча­т­ле­ния за об­ра­зо­ва­тел­на­та си­с­те­ма в Бра­ти­с­ла­ва и Па­риж?

Бра­ти­с­ла­в­с­ка­та об­ра­зо­ва­тел­на си­с­те­ма всъ­щ­ност е бъл­гар­с­ка, тъй ка­то са­мо­то учи­ли­ще е дър­жа­в­но и учи по про­г­ра­ми­те на МОМН и не се раз­ли­ча­ва от учи­ли­ща­та в Бъл­га­рия. Ед­но от мал­ко­то раз­ли­чия е, че де­ца­та жи­ве­ят в мал­ко по-раз­ли­ч­на ат­мо­с­фе­ра. Иде­я­та на то­ва на­ше по­се­ще­ние бе да съ­по­с­та­вим об­ра­зо­ва­ни­е­то там с то­ва в Бъл­га­рия. За жа­лост по­па­д­на­х­ме в мо­мент ме­ж­ду два из­пи­та, ко­ле­ги­те бя­ха мно­го ан­га­жи­ра­ни. Вре­ме­то ни бе­ше ог­ра­ни­че­но и са­мо мал­ка част от гру­па­та ус­пя да вле­зе в учи­ли­ще­то.

Ви­ж­да­те ли бъ­де­ще в то­зи про­ект и оп­ра­в­да­ха ли се оча­к­ва­ни­я­та Ви за то­ва пъ­ту­ва­не?

Ис­к­ре­но ка­за­но не се оп­ра­в­да­ха оча­к­ва­ни­я­та ми за по­с­ре­ща­не­то във френ­с­ко­то учи­ли­ще. Мо­же би за­що­то по то­ва вре­ме на по­д­го­то­в­ка се сме­ня­ше те­х­ния ди­ре­к­тор. И мо­же би но­ви­ят ди­ре­к­тор не бе до­с­та­тъ­ч­но уле­г­нал чо­век, кой­то да оце­ни она­ва, ко­е­то ние це­лим с про­е­к­та. Аз оча­к­вах мно­го по­ве­че въз­мо­ж­но­с­ти за раз­го­во­ри. Но все пак в пре­д­вид стро­гия про­пу­с­ка­те­лен ре­жим, въл­не­ни­е­то, с ко­е­то ни по­с­ре­щ­на­ха учи­те­ли­те, осо­бе­но г-жа Шви­ле­ва, учи­тел­ка по бъл­гар­с­ки, бе удо­в­ле­т­во­ря­ва­що. Про­е­к­тът има бъ­де­ще, то­ва е са­мо на­ча­ло­то.

Ди­ре­к­то­рът на бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще в Па­риж:

Ко­га за пръв път се по­я­ви иде­я­та за бъл­гар­с­ко учи­ли­ще тук, в Па­риж?

Бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще съ­ще­с­т­ву­ва ве­че 6 го­ди­ни. През 2006 г. ам­би­ци­ра­ни ро­ди­те­ли ре­ша­ват да го съ­з­да­дат, за­що­то се чу­в­с­т­ва ну­ж­да­та от по­до­б­на ин­с­ти­ту­ция на ця­ла­та бъл­гар­с­ка об­щ­ност. И от­то­га­ва до днес за­по­ч­ват да се за­пи­с­ват де­ца. Те­ку­щия им брой е 150. В на­ча­ло­то учи­ли­ще­то въз­ни­к­ва ка­то уче­б­но за­ве­де­ние в сгра­да­та на бъл­гар­с­ко­то по­сол­с­т­во. Но след ня­кол­ко го­ди­ни ра­бо­та се ус­та­но­вя­ва, че ня­ма мя­с­то, къ­де­то да се съ­бе­рат тол­ко­ва мно­го де­ца. Учи­ли­ще­то фун­к­ци­о­ни­ра за­е­д­но с де­т­с­ка­та гра­ди­на „За­й­чен­це­то бя­ло”. Тя при­е­ма де­ца от 3 до 6 го­ди­ни, а учи­ли­ще­то ги по­е­ма след то­ва до 18-го­ди­ш­на въз­раст, т.е. до 12 клас. Уче­б­ни­ят про­цес е оси­гу­рен по ис­то­рия, ге­о­г­ра­фия, бъл­гар­с­ки език и ли­те­ра­ту­ра.

По вре­ме на на­ша­та ви­зи­та, ко­га­то уче­ни­ци­те се пре­д­с­та­вя­ха, ка­з­ва­ха своя клас в то­ва учи­ли­ще и кла­са си във френ­с­ко­то учи­ли­ще. Ус­пя­ват ли да се спра­вят спо­ред вас с тол­ко­ва мно­го труд за се­д­ми­ца­та?

Те учат през се­д­ми­ца­та във френ­с­ко­то учи­ли­ще и ид­ват са­мо в съ­бо­та, за­що­то са мно­го на­то­ва­ре­ни. За­то­ва тря­б­ва да бъ­дат мо­ти­ви­ра­ни и по мно­го ин­те­ре­сен на­чин да бъ­дат пре­да­де­ни уро­ци­те, за да имат же­ла­ние да ид­ват и да се за­дър­жат. Ра­бо­та­та е на­и­с­ти­на мно­го и е тру­д­но по­ня­ко­га, за­що­то тря­б­ва да се съ­о­б­ра­зя­ва­ме с на­то­ва­ре­но­ст­та във френ­с­ко­то учи­ли­ще, но за­се­га ус­пя­ва­ме да ги за­дър­жим.

До­па­да ли ви иде­я­та за то­зи про­ект, кой­то да до­при­не­се за сбли­жа­ва­не, при­ем­с­т­ве­ност и ме­ж­ду­кул­ту­рен об­мен ме­ж­ду уче­ни­ци­те?

То­ва е чу­де­с­на идея. Ка­к­то спо­ме­нах на г-жа Ни­ко­ва, мно­го е тру­д­но на мен са­ма­та да пре­дам то­зи дух в бъл­гар­с­кия език и ис­то­ри­я­та. Тря­б­ва ни по­мощ, а то­ва мо­же да ста­не един­с­т­ве­но от Бъл­га­рия. Мно­го е тру­д­но за де­те, ко­е­то е из­ра­с­ло тук, да му пре­да­деш тра­ди­ци­и­те, чу­в­с­т­ва­та и ат­мо­с­фе­ра­та. За­то­ва ще бъ­де до­б­ре, ако та­зи идея бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на  да из­п­ра­тим де­ца от­тук в Бъл­га­рия, ма­кар че го­ля­ма част от де­ца­та имат ро­д­ни­ни в Бъл­га­рия и се връ­щат по ня­кол­ко пъ­ти в го­ди­на­та.

Ис­к­ре­но ви по­з­д­ра­вя­вам за то­ва, ко­е­то сте по­с­ти­г­на­ли, тъй ка­то ни­во­то на вла­де­е­не на бъл­гар­с­ки, ко­е­то за­ва­ри­х­ме тук е мно­го по-до­б­ро от бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще в Бра­ти­с­ла­ва.

За мен то­ва е най-ва­ж­но­то. Уче­ни­ци­те да по­д­дър­жат кул­ту­ра­та и връ­з­ка­та си с Бъл­га­рия.

Румяна Никова, учител по история и философия в ЕГ „Гео Милев”-Добрич

С ка­к­во ви до­па­д­на то­зи про­ект и ка­к­во ви про­во­ки­ра да уча­с­т­ва­те в не­го?

Пре­ди вси­ч­ко с въз­мо­ж­но­ст­та да пъ­ту­вам в Ев­ро­па не ка­то ту­рист, а да на­д­ни­к­на в бъл­гар­с­ки­те учи­ли­ща в Бра­ти­с­ла­ва и Па­риж, да се сре­щ­на с пре­д­с­та­ви­те­ли на бъл­гар­с­ка­та об­щ­ност в чу­ж­би­на. Да се по­чу­в­с­т­ва­ме ед­но ця­ло, не­за­ви­си­мо от то­ва в кой край на Ев­ро­па жи­ве­ем, да се по­чу­в­с­т­ва­ме бъл­га­ри.

Как оце­ня­ва­те съ­с­то­я­ни­е­то на об­ра­зо­ва­тел­на­та си­с­те­ма за бъл­га­ри в чу­ж­би­на, кон­к­ре­т­но в Бра­ти­с­ла­ва и Па­риж и до­вол­ни ли сте от ви­дя­но­то?

По­ве­че от до­вол­на съм. Въ­п­ре­ки че раз­по­ла­га­х­ме с мно­го мал­ко вре­ме, на­в­ся­къ­де към нас бя­ха от­зи­в­чи­ви, ус­пя­ха да на­п­ра­вят мно­го за кра­т­ко вре­ме. Ми­с­ля, че по­до­б­ни сре­щи би­ха би­ли по­ле­з­ни и за две­те стра­ни, пре­ди вси­ч­ко, за да се по­чу­в­с­т­ва­ме ед­но ця­ло.

Смя­та­те ли, че вре­ме­то, в ко­е­то се осъ­ще­с­т­ви сре­ща­та на уче­ни­ци и учи­те­ли бе до­с­та­тъ­ч­но за съ­з­да­ва­не на кон­та­к­ти ме­ж­ду тях.

Смя­там, че бе­ше твър­де кра­т­ко, но за сме­т­ка на то­ва се на­дя­вам да бъ­де по-че­с­то и то­ва ще ста­не тра­ди­ция, тъй ка­то през 2010 г., г-жа Ва­ня Сър­бо­ва по­с­та­ви на­ча­ло­то на ед­ни та­ки­ва сре­щи, а се­га вяр­вам, че те ще бъ­дат про­дъл­же­ни.

До­вол­на ли сте от по­ве­де­ни­е­то и пре­д­с­та­вя­не­то на уче­ни­ци­те и смя­та­те ли, че е до­ш­ло вре­ме­то, в ко­е­то с гор­дост да се на­ре­чем „ев­ро­пей­ци”?

Аз съм из­к­лю­чи­тел­но бла­го­дар­на на вси­ч­ки де­ца в гру­па­та, не­за­ви­си­мо да­ли те бя­ха от Ге­не­рал То­ше­во, Ка­вар­на, Тер­вел, Бал­чик или от До­б­рич. Бла­го­дар­на съм им за то­ва, че бя­ха от­зи­в­чи­ви по вре­ме на за­ня­ти­я­та, ко­и­то бя­ха съ­в­ме­с­т­ни, не бя­ха пре­д­на­з­на­че­ни са­мо за бъл­га­ри­те в Бра­ти­с­ла­ва и Па­риж. Вси­ч­ки уча­с­т­ва­ха ак­ти­в­но, по­д­по­мо­г­на­ха ця­ло­с­т­но­то ни пре­д­с­та­вя­не. Бла­го­дар­на съм им и за то­ва, че съ­у­мя­ха да по­ка­жат сво­и­те та­лан­ти, чу­х­ме ху­ба­ва му­зи­ка по вре­ме на пъ­ту­ва­не­то, чу­х­ме сти­хо­ве, а дру­ги се про­я­ви­ха и ка­то ак­тьо­ри. Та­ка аз ка­то ця­ло съм по­ве­че от до­вол­на от вси­ч­ки де­ца, не са­мо на те­зи, ко­и­то при­съ­с­т­ва­ха на за­ня­ти­я­та. За мен бе­ше удо­вол­с­т­вие не са­мо да пъ­ту­ва­ме, а и да ра­бо­тим за­е­д­но.

Диляна Димитрова, ученичка от ІХ клас на СОУ „Христо Ботев”  гр. Балчик

Как раз­б­ра, че си из­б­ра­на да уча­с­т­ваш в то­зи за­д­г­ра­ни­чен про­ект и ка­к­ви са ус­пе­хи­те и ин­те­ре­си­те ти в учи­ли­ще?

Раз­б­рах, че съм из­б­ра­на от ди­ре­к­тор­ка­та  г-жа Стой­ка Вла­до­ва. След то­ва про­че­тох ин­фор­ма­ция и във ве­с­т­ник „Бал­чик”. Ин­те­ре­си­те ми в учи­ли­ще са свър­за­ни с ма­те­ма­ти­ка­та и бъл­гар­с­кия език  то­ва са лю­би­ми­те ми пре­д­ме­ти, съ­що та­ка ми ха­ре­с­ва жур­на­ли­с­ти­ка­та и спор­та.

Ка­к­во ти ха­ре­са и ка­к­во не ти ха­ре­са в то­ва пъ­ту­ва­не?

Като цяло пътуването ми хареса. Допаднаха ми градовете, в които бяхме.

Смя­таш ли, че по­с­ре­д­с­т­вом по­до­б­ни про­е­к­ти, бъл­га­ри от раз­ли­ч­ни ча­с­ти на све­та ще мо­гат да ста­нат при­я­те­ли?

Смя­там, че да. Да­же се за­по­з­на­х­ме с един бъл­га­рин в Мюн­хен, кой­то ра­бо­ти там.

Страницата изготви: Ерсин ИСМАИЛОВ