Раз­ли­ч­ни съ­д­би, раз­ли­ч­ни про­фе­сии, вся­ка от ко­и­то има сво­и­те из­ме­ре­ния, но учи­те­лят е пър­ви­ят ори­ен­тир към тях.

Ка­к­во­то и кол­ко­то сло­ва да се ка­жат за апо­с­тол­с­ко­то де­ло на бъл­гар­с­кия учи­тел, ще бъ­де мал­ко и не­до­с­та­тъ­ч­но, за­що­то:”Учи­те­лят е на­ше­то на­ча­ло/ от пър­ви­те чер­ти и ко­лел­ца, / до из­г­ре­ви­те, на­же­же­ни в бя­ло/ учи­те­лят по­со­ки ни е дал.”

Ръ­ко­во­д­с­т­во­то на Пен­си­о­нер­с­ки клуб „Не­у­вя­х­ва­ща мла­дост” с.Гур­ко­во, с пре­д­се­да­тел Ата­на­с­ка Ав­ра­мо­ва, ор­га­ни­зи­ра на 10 май 2012 г. пра­з­ни­ч­на сре­ща под на­д­с­лов „На учи­те­ля с лю­бов”. То­ва бе­ше мно­го мил жест на вни­ма­ние към вси­ч­ки учи­те­ли и осо­бе­но към те­зи, ко­и­то са ра­бо­ти­ли и жи­ве­ят в се­ло­то. Ма­кар че го­ди­ни­те са ми­на­ли, учи­тел­с­ко­то сър­це е не­с­по­кой­но и все още по­с­ре­ща с мла­де­ж­ки дух пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во­то на вре­ме­то.

Ви­на­ги, ко­га­то по­се­тя изя­ва на то­зи клуб се съ­з­да­ва ед­на за­ду­ше­в­на ат­мо­с­фе­ра. Та­ка бе­ше и се­га. Мно­го цве­тя, ус­ми­в­ки, съл­зи в очи­те и спо­ме­ни. Вся­ка ед­на от ко­ле­ж­ки­те: Мар­га­ри­та Ни­ко­ло­ва, Ви­о­ле­та Хри­с­то­ва, Са­в­ка Мла­джо­в­с­ка, Ми­лан­ка Ду­че­ва, Дим­ка Кир­че­ва, Гло­гин­ка Яна­ки­е­ва, Ма­рия Ди­ми­т­ро­ва, Па­в­ли­на Мар­че­ва, има­ше ка­к­во да раз­ка­же. На вся­ка бе да­де­на ду­ма­та и та­зи сре­ща се пре­вър­на в един раз­го­вор за съ­д­ба­та на бъл­гар­с­ко­то учи­ли­ще ня­ко­га и се­га. В не­го се вклю­чи­ха и ро­ди­те­ли­те, за­що­то тук връ­з­ка­та ме­ж­ду ро­ди­те­ли и учи­те­ли е би­ла мно­го сил­на и здра­ва. По­че­те­на бе па­мет­та на пър­ва­та учи­тел­ка Рай­на Кал­че­ва.

С ед­на от най-ху­ба­ви­те пе­с­ни „Учи­тел­ко, це­лу­вам ти ръ­ка”пре­д­се­да­тел­ка­та на клу­ба по­з­д­ра­ви вси­ч­ки при­съ­с­т­ва­щи. Ста­вай­ки на кра­ка, с въ­о­ду­ше­в­ле­ние се за­пя „Химн на Ки­рил и Ме­то­дий”., без кой­то на та­къв пра­з­ник не мо­же.

Ду­ми на бла­го­дар­ност от­п­ра­ви кме­тът на се­ло­то То­дор Ге­ор­ги­ев и по­д­не­се на вся­ка ед­на учи­тел­ка цве­тя и скро­мен по­да­рък, с ко­е­то мно­го ги из­не­на­да. Но­во­и­з­б­ра­на­та чи­та­ли­щ­на се­к­ре­тар­ка Ал­бе­на Вой­че­ва се вклю­чи в по­з­д­ра­в­ле­ни­я­та и ре­ци­ти­ра свое сти­хо­т­во­ре­ние за учи­те­ля. Мар­га­ри­та Ни­ко­ло­ва из­пъл­ни по­е­ма­та „Гра­ду­ш­ка” на П.К.Яво­ров с чу­д­но ре­ци­та­тор­с­ко уме­ние. Дим­ка Кир­че­ва от­п­ра­ви по­з­д­рав към сво­я­та пър­ва учи­тел­ка Ми­лан­ка Ду­че­ва. Тя не за­б­ра­ви да бла­го­да­ри и на ле­ли­те от по­мо­щ­ния пер­со­нал, ко­и­то дъл­ги го­ди­ни са по­д­дър­жа­ли хи­ги­е­на­та и ре­да в учи­ли­ще.

Не ме за­ра­д­ва­ха тол­ко­ва до­б­ри­те ду­ми, а бу­ке­т­че­та­та кра­си­ви гра­дин­с­ки цве­тя, по­с­та­ве­ни в ко­ш­ни­ца, по­да­ре­ни с лю­бов и бла­го­дар­ност от ро­ди­те­ли­те на учи­те­ли­те.

Въ­п­ре­ки че бях по­ка­не­на, не се чу­в­с­т­вах ка­то гост, за­що­то ли­ч­ни­ят и про­фе­си­о­нал­ни­ят ми жи­вот са свър­за­ни със с.Гур­ко­во. От тук за­по­ч­на и мо­ят учи­тел­с­ки път. Тук по­лу­чих уро­ци по чо­ве­ч­ност и из­ра­с­нах в про­фе­си­я­та. За­то­ва се връ­щам на­зад в спо­ме­ни­те от мо­я­та твор­че­с­ка мла­дост и с чи­с­та съ­вест ка­з­вам: „Бла­го­да­ря Ви от сър­це”.

И ка­к­то ста­ва на пра­з­ник ду­ши­те се от­пу­с­кат, му­зи­ка­та про­дъл­жа­ва с на­с­т­ро­е­ние и мал­ко тъ­га по от­ми­на­ла­та мла­дост. Но за­ви­на­ги ос­та­ват ду­ми­те:”На те­бе са ос­та­на­ли длъ­ж­ни­ци/ по­е­ти­те на вси­ч­ки вре­ме­на./ До­га­ря­ли са тво­и­те зе­ни­ци – на дру­ги­те да­ри­ли све­т­ли­на…/За­туй на­ме­с­то па­ме­т­ник гра­ни­тен ти в спо­ме­ни­те на­ши си из­г­рял/ и все­ки по­м­ни по един учи­тел из стръм­но­то ръ­ка­та му по­дал.”

Сте­ла ДА­КО­ВА

СТО­Я­НО­ВА