Пра­з­ни­кът Пе­т­де­се­т­ни­ца е ро­ж­де­ни­ят ден на Цър­к­ва­та Хри­с­то­ва.Ста­ро­за­ве­т­на­та Пе­т­де­се­т­ни­ца е спо­мен за да­ва­не­то на За­ко­на на из­ра­ил­с­кия на­род; но­во­за­ве­т­на­та – ден, в кой­то чрез да­ря­ва­не­то на Све­тия Дух се из­вър­ш­ва спа­се­ни­е­то на це­лия чо­ве­ш­ки род.

Ста­ро­за­ве­т­на­та Пе­т­де­се­т­ни­ца е че­с­т­ва­на на 50-ия ден, т. е. се­дем се­д­ми­ци след Па­с­ха. Хри­с­ти­ян­с­ка­та Пе­т­де­се­т­ни­ца съ­що се пра­з­ну­ва на 50-ия ден след Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во.

В пъл­но­та­та на жи­во­т­во­ря­щи дей­с­т­вия на Све­ти­ят Дух раз­би­ра­ме и ис­тин­с­ка­та съ­щ­ност на Цър­к­ва­та ка­то све­ще­но съ­б­ра­ние на спа­се­ни­е­то. Апо­с­тол­с­ко­то че­ти­во от кни­га­та Де­я­ния на све­ти­те апо­с­то­ли раз­ка­з­ва за спу­с­ка­не­то на Све­тия Дух над Хри­с­то­ви­те уче­ни­ци. “Ези­ци ся­каш ог­не­ни” се спре­ли над все­ки един от тях и те се из­пъл­ни­ли с не­по­з­на­та до­то­га­ва бла­го­дат.

На Пе­т­де­се­т­ни­ца, след бо­го­в­дъ­х­но­ве­на­та про­по­вед на св.апо­с­тол Пе­тър, още съ­щия ден кръ­ще­ние при­е­мат око­ло 3000 жи­те­ли на Ие­ру­са­лим. От­тук на­се­т­не към Хри­с­то­ва­та цър­к­ва се при­съ­е­ди­ня­ва­ли все по­ве­че и по­ве­че жа­д­ни за бла­го­дат и спа­се­ние. Те­зи хо­ра би­ли не са­мо иу­деи, но и ези­ч­ни­ци ели­ни, ми­дя­ни, ела­ми­ти, ара­би- хо­ра от вся­ка ра­са и на­ро­д­ност на то­га­ва­ш­ния свят.Та­ка­ва е и днес Цър­к­ва­та във все­лен­с­ки план вси­ч­ки сме ед­но в Хри­с­та. За­що­то то­ва един­с­т­во е в Све­тия Дух и е скре­пе­но чрез връ­з­ки­те на не­т­лен­на­та бла­го­дат.Но по сви­де­тел­с­т­ва­та на Спа­си­те­ля, апо­с­то­ли­те и бо­го­но­с­ни­те от­ци за­лог за да­ро­ве­те на Све­тия Дух са пра­во­с­ла­в­на­та вя­ра и ис­тин­но­то из­по­вя­д­ва­не на Бо­го­чо­ве­ка Хри­с­тос.

Еван­гел­с­ко­то че­ти­во ни връ­ща към зем­ния жи­вот на Спа­си­те­ля, към Не­го­во­то обе­ща­ние за из­п­ра­ща­не­то на Све­тия Дух (Ио­ан 7:37-52 ). То­ва се слу­чи­ло в Ие­ру­са­лим на един го­лям иу­дей­с­ки пра­з­ник. Спа­си­те­лят не­с­лу­чай­но из­б­рал имен­но на то­ва мя­с­то и то­зи ден да го­во­ри за пре­д­с­то­я­що­то ид­ва­не на Све­тия Дух. Та­ка Той по­ка­зал, че хри­с­ти­ян­с­ко­то уче­ние не про­ти­во­ре­чи на ста­ро­за­ве­т­ни­те про­ро­че­с­т­ва и Мо­и­се­е­вия за­кон, а на­про­тив – из­пъл­ва ги. За­що­то и Ста­ри­ят За­вет на мно­го ме­с­та го­во­ри ка­к­то за ид­ва­не­то на Ме­си­я­та Хри­с­тос, та­ка и за Не­го­во­то най-ва­ж­но спа­си­тел­но де­ло из­п­ра­ща­не­то на Дух. От­п­ра­вяй­ки се към кръ­с­т­ни­те Си стра­да­ния, Го­с­под Ии­сус Хри­с­тос ка­з­ва на Сво­и­те уче­ни­ци: „… за вас е по-до­б­ре Аз да си за­ми­на; за­що­то, ако не за­ми­на, Уте­ши­те­лят ня­ма да до­й­де при вас; ако ли за­ми­на, ще ви Го пра­тя” (Йо­ан. 16:7).

Све­ти­те от­ци учат, че из­п­ра­ща­не­то на Све­тия Дух ос­ве­т­ля­ва сми­съ­ла на вси­ч­ки спа­си­тел­ни зем­ни де­ла на на­шия Го­с­под Ии­сус Хри­с­тос. И чу­де­са­та, и про­по­ве­д­та, и по­не­се­ни­те го­не­ния, и раз­пя­ти­е­то, и кръ­с­т­на­та смърт, и въз­к­ре­се­ни­е­то от мър­т­ви­те, и сла­в­но­то въз­не­се­ние на че­ти­ри­де­се­тия ден вси­ч­ко то­ва во­ди до Пе­т­де­се­т­ни­ца. Та­ка, имен­но чрез сли­за­не­то на Све­тия Дух вър­ху апо­с­то­ли­те се осъ­ще­с­т­вя­ва из­пъл­не­ние на зем­но­то слу­же­ние на Хри­с­та. И вси­ч­ко то­ва е из­вър­ше­но за­ра­ди нас за да по­лу­чим да­ро­ве­те на Све­тия Дух. За­що­то чрез Не­го, Тре­то­то Ли­це на Све­та­та Тро­и­ца, ни се да­ва съ­вър­ше­но­то по­з­на­ние за Еди­ния и не­раз­де­лен Бог в Три Ли­ца. Чрез Ду­ха се из­вър­ш­ва вся­ко цър­ко­в­но тайн­с­т­во. От Пе­т­де­се­т­ни­ца за­по­ч­ва на­пъл­но раз­ли­ч­на епо­ха в съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на чо­ве­че­с­т­во­то, ко­га­то хо­ра­та, по­вяр­ва­ли в Спа­си­те­ля, фор­ми­рат цър­ко­в­на об­щ­ност, ми­с­ти­ч­но тя­ло на Цър­к­ва­та, в ко­е­то пре­би­ва­ва Све­ти­ят Дух.

Плодовете на духа, по думите на апо­с­тол Па­вел, са: лю­бов, ра­дост, мир, дъл­го­тър­пе­ние, бла­гост, ми­лост, ми­ло­сър­дие, вяр­ност, кро­тост, въз­дър­жа­ние. (Га­ла­тя­ни 5:22-23).

С ид­ва­не­то на Све­тия Дух за­по­ч­ва ли­ч­но­то уча­с­тие на Бо­га в жи­во­та на все­ки чо­век, по­вяр­вал в Хри­с­та и пре­к­ра­чил в Цър­к­ва­та. Бла­го­да­ре­ние на при­е­ма­ни­те от нас кръ­ще­ние и ми­ро­по­ма­з­ва­не, във все­ки от нас дей­с­т­ви­тел­но при­съ­с­т­ва Сам Бог – Све­ти­ят Дух. Апо­с­тол Па­вел пи­ше на хри­с­ти­я­ни­те: „… вие сте храм Бо­жий, и Ду­хът Бо­жий жи­вее във вас” (1 Кор. 3:16).

Ана­ло­ги­ч­на ми­съл за връ­з­ка­та ме­ж­ду про­ро­че­с­ко­то сло­во, про­по­ве­д­та и дей­с­т­ви­е­то на Све­тия Дух е от­ра­зе­на в Сим­во­ла на вя­ра­та. Там Све­ти­ят Дух е на­ре­чен „Го­с­под”, т. е. „Бог”; „Жи­во­т­во­рящ”, т. е. По­да­тел на жи­во­та; „Ко­му­то се по­к­ла­ня­ме и Го сла­вим на­ра­в­но с От­ца и Си­на”, т. е. При­е­мащ по­чи­та­ние на­ра­в­но с Тях, с дру­ги ду­ми – ра­вен на Тях; „Кой­то от От­ца из­хо­ж­да”; и на­к­рая, „Кой­то е го­во­рил чрез про­ро­ци­те”…

В уче­ни­е­то за Све­тия Дух е при­н­ци­п­но ва­ж­но то­ва, че пра­во­с­ла­ви­е­то Го из­по­вя­д­ва ка­то „из­хо­ж­дащ от От­ца”, но не „от От­ца и от Си­на”, ка­к­то ут­вър­ж­да­ват Сим­во­ли­те на вя­ра­та на за­па­д­ни­те хри­с­ти­я­ни  с изо­па­че­но­то ере­ти­ч­но до­пъл­не­ние към ла­тин­с­кия текст на Сим­во­ла на вя­ра­та: Filioque („и от Си­на”), съ­дър­жат се­ри­о­з­но от­к­ло­не­ние на Ка­то­ли­че­с­ка­та цър­к­ва от апо­с­тол­с­ко­то уче­ние. Све­ти­ят Дух не е ат­ри­бут на Бо­же­с­т­во­то­и­ли  енер­гия. Той е Са­ми­ят Бог, Тре­та­та Ипо­с­тас на Пре­с­ве­та­та Тро­и­ца, ра­в­на на ос­та­на­ли­те Две – Отец и Син. Бог е Един, Той има Три Ли­ца, Ед­но от Ко­и­то е Дух Све­ти.

По уче­ни­е­то на Цър­к­ва­та Бог (гла­в­но Св. Дух) се до­ко­с­ва до чо­ве­ка чрез Свои осо­бе­ни енер­гии или си­ли. То­ва пра­ви въз­мо­ж­но об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­не­то, ко­е­то в най-ви­с­ши­те си про­я­ви се про­я­вя­ва ка­то пъл­но об­но­в­ле­ние и пре­об­ра­же­ние на чо­ве­ка и до­ри ка­то сре­ща с Бог. Тран­с­це­ден­тал­на­та Бо­жия съ­щ­ност ос­та­ва за чо­ве­ка не­до­с­тъ­п­на, но в Своя  до­сег със све­та Бог има осо­бен на­чин на съ­ще­с­т­ву­ва­не, в кой­то се от­к­ри­ва на хо­ра­та и се до­ко­с­ва до тях.

Бо­же­с­т­ве­на­та бла­го­дат е не­об­хо­ди­ма на вси­ч­ки сте­пе­ни на ду­хо­в­ния ни жи­вот: тя за­по­ч­ва, про­дъл­жа­ва и за­вър­ш­ва спа­се­ни­е­то. Бла­го­дат­та, или бла­го­да­т­ни­те да­ро­ве, се по­да­ва ли­ч­но от Све­тия Дух и за­то­ва за обил­но об­ла­го­де­тел­с­т­ву­ва­ни хо­ра се ка­з­ва, че са до­би­ли Све­тия Дух, или са се из­пъл­ни­ли със Све­тия Дух.

На Ве­ли­кия про­ки­мен: “Кой Бог е ве­лик ка­то на­шия Бог? Ти си Бог, Кой­то вър­шиш чу­де­са.” – от ол­тар­ни­те две­ри се хвър­ля оре­хо­ва шу­ма към бо­го­мол­ци­те. Шу­ма­та на­по­м­ня за ог­не­ни­те ези­ци над гла­ви­те на апо­с­то­ли­те.Вяр­ва­щи­те от­на­сят та­зи шу­ма по до­мо­ве­те Си за бла­го­с­ло­ве­ние.

Съ­ще­с­т­ву­ват вре­д­ни  су­е­ве­рия –от  по­не­дел­ни­ка след Пе­т­де­се­т­ни­ца – пра­з­ни­ка на Све­ти Дух, за­по­ч­ва­ла  Ру­сал­с­ка­та се­д­ми­ца. То­га­ва из­ли­за­ли ,,ру­са­ли­и­те“, ко­и­то спо­ред по­ве­ри­е­то са ду­ши­те на мла­ди уда­в­ни­ци. За да се пре­д­па­зят от не­чи­с­ти­те си­ли, през та­зи се­д­ми­ца хо­ра­та но­сят пе­лин, ле­п­ка или оре­хо­ва шу­ма в дре­хи­те си, за­що­то вяр­ват, че ру­са­ли­и­те  бя­га­ли от тях.По­до­б­но про­фа­ни­зи­ра­не на го­ле­мия хри­с­ти­ян­с­ки пра­з­ник не но­си ду­хо­в­на по­л­за –на­про­тив от­к­ло­ня­ва мно­го хо­ра от Цър­к­ва­та, свър­з­вай­ки я са­мо с по­ве­рия и вну­ша­ва­ни стра­хо­ве. За­то­ва не­ка се стре­мим да се за­по­з­на­ем с ис­тин­с­ко­то цър­ко­в­но уче­ние, за да пре­д­па­зим се­бе си и дру­ги­те от ба­с­ни и су­е­ве­рия, че­с­то из­ми­с­ля­ни от вре­ме­то на ко­му­ни­з­ма, опи­са­ни в ет­но­г­ра­ф­с­ки уче­б­ни­ци, за да от­к­ло­нят хри­с­ти­я­ни­те от Цър­к­ва­та.

Тъй Го­с­под чрез Ду­ха пре­об­ра­зя­ва жи­во­та на чо­ве­ка, из­пъл­ва го с нов сми­съл, да­ва на чо­ве­ш­ка­та не­мощ спо­со­б­но­ст­та да яви Бо­жи­я­та си­ла.”Ще се хва­ля с не­мо­щи­те си, за да се все­ли в ме­не си­ла­та Хри­с­то­ва”, ка­з­ва ап.Па­вел (2Кор. 12:9).Ние сме не­мо­щ­ни, не от­го­ва­ря­ме на он­зи нра­в­с­т­вен и ду­хо­вен иде­ал, кой­то ни е на­чер­тал Го­с­под в Еван­ге­ли­е­то. По чо­ве­ш­ки не сме в съ­с­то­я­ние да из­пъл­ним Бо­жи­и­те за­по­ве­ди, но с по­мо­щ­та на Све­тия Дух то­ва ста­ва въз­мо­ж­но за нас. Све­ти­ят Дух ид­ва при нас и ни пре­об­ра­зя­ва, да­ва ни си­ли.За­то­ва се и об­ръ­ща­ме днес с мо­ли­т­ва към Све­тия Дух – с она­зи мо­ли­т­ва, ко­я­то че­тем през ця­ла­та го­ди­на с из­к­лю­че­ние на па­с­хал­ния пе­ри­од:

“Ца­рю Не­бе­с­ний, Уте­ши­те­лю, Ду­ше ис­ти­ни, Иже ве­з­де сий и вся ис­пол­ня­яй, Со­к­ро­ви­ще бла­гих и жи­з­ни По­да­те­лю, при­и­ди и все­ли­ся в ни, и очи­с­ти ни от вся­кия сквер­ни, и спа­си, Бла­же, ду­ши на­ша”.

За­що­то­С­ве­ти­ят Дух, Кой­то е на­в­ся­къ­де, Кой­то из­пъл­ва вси­ч­ко, мо­же да въз­к­ре­си за нов жи­вот и на­ша­та уг­не­те­на ду­ша, да за­па­ли с лю­бов и на­ше­то сту­де­но сър­це; да ни да­ри и на нас ду­хо­в­на про­лет. Амин!

Протойерей Георги ПЕТКОВ