Мо­же би то­ва е най – то­ч­на­та фор­му­ли­ро­в­ка за бал­чи­ш­ка­та ба­ле­т­на фор­ма­ция „ Данс”, ми­го­ве пре­ди пра­з­ни­ч­ния юби­ле­ен кон­церт. На­ча­ло­то е по­с­та­ве­но и осъ­ще­с­т­ве­но ка­то идея от не­за­б­ра­ви­ма­та Въз­к­ре­сия Де­ве­та­ко­ва, от 1975г. до 1980г. е бал­чи­к­лий­ка­та /от­да­в­на со­фи­ян­ка/ Ян­на Яки­мо­ва, от 1980 до 88г. бур­га­з­лий­ка­та Ма­ра Му­ша­ко­ва, два се­зо­на при­на­д­ле­жат на Све­т­ла Фер­ди­нан­до­ва, а от 1990г. „Данс” во­ди Ев­ге­ния Ата­на­со­ва Ки­ри­ло­ва, ко­я­то в мо­мен­та обу­ча­ва над 80 де­ца от на­шия град.

В пре­пъл­не­на­та за­ла, до­ш­ла мно­го по- ра­но пу­б­ли­ка, за ко­я­то ня­ма­ше мя­с­то, до­ри и за пра­во­с­то­я­щи, вси­ч­ко за­по­ч­на с про­с­ло­ву­ти­те „ Па­те­та”.

С ори­ги­нал­но по­д­б­ра­ни и из­ра­бо­те­ни сце­ни­ч­ни ко­с­тю­ми вси­ч­ки тан­ци / об­що 23 / ни по­ка­за­ха кол­ко не­ве­ро­я­т­но е ста­бил­на връ­з­ка­та ме­ж­ду опор­на­та то­ч­ка в ли­це­то на хо­ре­о­г­ра­ф­ка­та Же­ни Ки­ри­ло­ва и не­й­ни­те уче­ни­ци от раз­ли­ч­ни­те въз­ра­с­то­ви гру­пи.

Вси­ч­ки ста­на­х­ме сви­де­те­ли на въ­о­ду­ше­в­ле­ни­е­то, ид­ва­що от те­х­ни­те пла­с­ти­ч­ни дви­же­ния, зад ко­и­то се крие мно­го труд, по­ло­жен от не­ж­ни, чу­в­с­т­ви­тел­ни, тем­пе­ра­мен­т­ни и та­лан­т­ли­ви ду­ши, от­да­в­на ве­че го­то­ви за до­ве­рие.

За­е­д­но с ба­ле­ри­ни­те се по­то­пи­х­ме в ме­ч­ти­те си чрез тя­х­но­то „ Бя­г­с­т­во”, по­с­ле­д­ва­но от „Фла­мен­го” , „ Танц на огъ­ня”. Вси­ч­ки из­пъл­ни­те­ли бя­ха тол­ко­ва кра­си­ви, ка­к­то при­ля­га на вся­ка мла­дост, ся­каш из­ле­з­ли от стра­ни­ци­те на най – ху­ба­ви­те де­т­с­ки при­ка­з­ки, чи­и­то фи­нал е ви­на­ги ща­с­т­лив. Мо­же би то­ва е пър­ви­ч­но­то, пър­во­на­чал­но пре­д­на­з­на­че­ние на ба­ле­т­ни­те по­с­та­но­в­ки, съ­т­во­ре­ни с ус­той­чи­ва си­ла и упо­ри­тост, про­фе­си­о­нал­но вне­д­ре­ни и осъ­ще­с­т­ве­ни от те­х­ния ръ­ко­во­ди­тел Же­ня Ки­ри­ло­ва. Из­пъл­не­ни­я­та бя­ха емо­ци­о­нал­но це­ле­на­со­че­ни, ек­с­п­ре­си­в­ни и впе­ча­т­ли­ха вси­ч­ки. Мо­же би то­ва про­ли­ча най – мно­го в тан­ца „ Мор­с­ки въл­ни”, къ­де­то из­пъл­ни­тел­ки­те, по­до­б­но чай­ки – спя­щи бу­д­ни вър­ху гре­бе­на на въл­ни­те до­ка­за­ха пра­во­та­та на ду­ми­те из­ре­че­ни от по­е­та- дра­ма­тург Иван Пей­чев: „…За­що­то вси­ч­ко край мо­ре­то е мо­ре .”/То ид­ва за да си оти­де-/оти­ва си, за да се вър­не пак…”

Да по­з­д­ра­ви сво­и­те ко­ле­ги от „ Данс” бе­ше тук и уче­ни­ч­ка­та от сто­ли­ч­но­то му­зи­кал­но тан­цо­во учи­ли­ще Ан­то­ния Ста­но­е­ва – с до­с­то­ле­пие и съ­вър­шен­с­т­во тя из­пъл­ни „ Цве­те” с хо­ре­о­г­раф Мар­га­ри­та Ми­хай­ло­ва и ва­ри­а­ции от ба­ле­та „ Па­хи­та” с хо­ре­о­г­раф Ди­а­на Рай­но­ва. Тук тря­б­ва да спо­ме­на и за ста­ра­ни­е­то на не­ж­на­та до не­вин­ност мал­ка ба­ле­ри­на Жа­ни­на Н. Ко­ле­ва от ЦДГ Чай­ка в на­шия град, на ко­я­то по­же­ла­вам от се­га да на­д­ми­не по ус­пех сво­и­те ка­ки в та­зи ма­гия, на­ре­че­на ба­ле­т­но из­ку­с­т­во.

Вси­ч­ки тан­ци бя­ха при­д­ру­же­ни с ори­ги­нал­ни све­т­лин­ни и ек­ран­ни ефе­к­ти и то­ва за­си­ли пра­з­ни­ч­но­то на­с­т­ро­е­ние и впе­ча­т­ле­ние на пре­жи­вя­но­то от нас, за­що­то тан­ци­те из­лъ­ч­ва­ха не са­мо ста­ра­ние за сце­ни­ч­на изя­ва, а вси­ч­ко бе­ше по­д­чи­не­но строй­но, оба­я­тел­но, тро­га­тел­но лъ­че­зар­но и слън­че­во. Мо­же би сце­на­та на бал­чи­ш­ко­то чи­та­ли­ще „ П. Хи­лен­дар­с­ки” ще бъ­де стар­то­ва пло­ща­д­ка на не са­мо за то­зи вид из­ку­с­т­ва, за­що не ус­т­ре­ми­ли своя по­г­лед и ам­би­ции за све­то­в­ния по­ди­ум.

По­с­ле­ден танц из­пъл­нен от би­в­ши и на­с­то­я­щи из­пъл­ни­те­ли. Не­за­б­ра­вим мо­мент – пу­б­ли­ка­та на кра­ка, тър­же­с­т­вен фи­нал-фо­йер­вер­ки, го­ля­ма тор­та от „ Шо­ко­ли­но”. Сце­на­та из­ри­г­на с вси­ч­ки цве­то­ве на не­бе­с­на­та дъ­га – от слън­че­во зла­т­но, про­ле­т­но зе­ле­но, ог­не­но оран­же­во, по­жар­но чер­ве­но, за­е­д­но с де­ца­та вси­ч­ко по­тъ­на в то­п­ли­на­та на ба­г­ри­те. С про­чу­в­с­т­ве­ни ду­ми кме­та Ни­ко­лай Ан­ге­лов по­з­д­ра­ви юби­ля­ри­те на­че­ло с Же­ня Ки­ри­ло­ва, ко­я­то в мо­мент на ис­к­ре­но ща­с­тие с раз­въл­ну­ван глас за­я­ви, че е мно­го гор­да, ра­до­с­т­на, бла­го­дар­на на вси­ч­ки за по­мо­щ­та, ко­я­то са ока­за­ли  съ­о­т­ве­т­ни­те ин­с­ти­ту­ции и с удо­вол­с­т­вие ще ра­бо­ти и за в бъ­де­ще с тол­ко­ва та­лан­т­ли­ви, ста­ра­тел­ни и пре­к­ра­с­ни де­ца. По­з­д­ра­ви­тел­ни те­ле­г­ра­ми бя­ха про­че­те­ни от из­п­ра­те­ни от НЧ „ В. Ле­в­с­ки” и ОбС на БСП – Бал­чик, раз­въл­ну­ва­на­та хо­ре­о­г­ра­ф­ка, за­о­би­ко­ле­на от сво­и­те въз­тор­же­ни уче­ни­ци, ко­и­то скан­ди­ра­ха „ Бра­во на Же­ня,Бра­во на Же­ня”.От­но­во и от­но­во бла­го­да­ри на ад­ми­ни­с­т­ра­ци­я­та на на­ша­та об­щи­на, „ Ро­та­ри клуб”, ЕТ „Ди­ми­тър Ди­ков”, ЗК с уп­ра­ви­тел Ата­нас Же­чев, СПА – цен­тър Бал­чик, ра­дио „До­б­ру­джа” – До­б­рич, сла­д­кар­ни­ца „Шо­ко­ли­но”,ЮВЕ – 75 „ ООД с уп­ра­ви­тел Да­ни­ел То­до­ров.

Кул­тур­ни­те съ­би­тия про­дъл­жа­ват да въл­ну­ват жи­те­ли­те не са­мо на на­шия град, след 24 май с не­тър­пе­ние оча­к­ва­ме вто­рия ме­ж­ду­на­ро­ден му­зи­ка­лен фе­с­ти­вал „Чер­но­мор­с­ки зву­ци ” от 6 до 10 юни. Сле­д­ват и др. кул­тур­ни ме­ро­п­ри­я­тия. Още от се­га мо­ля ор­га­ни­за­то­ри­те чрез стра­ни­ци­те не са­мо на ве­с­т­ни­ка, чрез афи­ши, бил­бор­до­ве да не съ­о­б­ща­ват за пре­д­с­то­я­щи­те те­а­т­рал­ни, фил­мо­ви, пе­в­че­с­ки, тан­цо­ви, ху­до­же­с­т­ве­ни изя­ви. А не­об­хо­ди­мо­то да е по­с­та­ве­но на ви­д­но мя­с­то, на въз­ло­во раз­по­ло­же­ни сгра­ди, спир­ки,цен­т­ро­ве.

На­ши­ят ма­лък град ве­че до­ка­за че е го­тов за го­ле­ми кул­тур­ни изя­ви, че за из­ку­с­т­во­то гра­ни­ци ня­ма, за­то­ва ние тря­б­ва да го оби­ча­ме във вси­ч­ки­те му фор­ми, в ко­и­то кра­си­ви­те из­не­на­д­ва­щи не­ща, ка­к­то във въл­ше­б­на при­ка­з­ка /ка­къ­в­то е на­ши­ят град/, ни­ко­га не свър­ш­ват.

                Георги Йовчев.