Вся­ка го­ди­на на 11 май се сре­ща­ме с дъл­бок по­к­лон пред ве­ли­ко­то де­ло на со­лун­с­ки­те бра­тя Ки­рил и Ме­то­дий.

Пре­ди 12 ве­ка ви­со­ко­о­б­ра­зо­ва­ни­те кни­жо­в­ни­ци Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий съ­з­да­ват сла­вян­с­ка­та аз­бу­ка и кни­жо­в­ност, с яс­но­то съ­з­на­ние, че ду­хът оп­ре­де­ля ези­ка, а сло­во­то – са­ми­те нас. Съ­з­да­ва­не­то на сла­вян­с­ка­та аз­бу­ка и пре­во­да на би­б­ли­я­та на жи­вия и го­во­рим сла­вян­с­ки език е епо­хал­но съ­би­тие.

В за­щи­та на сво­е­то де­ло те се из­п­ра­вят пред ця­ла­та сре­д­но­ве­ко­в­на ре­а­к­ция, ко­я­то до­пу­с­ка са­мо три кни­жо­в­ни бо­го­с­лу­же­б­ни ези­ка – ев­рей­с­ки, гръ­ц­ки и ла­тин­с­ки. От­с­то­я­ват пра­во­то на вси­ч­ки на­ро­ди да имат бо­го­с­лу­же­ние и кни­ги на ро­д­ния си език. Цър­к­ва­та из­ка­з­ва сво­я­та бла­го­дар­ност и при­з­на­тел­ност ка­то ги ка­но­ни­зи­ра за све­т­ци още през 10 век. Тя­х­но­то де­ло ос­та­ва ед­на от гран­ди­о­з­ни­те кул­тур­ни епо­пеи, ко­и­то чо­ве­че­с­т­во­то по­м­ни и пред чи­я­то ве­ч­на ак­ту­ал­ност се пре­к­ла­ня.

След смърт­та на Све­ти­те бра­тя те­х­ни­те уче­ни­ци са го­не­ни, пре­с­ле­д­ва­ни. То­га­ва мла­да­та бъл­гар­с­ка дър­жа­ва ги при­в­ли­ча. Съ­з­да­ва им ус­ло­вия, съ­х­ра­ня­ва и по­д­к­ла­ж­да огъ­ня, кой­то све­ти­те бра­тя са за­па­ли­ли, за да го пре­да­дат на ос­та­на­ли­те сла­вя­ни и бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния, с ко­е­то Бъл­га­рия си пе­че­ли ува­же­ни­е­то на ци­ви­ли­зо­ва­ния свят. Тя­х­но­то де­ло обе­ди­ня­ва сла­вян­с­ко­то се­мей­с­т­во и дру­ги на­ро­ди с обич и ду­хо­в­ни от­но­ше­ния. За­то­ва, не­от­да­в­на при по­се­ще­ни­е­то си у нас, ру­с­ки­ят па­т­ри­арх Ки­рил из­ка­за сво­я­та дъл­бо­ко при­з­на­тел­ност към Бъл­га­рия за раз­про­с­т­ра­ня­ва­не­то и съ­х­ра­ня­ва­не­то на сла­вян­с­ка­та пи­с­ме­ност и кул­ту­ра. С гор­дост мо­жем да ка­жем, че и ние сме да­ли не­що на све­та и на вси сла­вя­ни кни­ги да че­тат.

Се­га ка­то чле­но­ве на ЕС ние им но­сим един пра­з­ник, с кой­то пре­ме­с­т­ва­ме Ре­не­сан­са в За­па­д­на Ев­ро­па ня­кол­ко ве­ка по-ра­но.

От дре­в­ни вре­ме­на Ки­ри­ло­ва­та реч е би­ла за­дъл­жи­те­лен еле­мент при ко­ро­ня­с­ва­не на крал­с­ки­те осо­би във Фран­ция. От 1057 го­ди­на в Рим­с­ка­та ка­те­д­ра­ла се па­зи Сла­вян­с­ко­то кле­т­ве­но еван­ге­лие, за­ра­ди све­ще­ни­те бу­к­ви на Гла­го­ли­ца­та. Ки­ри­ло­ва­та аз­бу­ка е тре­та­та, на ко­я­то се за­пи­с­ват вси­ч­ки до­ку­мен­ти на ЕС, а хим­на „Вър­ви, на­ро­де въз­ро­де­ни“ ще обе­ди­ня­ва го­ля­мо­то ев­ро­пей­с­ко се­мей­с­т­во и ще вдъ­х­но­вя­ва на­ро­ди­те с „На­пред, на­у­ка­та е слън­це“.

11 май – име­ния ден на Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий е бъл­гар­с­ко яв­ле­ние, ко­е­то пре­в­ръ­ща един ре­ли­ги­о­зен пра­з­ник в на­ци­о­на­лен пра­з­ник на бъл­гар­с­ка­та про­с­ве­та и кул­ту­ра. Още от Въз­ра­ж­да­не­то той е свър­зан с учи­ли­щ­ни­те тър­же­с­т­ва. През 1857 го­ди­на тя­х­на­та дей­ност е по­че­те­на в цър­к­ва­та „Св. Сте­фан“ в Ца­ри­г­рад, а сле­д­ва­ща­та го­ди­на е от­п­ра­з­ну­ва­на в град Пло­в­див, къ­де­то учи­те­лят Йо­а­ким Гру­ев про­из­на­ся въл­ну­ва­що сло­во за жи­во­та и де­ло­то на Св. Св. Ки­рил и Ме­то­дий. Та­ка, ве­че две сто­ле­тия то­зи пра­з­ник е част от жи­во­та и ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия. По­ве­че от 100 го­ди­ни пре­к­ра­с­ни­ят химн „Вър­ви на­ро­де въз­ро­де­ни“ из­пъл­ва сър­ца­та ни с па­т­ри­о­ти­зъм и гор­дост. Мал­ко са на­ро­ди­те, ко­и­то имат та­къв све­тъл пра­з­ник в сво­я­та ис­то­рия.

Ние, бъл­гар­с­ки­те учи­те­ли сме гор­ди, че мо­жем да се на­ре­чем апо­с­то­ли на свя­то­то им де­ло. Вси­ч­ки ние в за­ла­та, от­ка­к­то се по­м­ним, сме пе­ли пе­с­ни, ки­чи­ли сме об­ра­зи­те им с цве­тя и с ця­ла­та си ду­ша сме въз­пи­та­ва­ли по­ко­ле­ния бъл­гар­с­ки де­ца в лю­бов и пре­к­ло­не­ние към ве­ли­ко­то им де­ло.

Да по­же­ла­ем на бъ­де­щи­те учи­те­ли да съ­х­ра­нят и та­чат па­мет­та на те­зи ве­ли­ка­ни на ду­ха, до­ка­то има бъл­га­ри и сла­вя­ни на зе­мя­та!

Керанка ГЕНЧЕВА