Изложба Живопис и Пластика
May 17th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАМоят Бог не ме оставя сам Аз съм ощетен от бурите на вятъра От синовете на дявола… (из дневника на художника Нерон)
ДЕТСТВ
ОТО – ИЗБОРЪТ НА ОРЪЖИЕ
Аз идвам от равнините димещи, от угрите на ровка пръст последвах своите надежди… (Из дневника на художника Нерон)
“Аз съм и оставам тракиец, верен на родното си село… Под неговия знак съм роден – в полето под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки. Там птиците пригласяха на детския ми плач” (Вестник А-Z, 21, февруари 1980, Виена).
… “Вярвам в съдбовността. Баща ми почина рано и ни остави три деца в най-тежките години на войната. Една циганка каза на майка ми: от това дете ще стане генерал, като ме посочи. Аз винаги вярвах в този генерал”, но “от дете още нуждата ми от него (баща ми, бел.авт.) не получи покритие и омекотяване на страданието ми”. (Писмо до А. Джурова).
“… Вярвах в съдбата, но истинското рождение като творец ми създадоха годините като земеделец, което ме потопи в природата… Газех бос в равнинната пръст, изгарях от парещото слънце и затулях жад от бистри кладенчета и калени чешми. Ловех раци като пастирче и непрекъснато работех. Плетях кошници или кошове за плява… Хората не ме разбираха и набрах голям комплекс за малоценност, от който по-късно направих остро оръжие за защита на личността ми… Иначе обичам хората, но с това острие ми се ще да се пореже всеки мой зложелател…”
/Продължава в следващия брой/
Аксиния ДЖУРОВА