Да­та­та 11 май има сво­и­те дъл­бо­ки ис­то­ри­че­с­ки ко­ре­ни. На та­зи да­та Бъл­гар­с­ка­та пра­во­с­ла­в­на цър­к­ва от­бе­ля­з­ва Де­ня на сла­вян­с­ка­та пи­с­ме­ност и кул­ту­ра. През 1867 г.в град Ка­ло­фер по­е­тът-ре­во­лю­ци­о­нер Хри­с­то Бо­тев про­из­на­ся пла­мен­на реч. В пра­з­ни­ч­на­та ат­мо­с­фе­ра на въз­ро­ж­ден­с­ко­то учи­ли­ще пи­са­те­лят Иван Ва­зов ни пре­на­ся чрез ро­ма­на „Под иго­то”/гл.”Ра­ди­ни въл­не­ния”/. Ар­хи­в­ни до­ку­мен­ти раз­к­ри­ват, че още по вре­ме на цър­ко­в­ни­те бор­би и пре­ди Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то в град Бал­чик се е че­с­т­вал 11 май. В сво­я­та кни­га „Бе­ли­ят град” Бо­рис Янев раз­ка­з­ва, че е тря­б­ва­ло да про­из­не­се реч на пло­ща­да на град Бал­чик в ка­че­с­т­во­то си на но­во­на­з­на­чен учи­ли­щен ин­с­пе­к­тор в До­б­ру­джа 1941-1944 г. Пред уче­ни­ци, вой­ни­ци и гра­ж­да­ни той из­тъ­к­ва све­то­в­но­то за бъл­га­ри­те зна­че­ние на Ки­ри­ло-Ме­то­ди­е­во­то де­ло, а след то­ва све­ще­ни­ци от­с­лу­ж­ват мо­ле­бен.

При­ме­ри за то­ва как се е пра­з­ну­вал през де­се­ти­ле­ти­я­та най-све­т­ли­ят бъл­гар­с­ки пра­з­ник 24 май /нов стил/ мо­гат да се на­ме­рят, но по-ва­ж­но е, че днес сла­вян­с­ка­та аз­бу­ка е ед­на от аз­бу­ки­те, на ко­я­то ЕС пи­ше съ­в­ре­мен­на и бъ­де­ща ис­то­рия. „Вся­ка бу­к­ва в Ки­ри­ли­ца­та е ед­но трай­но жи­т­но зрън­це, ко­е­то тря­б­ва да по­къл­не на пло­до­но­с­на по­ч­ва, да из­к­ла­си в ду­ша­та на все­ки от нас” /Бла­га Ди­ми­т­ро­ва/

С ре­ше­ние на МС от 2006 г. 11 май се оп­ре­де­ля за про­фе­си­о­на­лен пра­з­ник на би­б­ли­о­те­ка­ри­те, за­що­то би­б­ли­о­те­ки­те са съ­ще­с­т­вен и не­за­ме­ним ком­по­нент на кул­тур­на­та, об­ра­зо­ва­тел­на и ин­фор­ма­ци­он­на стру­к­ту­ра на об­ще­с­т­во­то. Ед­на би­б­ли­о­те­ка без би­б­ли­о­те­кар би пре­д­с­та­в­ля­ва­ла един го­лям склад за кни­ги, по­ме­ще­ние без ду­ша и све­т­ли­на. Ро­ля­та на би­б­ли­о­те­ка­ря е да за­па­з­ва на­т­ру­па­но­то на­с­ле­д­с­т­во на ци­ви­ли­за­ци­я­та за бъ­де­ще­то, да съ­х­ра­ни бъл­гар­с­кия дух и иден­ти­ч­ност, да тър­си най-пря­ка връ­з­ка ме­ж­ду ми­на­ло­то и дне­ш­но пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­во на вре­ме­то. В то­зи сми­съл съ­в­ре­мен­ни­ят би­б­ли­о­те­кар не е па­си­вен член на пер­со­на­ла, а ак­ти­вен ор­га­ни­за­тор на ин­фор­ма­ци­я­та и за­с­тъ­п­ник на иде­я­та би­б­ли­о­те­ка­та да за­е­ме по­ла­га­що­то и се мя­с­то сред дру­ги­те кул­тур­ни и об­ра­зо­ва­тел­ни ин­с­ти­ту­ции в стра­на­та.

Би­б­ли­о­те­ч­ни­те слу­жи­те­ли на би­б­ли­о­те­ка­та при НЧ „П.Хи­лен­дар­с­ки” град Бал­чик по­с­ре­щат със за­до­вол­с­т­во своя про­фе­си­о­на­лен пра­з­ник. По те­х­ни на­б­лю­де­ния и оцен­ка през по­с­ле­д­ни­те 2-3 го­ди­ни ин­те­ре­сът към кни­га­та се е по­ви­шил. За­с­лу­га за то­ва има вклю­ч­ва­не­то на би­б­ли­о­те­ка­та в про­е­к­та „Глоб@лни би­б­ли­о­те­ки” и ор­га­ни­зи­ра­не­то за се­д­ма по­ре­д­на го­ди­на На­ци­о­на­лен ма­ра­тон на че­те­не­то от 2 – 23 ап­рил. ЮНЕ­С­КО обя­вя­ва 23 ап­рил за Све­то­вен ден на кни­га­та и ав­тор­с­ко­то пра­во. Та­зи да­та не е из­б­ра­на слу­чай­но. То­ва е да­та­та, на ко­я­то са ро­де­ни и по­чи­на­ли мно­го бе­ле­жи­ти ав­то­ри. Иде­я­та за то­зи пра­з­ник ид­ва от Ка­та­лу­ния, къ­де­то на 23 ап­рил, къ­де­то се че­с­т­ва Св.Ге­ор­ги, тра­ди­ци­он­но се по­да­ря­ва кни­га.

От 14 до 18 май се ор­га­ни­зи­ра На­ци­о­нал­на би­б­ли­о­те­ч­на се­д­ми­ца „Би­б­ли­о­те­ки­те – па­мет­та на на­ци­я­та”под па­т­ро­на­жа на ми­ни­с­тъ­ра на кул­ту­ра­та В.Ра­ши­дов. Ос­но­в­на­та цел на кам­па­ни­я­та е за при­в­ли­ча­не вни­ма­ни­е­то на за­ко­но­да­тел­на­та, из­пъл­ни­тел­на­та и ме­с­т­на власт, ка­к­то и на об­ще­с­т­ве­но­ст­та към би­б­ли­о­те­ки­те ка­то хра­ни­ли­ща на кни­жо­в­но­то кул­тур­но на­с­ле­д­с­т­во на на­ци­я­та. А то се ну­ж­дае от дър­жа­в­на по­ли­ти­ка и по­с­то­ян­ни гри­жи за трай­но опа­з­ва­не, ши­ро­ко по­пу­ля­ри­зи­ра­не и пре­на­ся­не за бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния.

Че­с­тит пра­з­ник на вси­ч­ки би­б­ли­о­те­ка­ри в Об­щи­на­та.

Сте­ла Да­ко­ва СТО­Я­НО­ВА