Кол­ко е ху­ба­ва и не­по­з­на­та на­ша­та ро­ди­на. Ето, ка­к­то ка­зат ста­ри­те хо­ра, на две пе­ди сме от град Су­во­ро­во, но не го по­з­на­ва­ме. А не­го­ви­те по­ля­ни и ре­д­ки­те дър­ве­та са тол­ко­ва ху­ба­ви и при­в­ле­ка­тел­ни! На­ши­ят при­зив е – ор­га­ни­за­то­ри, по­се­те­те те­зи ме­с­та и се по­ра­д­вай­те на ху­бо­ст­та им.

Пи­ша те­зи ре­до­ве, за да спо­де­ля, че на 30 ап­рил 2012 г. пен­си­о­не­ри­те от клуб № 1 по­се­ти­х­ме V Пра­з­ник за фол­к­лор­но из­ку­с­т­во „Ка­то жи­ва во­да” в ме­с­т­но­ст­та „Гор­с­ки кът” на 4 км. От Су­во­ро­во. Съ­щия ден град Су­во­ро­во от­бе­ля­з­ва своя сбор за два дни, през ко­и­то се да­ва въз­мо­ж­ност на фол­к­лор­ни­те гру­пи да се изя­вят. Ор­га­ни­за­ци­я­та бе­ше по­ве­че от от­ли­ч­на. На по­ля­на­та ед­на сце­на за хо­ро­во из­пъл­не­ние, а на дру­га – за оби­чаи и ин­ди­ви­ду­ал­ни из­пъл­ни­те­ли. То­ва мал­ко гра­д­че от къ­де бе­ше взе­ло тол­ко­ва ма­си, сто­ло­ве, пей­ки? Как бя­ха при­в­ле­к­ли тол­ко­ва тър­го­в­ци за до­с­та­вя­не на хра­на?

На­д­пя­ва­не­то на гру­пи­те ми­на съ­що на ни­во. Жу­ри­то сле­де­ше вся­ко из­пъл­не­ние. За­пи­с­ва­не­то и фо­то­то си из­пъл­ня­ва­ха ро­ля­та, без да за­бе­ле­жим. Вси­ч­ко ми­на мно­го до­б­ре, а на 1 май ще­ше да про­дъл­жи и да се раз­да­дат на­г­ра­ди­те. Ние, клуб № 1, се пре­д­с­та­ви­х­ме с би­то­ва гру­па, ко­я­то жу­ри­то оце­ни от­ли­ч­но. Но­си­и­те ни  – бле­с­тя­щи ка­то зла­т­ни­те жи­та, а гла­со­ве­те ни зву­ча­ха ка­то в без­к­рай­на­та шир на До­б­ру­джа. По­лу­чи­х­ме бур­ни ръ­ко­п­ля­с­ка­ния и гра­мо­та за уча­с­тие. При тръ­г­ва­не­то един член на жу­ри­то ни съ­о­б­щи, че ни при­съ­ж­дат пър­ва на­г­ра­да, ди­п­лом и пла­кет за от­ли­ч­но пре­д­с­та­вя­не. Те­зи ху­ба­ви но­ви­ни вдъ­х­но­ви­ха хо­ра­та и до Бал­чик се из­пя­ха мно­го пе­с­ни и хо­ро­во, и ин­ди­ви­ду­ал­но.

Така е, когато в клуба има добра и постоянна работа с пенсионерите.

Христина СИВКОВА