С вся­ко ед­но за­вър­та­не вя­тър­на­та тур­би­на про­ме­ня на­чи­на, по кой­то про­из­ве­ж­да­ме ел.енер­гия. Не са­мо по­ра­ди то­ва от юни 2010 г. съ­ще­с­т­ву­ва Бъл­гар­с­ка ве­т­ро­е­нер­гий­на асо­ци­а­ция /БГВЕА/с по­ве­че от 60 чле­на пре­д­с­та­ви­те­ли на во­де­щи фир­ми, раз­ра­бо­т­ва­щи про­е­к­ти, про­из­во­ди­те­ли, фи­нан­со­ви, те­х­ни­че­с­ки, кон­сул­тан­т­с­ки и ад­во­ка­т­с­ки дру­же­с­т­ва с ос­но­в­на цел да се по­пу­ля­ри­зи­ра и на­сър­чи кон­це­п­ци­я­та за из­по­л­з­ва­не на вя­тър­на­та енер­гия ка­то енер­ги­ен ре­сурс.

За­по­ч­ва се от про­ве­ж­да­не на про­у­ч­ва­ния в сфе­ра­та на то­зи вид енер­гия в съ­т­ру­д­ни­че­с­т­во с уни­вер­си­те­ти и на­у­ч­ни ин­с­ти­ту­ции. Ка­то старт те из­мер­ват ско­ро­ст­та на вя­тъ­ра, по­со­ка­та, осо­бе­но­с­ти­те на ге­о­г­ра­ф­с­кия ре­леф. За цел­та пър­во­на­чал­но се мон­ти­рат 10-ме­т­ро­ви ма­ч­ти, в по­с­ле­д­с­т­вие се гра­дят та­ки­ва на ви­со­чи­ни от 50-120 м. Мон­ти­рат се вре­мен­но и в про­дъл­же­ние на ед­на до две го­ди­ни, за да се оп­ре­де­лят то­ч­ни­те ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки на ве­т­ро­вия ре­сурс. Вя­тър­ни­те тур­би­ни са на ви­со­чи­на от 80-140 м., по­с­та­ве­ни на ку­ли, съ­с­та­ве­ни от 3 се­г­мен­та с те­жи­на по­ве­че от 300 то­на. Съ­щи­те се на­ми­рат в гон­до­ла, къ­де­то се на­ми­ра ге­не­ра­то­рът, кой­то е свър­зан с пре­да­ва­тел­на ку­тия, а мо­щ­но­ст­та му ва­ри­ра от 1500 до 5000 квт, в за­ви­си­мост от кон­с­т­ру­к­ци­я­та. Тран­с­фор­ма­тор уве­ли­ча­ва на­пре­же­ни­е­то на про­из­ве­де­но­то еле­к­т­ри­че­с­т­во на по­ве­че от 20 000 вол­та. Та­ка енер­ги­я­та се пре­на­ся на ки­ло­ме­т­ри с ми­ни­мал­ни за­гу­би при пре­на­ся­не­то на съ­ща­та.

На вър­ха на вя­тър­на­та тур­би­на има сен­зо­ри, ко­и­то из­мер­ват ско­ро­ст­та и по­со­ка­та на вя­тъ­ра, по­с­ле ин­фор­ма­ци­я­та по­с­тъ­п­ва в ком­пю­тър­ни­те кон­т­рол­ни си­с­те­ми за на­со­ч­ва­не на гон­до­ла­та и от­к­ло­не­ни­е­то на ъгъ­ла за оп­ти­ма­лен ва­ри­ант за ло­па­ти­те на но­се­щия винт, за да мо­же да се про­из­ве­де въз­мо­ж­но най-мно­го ел. енер­гия. Та­зи си­с­те­ма се на­ри­ча „PITCHA KONTROL”. Ви­т­ла­та са с дъл­жи­на от 40-60 м. и са из­ра­бо­те­ни от фи­б­ро­с­тъ­к­ло. Ос­но­ви­те, ес­те­с­т­ве­но, са бе­тон­ни, по­д­си­ле­ни със сто­ма­на, с ди­а­ме­тър око­ло 25 м.

Все пак, ка­к­ви са ико­но­ми­че­с­ки­те по­л­зи от вя­тър­на­та енер­гия? Та­зи енер­гия съ­з­да­ва по­ве­че за­е­тост на ин­с­та­ли­ра­на мо­щ­ност от все­ки друг из­то­ч­ник на енер­гия. На все­ки пет но­во­ин­с­та­ли­ра­ни ве­т­ро­е­нер­гий­ни мо­щ­но­с­ти се съ­з­да­ва ед­но но­во ра­бо­т­но мя­с­то. То­ва е мно­го ва­ж­но за про­вин­ци­я­та и за мно­го стру­к­тур­но не­до­раз­ви­ти ра­йо­ни. А ин­ве­с­ти­ци­и­те във вя­тър­на­та енер­гия в Бъл­га­рия са ва­жен из­то­ч­ник за при­хо­ди на ча­с­т­ни ли­ца, об­щи­ни и за бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка. Чле­но­ве­те на БГВЕА са до­при­не­с­ли с ин­ве­с­ти­ции за над 150 млн.ев­ро. Чу­ж­ди­те фир­ми пла­щат да­нъ­ци­те си в Бъл­га­рия, а при­хо­ди­те им се на­т­ру­п­ват тук та­ка, че да мо­гат да бъ­дат ре­ин­ве­с­ти­ра­ни. Ве­т­ро­е­нер­гий­ни­те про­е­к­ти мо­гат да из­п­ла­тят зна­чи­тел­ни су­ми ка­то на­ем на со­б­с­т­ве­ни­ци­те на зе­ми. Дру­го­то, ко­е­то е – вя­тъ­рът не е не­об­хо­ди­мо да бъ­де от­к­рит, про­из­ве­ден, до­го­во­рен и вне­сен. До­ка­то це­ни­те на го­ри­ва­та се по­ка­ч­ват де­се­ти­ле­тия на­ред, це­на­та на вя­тър­на­та енер­гия про­дъл­жа­ва да спа­да. Ве­че 20 го­ди­ни, все­ки път, ко­га­то ин­с­та­ли­ра­ни­те мо­щ­но­с­ти за про­из­во­д­с­т­во на ел.енер­гия от вя­тър по све­та се уд­во­я­ват, це­на­та на вя­тър­на­та енер­гия спа­да с 15 %.

Кол­ко­то до опа­з­ва­не­то на окол­на­та сре­да с най-ре­в­но­с­т­ни­те си при­ро­до­за­щи­т­ни­ци, ко­и­то стри­к­т­но сле­дят спа­з­ва­не­то на ус­ло­ви­я­та за ми­г­ра­ция на пти­ци­те, ка­то кон­с­та­ти­рат, че уби­ти­те пти­ци от вя­тър­ни мел­ни­ци са ед­ва 0.05 % от броя на пти­ци, уби­ти от сгра­ди и ед­ва 0.03 % от броя пти­ци, уни­що­же­ни от ко­т­ки. Съ­щи­те са кон­с­та­ти­ра­ли, че ако све­т­ли­ни­те, по­с­та­ве­ни на ло­па­ти­те све­тят с раз­ли­ч­на по­с­ле­до­ва­тел­ност се на­ма­ля­ват още по­ве­че слу­ча­и­те за сблъ­сък на пти­ци­те с пер­ки­те. Кол­ко­то до шу­ма, ид­ващ от вя­тър­ни­те тур­би­ни, той се ра­в­ня­ва с то­зи на уси­лен ли­с­то­пад, си­лен ше­пот, ка­то зву­ка при до­ма­ш­на ра­бо­та на пра­хо­с­му­ка­ч­ка, звук, кой­то ид­ва от да­леч.

Вси­ч­ка­та та­зи ин­фор­ма­ция за све­де­ние на чи­та­те­ли­те, за­ин­те­ре­со­ва­ни за то­зи вид енер­гия, я има в из­ло­же­на­та фо­то­и­з­ло­ж­ба във фо­а­йе­то на на­ша­та ОбА, къ­де­то ще се за­по­з­на­е­те с още ин­те­ре­с­ни, лю­бо­пи­т­ни и за­ба­в­ни фа­к­ти.

Георги ЙОВЧЕВ