То­зи път не ка­то ат­ле­ти­че­с­ка ди­с­ци­п­ли­на от 42 км и 195 м. Ста­ва въ­п­рос за че­те­не­то на кни­ги, за­що­то 23 ап­рил е оп­ре­де­лен от ЮНЕ­С­КО за Све­то­вен ден на кни­га­та и ав­тор­с­ко­то пра­во. То­ва се пра­ви, за да се на­сър­чи в цял свят че­те­не­то, из­да­тел­с­ка­та дей­ност и за­щи­та­та на ин­те­ле­к­ту­ал­на­та со­б­с­т­ве­ност и ав­тор­с­ко пра­во. Та­зи да­та не е из­б­ра­на слу­чай­но. Спо­ред Юли­ан­с­кия ка­лен­дар на 23 ап­рил 1564 г. е ро­ден Ше­к­с­пир, а 54 г. по-къ­с­но уми­ра на съ­ща­та да­та. Спо­ред Гри­го­ри­ан­с­кия ка­лен­дар смърт­та на Сер­ван­тес и Де Ла Ве­га съ­що е на та­зи да­та. Тя съ­в­па­да още и с ро­ж­де­ни­е­то на Мо­рис Дрю­он, Вла­ди­мир На­бо­ков и Ма­ну­ел Ва­ле­хо.

За то­ва бе­ше и ес­те­с­т­вен из­бо­рът на чле­но­ве­те на бал­чи­ш­кия ли­те­ра­ту­рен клуб „Й.Кръ­ч­ма­ров”, ко­и­то на 17 ап­рил се съ­б­ра­ха в би­б­ли­о­те­ка­та на ч-ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” със стар­ши би­б­ли­о­те­кар Ив.То­мо­ва, ко­я­то с кра­т­ко сло­во по­с­ре­щ­на твор­ци­те с до­б­ре до­ш­ли, а в съ­щия дух про­дъл­жи ръ­ко­во­ди­те­лят на клу­ба – Ни­ко­лай Мир­чев. Раз­ми­с­ли и ко­мен­тар на про­че­те­но­то през по­с­ле­д­но вре­ме спо­де­ли Цон­ка Си­в­ко­ва, а от Сте­ла Да­ко­ва на­у­чи­х­ме, че през 1541 г. през Бъл­га­рия е ми­нал и Ан­дер­сен. Спрял в град Ви­дин, къ­де­то пре­б­ро­ил 23 джа­мии и мно­го тру­д­но му раз­ре­ши­ли да раз­г­ле­да гра­да.

Ге­ор­ги Йо­в­чев про­че­те сти­хо­ве, по­с­ве­те­ни на Й.Кръ­ч­ма­ров от Ел­ка Ня­го­ло­ва, ко­я­то в сво­я­та „Ми­с­ти­ч­на по­е­ма за Бал­чик” спо­де­ля: „Уши­та е. Уши­та е от­да­в­на от бя­ло мъл­ча­ние ри­за­та за Хри­с­тос./Са­мо не­го го ня­ма.На­вяр­но с ду­ша­та си ски­та./ на­ли сро­д­ни­те все се от­к­ри­ват?!”

Ке­ран­ка Да­ла­к­ман­с­ка в сво­и­те „Без­сън­ни ми­го­ве” спо­де­ля: „Тъй бли­з­ко съм до се­бе си и тъй да­леч от те­бе – спа­се­на един­с­т­ве­но във вре­ме­то,/ в ко­е­то ти ни­ко­га не си оти­де,/ и ни­ко­га не ме на­пу­с­на,/ за да бъ­да све­т­ли­на.”

Ка­вар­на­лий­ка­та Ал­бе­на Але­к­си­е­ва ла­ко­ни­ч­но ни съ­ве­т­ва: „По­ма­хай с ръ­ка на все­ки влак, / пре­пу­с­нал по­к­рай ба­щи­на­та къ­ща/. По­с­ле­д­вай го, ако тря­б­ва зве­з­ди­те сти­г­ни чак,/ но по­с­ле пак при де­т­с­т­во­то се връ­щай.”

Да при­по­м­ним на на­ши­те съ­г­ра­ж­да­ни из­да­де­ни­те кни­ги на Й.Кръ­ч­ма­ров, кой­то ни на­пу­с­на пре­ди 26 го­ди­ни: „Но­щен за­лив” /1987/, „Сол за жи­ви­те”/1992/, „Ри­за за Хри­с­тос”/1993/, „След 20 ве­ка” /1998/, „По­лю­ш­ва­на от вя­тъ­ра ми­ше­на” /2008/.

По­с­ле­д­ва­ха и дру­ги ин­те­ре­с­ни из­ка­з­ва­ния, пре­д­ло­же­ния и пре­по­ръ­ки да сме по- чо­ве­ч­ни и са­мо­в­зи­с­ка­тел­ни в своя пи­е­тет към кни­га­та.

/Б.Т./