Одрин падна
Apr 30th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА100 години от Балканската война
През 1912 г. е обявена война на Турция /Балканската война/. На 10 октомври 1912 г. българската войска преминава турската граница и пламват яростни срещни боеве. В тях действат стотици оръдия и картечници, които убиват гъстите турски редици. Турските войници се сражават отчаяно, с присъщия им фанатизъм, напътствани от стотици ходжи и улени. Картечниците и оръдията на българите застилат полето с хиляди турски трупове. В двудневните боеве турските дивизии претърпяват огромни загуби и остатъците им панически бягат назад, изоставяйки десетки оръдия и обозите си. В 6-дневни вихрени български атаки Втора българска армия изтласква турските части около Одрин и обкръжава града.
Журналистът Джеймс Баучер пише: „не съм виждал армия, която отива на атака като на сватба.” Трета българска армия стига пред крепостта Лозенград, за която са казвали, че може да издържи 6-месечна обсада, и то от немски войски. Третоармейци атакуват от движение Лозенград и турците вдигат бяло знаме. В ръцете на българите падат непокътнати огромни складове с оръжие, муниции, хранителни припаси, бойни знамена и много пленници.
След 6-месечна обсада на Одринската крепост се разбира, че само с открит щурм може да се превземе силно укрепената крепост. Командващият Втора българска армия генерал-лейтенант Никола Иванов подготвя мащабна военна операция за превземането на силно укрепената Одринска крепост. Крепостта е с 24 каменни форта, голямокалибрени батареи, преградни ровове, заграждения от бодлива тел и вълчи ями.
На 11 март 1912 г. в 13.00 ч. българската артилерия започва масирана бомбардировка на цялата крепост. Турският офицер Хасан Джамил , участник в боевете, пише в дневника си:”Цялата окръжност на крепостта е в огън, укрепленията са покрити в дим. Земята и небето грозно реват. Снарядите вдигат земята нагоре, войниците падат като снопи в окопите. Докато Шукри паша не вдигне бели знамена, огънят няма да спре.”
В 19.00 ч. артилерийският обстрел на крепостта спира. Българските войници тихо, безшумно, за да изненадат турците в тъмнината, тръгват в атака. След половин час Х Родопски полк нахлува във форт Ниджиолу. След 6-часов бой турският командир на форта Айваз Баба уведомява командването си, че оръдията му са унищожени, артилеристите мъртви и българите влизат във форта, след което се застрелва. На разсъмване атаката спира.
Кореспондент на в-к „Дейли телеграф” пише: „Вждал съм много армии да се бият с противника на бойното поле, но досега никъде не съм имал случай да наблюдавам такъв истински патриотизъм и беззаветна преданост, каквато показват на бойното поле всеки час българските войници.
На 12 март българската артилерия обсипва със снаряди главната турска позиция до среднощ. Оръдията спират да стрелят. Ямболският и Загорският полкове тръгват в нощна атака. Падат в български ръце фортовете: Йлдъз табия, Топиолу, Кавказ, Каик табия и др. на разсъмване на 13 март командирът на гвардейския полк полковник Мархолев влиза с конниците в Одрин. Подофицер Михо Георгиев от с.Добрич, Елховско, забива българския флаг над символа на Одрин – Султан Селим Джамия. Шукри паша вдига бяло знаме. На 14 март в 16.00 ч. той е закаран при цар Фердинанд, към когото се обръща:” Храбростта на българската армия е безподобна. Аз сега се уверих, че на Вашата армия никакви крепости не могат да противостоят. Моля да благоволите да приемете сабята ми!”
Цар Фердинанд поема сабята, но след малко я връща на Шукри паша, в израз на уважение към достойния противник.
Пленени са 14 турски генерали /паши/, 200 офицери, 33 000 низами, много знамена, 413 оръдия, картечници, 12 236 пушки, 90 000 снаряда, 12 милиона патрони и много имущество. Светът се удивлява от храбростта на българските войници, които за две денонощия превземат непревземаемата Одринска крепост.
Френският министър на войната Милеран тогава обявява българската армия за най-добрата в Европа и много смело заявява: „Бих предпочел за съюзници 10 000 българи, пред която и да е друга европейска армия, колкото и многобройна да е тя.”
Мильо ЙОЧЕВ
Старият войн