100 години от Балканската война

През 1912 г. е обя­ве­на вой­на на Тур­ция /Бал­кан­с­ка­та вой­на/. На 10 ок­том­в­ри 1912 г. бъл­гар­с­ка­та вой­с­ка пре­ми­на­ва тур­с­ка­та гра­ни­ца и плам­ват яро­с­т­ни сре­щ­ни бо­е­ве. В тях дей­с­т­ват сто­ти­ци оръ­дия и кар­те­ч­ни­ци, ко­и­то уби­ват гъ­с­ти­те тур­с­ки ре­ди­ци. Тур­с­ки­те вой­ни­ци се сра­жа­ват от­ча­я­но, с при­съ­щия им фа­на­ти­зъм, на­пъ­т­с­т­ва­ни от сто­ти­ци хо­джи и уле­ни. Кар­те­ч­ни­ци­те и оръ­ди­я­та на бъл­га­ри­те за­с­ти­лат по­ле­то с хи­ля­ди тур­с­ки тру­по­ве. В дву­д­не­в­ни­те бо­е­ве тур­с­ки­те ди­ви­зии пре­тър­пя­ват ог­ром­ни за­гу­би и ос­та­тъ­ци­те им па­ни­че­с­ки бя­гат на­зад, изо­с­та­вяй­ки де­се­т­ки оръ­дия и обо­зи­те си. В 6-дне­в­ни ви­х­ре­ни бъл­гар­с­ки ата­ки Вто­ра бъл­гар­с­ка ар­мия из­т­ла­с­к­ва тур­с­ки­те ча­с­ти око­ло Од­рин и об­к­ръ­жа­ва гра­да.

Жур­на­ли­с­тът Джеймс Ба­у­чер пи­ше: „не съм ви­ж­дал ар­мия, ко­я­то оти­ва на ата­ка ка­то на сва­т­ба.” Тре­та бъл­гар­с­ка ар­мия сти­га пред кре­по­ст­та Ло­зен­г­рад, за ко­я­то са ка­з­ва­ли, че мо­же да из­дър­жи 6-ме­се­ч­на об­са­да, и то от не­м­с­ки вой­с­ки. Тре­то­ар­мей­ци ата­ку­ват от дви­же­ние Ло­зен­г­рад  и тур­ци­те вди­гат бя­ло зна­ме. В ръ­це­те на бъл­га­ри­те па­дат не­по­къ­т­на­ти ог­ром­ни скла­до­ве с оръ­жие, му­ни­ции, хра­ни­тел­ни при­па­си, бой­ни зна­ме­на и мно­го плен­ни­ци.

След 6-ме­се­ч­на об­са­да на Од­рин­с­ка­та кре­пост се раз­би­ра, че са­мо с от­к­рит щурм мо­же да се пре­в­зе­ме сил­но ук­ре­пе­на­та кре­пост. Ко­ман­д­ва­щи­ят Вто­ра бъл­гар­с­ка ар­мия ге­не­рал-лей­те­нант Ни­ко­ла Ива­нов по­д­го­т­вя ма­ща­б­на во­ен­на опе­ра­ция за пре­в­зе­ма­не­то на сил­но ук­ре­пе­на­та Од­рин­с­ка кре­пост. Кре­по­ст­та е с 24 ка­мен­ни фор­та, го­ля­мо­ка­ли­б­ре­ни ба­та­реи, пре­г­ра­д­ни ро­во­ве, за­г­ра­ж­де­ния от бо­д­ли­ва тел и въл­чи ями.

На 11 март 1912 г. в 13.00 ч. бъл­гар­с­ка­та ар­ти­ле­рия за­по­ч­ва ма­си­ра­на бом­бар­ди­ро­в­ка на ця­ла­та кре­пост. Тур­с­ки­ят офи­цер Ха­сан Джа­мил , уча­с­т­ник в бо­е­ве­те, пи­ше в дне­в­ни­ка си:”Ця­ла­та ок­ръ­ж­ност на кре­по­ст­та е в огън, ук­ре­п­ле­ни­я­та са по­к­ри­ти в дим. Зе­мя­та и не­бе­то гро­з­но ре­ват. Сна­ря­ди­те вди­гат зе­мя­та на­го­ре, вой­ни­ци­те па­дат ка­то сно­пи в око­пи­те. До­ка­то Шу­к­ри па­ша не вди­г­не бе­ли зна­ме­на, огъ­нят ня­ма да спре.”

В 19.00 ч. ар­ти­ле­рий­с­ки­ят об­с­т­рел на кре­по­ст­та спи­ра. Бъл­гар­с­ки­те вой­ни­ци ти­хо, без­шум­но, за да из­не­на­дат тур­ци­те в тъм­ни­на­та, тръ­г­ват в ата­ка. След по­ло­вин час Х Ро­до­п­с­ки полк на­х­лу­ва във форт Ни­д­жи­о­лу. След 6-ча­сов бой тур­с­ки­ят ко­ман­дир на фор­та Ай­ваз Ба­ба уве­до­мя­ва ко­ман­д­ва­не­то си, че оръ­ди­я­та му са уни­що­же­ни, ар­ти­ле­ри­с­ти­те мър­т­ви и бъл­га­ри­те вли­зат във фор­та, след ко­е­то се за­с­т­рел­ва. На раз­съм­ва­не ата­ка­та спи­ра.

Ко­ре­с­пон­дент на в-к „Дей­ли те­ле­г­раф” пи­ше: „Вждал съм мно­го ар­мии да се би­ят с про­ти­в­ни­ка на бой­но­то по­ле, но до­се­га ни­къ­де не съм имал слу­чай да на­б­лю­да­вам та­къв ис­тин­с­ки па­т­ри­о­ти­зъм и без­за­ве­т­на пре­да­ност, ка­к­ва­то по­ка­з­ват на бой­но­то по­ле все­ки час бъл­гар­с­ки­те вой­ни­ци.

На 12 март бъл­гар­с­ка­та ар­ти­ле­рия об­си­п­ва със сна­ря­ди гла­в­на­та тур­с­ка по­зи­ция до сре­д­нощ. Оръ­ди­я­та спи­рат да стре­лят. Ям­бол­с­ки­ят и За­гор­с­ки­ят по­л­ко­ве тръ­г­ват в но­щ­на ата­ка. Па­дат в бъл­гар­с­ки ръ­це фор­то­ве­те: Йлдъз та­бия, То­пи­о­лу, Ка­в­каз, Ка­ик та­бия и др. на раз­съм­ва­не на 13 март ко­ман­ди­рът на гвар­дей­с­кия полк по­л­ко­в­ник Мар­хо­лев вли­за с кон­ни­ци­те в Од­рин. По­до­фи­цер Ми­хо Ге­ор­ги­ев от с.До­б­рич, Ел­хо­в­с­ко, за­би­ва бъл­гар­с­кия флаг над сим­во­ла на Од­рин – Сул­тан Се­лим Джа­мия. Шу­к­ри па­ша вди­га бя­ло зна­ме. На 14 март в 16.00 ч. той е за­ка­ран при цар Фер­ди­нанд, към ко­го­то се об­ръ­ща:” Хра­б­ро­ст­та на бъл­гар­с­ка­та ар­мия е без­по­до­б­на. Аз се­га се уве­рих, че на Ва­ша­та ар­мия ни­ка­к­ви кре­по­с­ти не мо­гат да про­ти­во­с­то­ят. Мо­ля да бла­го­во­ли­те да при­е­ме­те са­бя­та ми!”

Цар Фер­ди­нанд по­е­ма са­бя­та, но след мал­ко я връ­ща на Шу­к­ри па­ша, в из­раз на ува­же­ние към до­с­той­ния про­ти­в­ник.

Пле­не­ни са 14 тур­с­ки ге­не­ра­ли /па­ши/, 200 офи­це­ри, 33 000 ни­за­ми, мно­го зна­ме­на, 413 оръ­дия, кар­те­ч­ни­ци, 12 236 пу­ш­ки, 90 000 сна­ря­да, 12 ми­ли­о­на па­т­ро­ни и мно­го иму­ще­с­т­во.  Све­тът се уди­в­ля­ва от хра­б­ро­ст­та на бъл­гар­с­ки­те вой­ни­ци, ко­и­то за две де­но­но­щия пре­в­зе­мат не­пре­в­зе­ма­е­ма­та Од­рин­с­ка кре­пост.

Френ­с­ки­ят ми­ни­с­тър на вой­на­та Ми­ле­ран то­га­ва обя­вя­ва бъл­гар­с­ка­та ар­мия за най-до­б­ра­та в Ев­ро­па и мно­го сме­ло за­я­вя­ва: „Бих пре­д­по­чел за съ­ю­з­ни­ци 10 000 бъл­га­ри, пред ко­я­то и да е дру­га ев­ро­пей­с­ка ар­мия, кол­ко­то и мно­го­б­рой­на да е тя.”

Мильо ЙОЧЕВ

Старият войн