Та­ка бих на­ре­къл IX Об­щин­с­ки пре­г­лед на лю­би­тел­с­ки­те му­зи­кал­ни съ­с­та­ви, про­ве­ден на 7 ап­рил 2012 г. в бал­чи­ш­ко­то чи­та­ли­ще „В.Ле­в­с­ки”. При от­ли­ч­на ор­га­ни­за­ция, съ­з­да­де­на от Ив.Йор­да­но­ва, се­к­ре­тар на чи­та­ли­ще­то, над 4 ча­са зву­ча­ха гла­со­ве­те на из­пъл­ни­те­ли­те, ко­и­то въз­к­ре­си­ха тра­ди­ци­и­те на бъл­гар­с­ка­та на­ро­д­на пе­сен в раз­ли­ч­ни­те и раз­но­ви­д­но­с­ти. За­що­то пред пу­б­ли­ка­та се из­п­ра­ви­ха над 200 из­пъл­ни­те­ли, вклю­че­ни в 25 хо­ра, клу­бо­ве, гру­пи, фор­ма­ции. От­дел­но има­ше 7 ин­ди­ви­ду­ал­ни из­пъл­ни­те­ли, 2 ду­е­та, 2 трио.

Град Бал­чик бе­ше пре­д­с­та­вен от 13 гру­пи, с.Гур­ко­во – 2, с.Дро­п­ла – 2, с.Зме­е­во – 1, с.Кра­не­во – 1, с.Об­ро­чи­ще – 2, с.Со­ко­ло­во – 2. Зву­ча­ха пе­с­ни от раз­ли­ч­ни ис­то­ри­че­с­ки епо­хи, от раз­ли­ч­ни фол­к­лор­ни об­ла­с­ти на До­б­ру­джа. Не тря­б­ва да по­д­ми­нем и уси­ли­я­та на по­е­те­са­та Цон­ка Си­в­ко­ва  и му­зи­ка­та на га­б­ро­в­лий­ка­та Сте­ф­ка Ка­ра­пе­не­ва в „Пе­сен за Бал­чик” и „Аз оби­чам”. Пе­с­ни­те се из­пъл­ня­ва­ха ав­тен­ти­ч­но, не­по­д­п­ра­ве­но, не­из­ме­не­но в те­к­с­то­во и ме­ло­ди­ч­но от­но­ше­ние, ка­к­то в „Ма­ма на На­д­ка ду­ма­ше”, „Еле­на по двор вър­ве­ше”, „Вни­ма­вай ко­га се за­же­ниш”, „Ка­к­ва мо­ма ви­дях, ма­мо” и.т.н.

В кра­т­ка­та въз­ни­к­на­ла па­у­за зад ми­к­ро­фо­на за­с­та­на Ан­гел Съ­бев, пре­д­се­да­тел на ОбС на пен­си­о­не­ри­те, кой­то връ­чи спе­ци­ал­ни гра­мо­ти на хор „Те­кен­с­ки на­пе­ви” с.Об­ро­чи­ще, хор „Ав­ли­ги­те” с.Гур­ко­во, хор „Бе­ли­те чай­ки” гр.Бал­чик, ко­и­то са уча­с­т­ва­ли в IV На­ци­о­на­лен пре­г­лед на ху­до­же­с­т­ве­на­та са­мо­дей­ност на пен­си­о­нер­с­ки и чи­та­ли­щ­ни ко­ле­к­ти­ви под мо­то­то „Ба­ба, дя­до и аз” в гр.Со­фия и по­с­ве­тен на 20-го­ди­ш­ни­на­та от въз­с­та­но­вя­ва­не­то на пен­си­о­нер­с­ко­то дви­же­ние в Бъл­га­рия.

Му­зи­кал­ни­ят пре­г­лед про­дъл­жи, от­ра­зя­вай­ки чо­ве­ш­ки­те въл­не­ния, на­хо­д­чи­во­ст­та на бъл­га­ри­на при раз­ли­ч­ни си­ту­а­ции, дра­ма­ти­ч­ни­те и са­ти­ри­ч­ни мо­мен­ти в на­шия бит в стро­е­жа на на­ро­д­на­та пе­сен, къ­де­то има­ше мно­го бла­го­ро­д­с­т­во и мъ­д­рост .

Ус­по­ре­д­но с то­ва ние чу­х­ме как съ­жи­тел­с­т­ват тру­до­лю­би­е­то с мър­зе­ла, ос­т­ро­у­ми­е­то с глу­по­ст­та и не­ве­же­с­т­во­то, как до­б­ро­то по­бе­ж­да­ва зло­то и ни за­ре­ж­да с вя­ра, ка­к­то в из­пъл­ни­те­ля, та­ка и в слу­ша­те­ля.

На­с­т­ро­е­ни­е­то се по­м­ра­чи оба­че от мно­го­то из­пъл­ни­те­ли, ко­и­то це­ля­ха са­мо па­ри­ч­ни­те на­г­ра­ди на жу­ри­то и вме­с­то да уча­с­т­ват са­мо най-до­б­ри­те има­ше пре­ка­ле­на ма­со­вост.

Да­но в сле­д­ва­щия юби­ле­ен пре­г­лед да има по­ве­че по-мла­ди из­пъл­ни­те­ли, за да се осъ­ще­с­т­вя­ва при­ем­с­т­ве­ност ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та, та­ка не­об­хо­ди­ма на об­щи­на­та ни.

Георги ЙОВЧЕВ