Та­зи из­к­лю­чи­тел­на ми­съл на Фе­ни­ъс Бар­нъм е то­ч­на ха­ра­к­те­ри­с­ти­ка на ма­т­ри­ца­та в ко­я­то жи­ве­ем.Кре­а­ти­в­ни и ум­ни хо­ра,че­с­то из­мам­ни­ци на­т­ру­п­ват ми­ли­о­ни от чо­ве­ш­ка­та на­и­в­ност.Та­ки­ва хо­ра пе­че­лят от чу­до­то ,съ­з­да­де­но че­с­то пъ­ти от тях.То всъ­щ­ност е ед­на го­ля­ма илю­зия,но уп­ра­в­ля­ва све­та и уме­ло от­к­ло­ня­ва вни­ма­ни­е­то на хо­ра­та от съ­ще­с­т­ве­ни про­б­ле­ми,за­що­то ан­га­жи­ра чо­ве­ш­ко­то лю­бо­пи­т­с­т­во.Ла­п­ни­ша­ра­ни е има­ло и ще има.В дре­в­но­ст­та чу­до­то се по­дър­жа от жре­ци­те и ша­ма­ни­те.То е си­ла,ко­я­то дър­жи юз­ди­те на чо­ве­ш­ка­та об­щ­ност от на­и­в­ни­ци.Ня­ко­га в цир­ко­ве­те са се по­ка­з­ва­ли раз­ли­ч­ни ек­с­по­на­ти-хо­ра и жи­во­т­ни с две-три гла­ви или край­ни­ци,же­ни с бра­ди,ру­сал­ки.Вси­ч­ко за ла­п­ни­ша­ра­ни.Днес се пре­е­к­с­по­ни­ра иде­я­та за из­вън­зем­ни­те,за от­въ­д­но­то,за бъл­гар­с­ки­те про­ро­ци,а се съ­з­да­ва усе­ща­не за ад тук на зе­мя­та.В те­ж­ки вре­ме­на ка­то дне­ш­ни­те на мо­да са ек­с­т­ра­сен­си,ма­гьо­с­ни­ци,езо­те­ри­ци.Та­ка се из­пу­с­ка кра­на на въ­т­ре­ш­но­то на­пре­же­ние,а от чо­ве­ш­ка­та на­и­в­ност се пе­че­лят лу­ди па­ри.Най- ле­с­но се спе­ку­ли­ра с не­що,ко­е­то е не­ви­ди­мо за очи­те.Мо­же би и сред те­зи хо­ра има та­ки­ва с ис­тин­с­ки та­лант,но по­ве­че­то са мо­ше­ни­ци.Пер­со­нал­ни­те про­б­ле­ми ни­кой не мо­же да ре­ши ос­вен по­тър­пе­в­шия.Ня­кой хо­ра из­би­рат пъ­тя на зло­то кой­то е по-ле­сен,дру­ги пъ­тя на до­б­ро­то,кой­то е по-тру­ден,но во­ди до по­мъ­д­ря­ва­не и съ­з­да­ва по-мал­ко ла­п­ни­ша­ра­ни.В ма­т­ри­ца­та ри­бо­ло­в­ци­те са на вър­ха.Те хвър­лят въ­ди­ца­та-чу­де­са,иде­о­ло­гии,на­р­ко­ти­ци,кри­зи,пи­ра­т­с­т­во в ин­тер­нет,се­к­ти,пи­ра­ми­ди и т.н.и ча­кат ре­а­к­ци­и­те на ла­п­ни­ша­ра­ни­те.След то­ва се за­по­ч­ва.За­д­ви­ж­ва се си­с­те­ма­та и ла­п­ни­ша­ра­на скъ­по пла­ща за на­и­в­но­ст­та си.Та­ка ма­т­ри­ца­та ,в ко­я­то жи­ве­ем се ока­з­ва ка­пан за на­и­в­ни­ци.А ма­ни­пу­ла­то­ри­те до­вол­но по­т­ри­ват ръ­це,но след вре­ме и те си пла­щат с ли­х­ви­те,за­що­то в жи­во­та има ба­ланс.

Ирена ИЛИЕВА