Ве­че вто­ра го­ди­на ма­лък екип с про­мен­лив съ­с­тав от­ся­да пе­ри­о­ди­ч­но в хо­тел „Бал­чик” и бу­ди лю­бо­пи­т­с­т­во със стран­но­то си по­ве­де­ние. Ста­ри­ч­ки­ят „Ленд Ро­вър” тръ­г­ва ра­но су­т­рин и се по­я­вя­ва чак по мръ­к­ва­не. Не­кол­ци­на­та му пъ­т­ни­ци но­сят не­при­ви­ч­ни на­б­лю­да­тел­ни уре­ди, не из­г­ле­ж­дат ка­то оби­к­но­ве­ни­те ко­ман­ди­ро­ва­ни слу­жи­те­ли, ни­то пък ка­то оби­чай­ни­те по­се­ти­те­ли и го­с­ти на хо­те­ла. Що за пти­ци са „ка­ц­на­ли” в на­шия град? Ока­з­ва се, че на­и­с­ти­на пти­ци­те „имат пръст” в ця­ла­та ра­бо­та. Са­мо че ка­то обект на гри­жа, да не ка­жем по­ве­че – ка­то обект на обич и бла­го­го­ве­ние… Да, ста­ва въ­п­рос то­ч­но за при­ро­до­за­щи­т­ни еки­пи на Бъл­гар­с­ко­то дру­же­с­т­во за за­щи­та на пти­ци­те (БДЗП). Ако не сте чу­ва­ли за БДЗП, то­ва е най-го­ля­ма­та и се­ри­о­з­на при­ро­до­за­щи­т­на ор­га­ни­за­ция в Бъл­га­рия. Пър­ва­та в най-но­ва­та ис­то­рия на Бъл­га­рия, съ­з­да­де­на през 1988 г. За­що­то съ­ще­с­т­ву­ва­щи­те гра­ж­дан­с­ки ор­га­ни­за­ции пре­ди Вто­ра­та све­то­в­на вой­на, ка­то на­при­мер Съ­ю­зът за за­щи­та на при­ро­да­та, са за­к­ри­ти още в пър­ви­те го­ди­ни след мо­но­по­ли­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва от ед­на пар­тия в края на че­ти­ри­де­сет­те го­ди­ни на ХХ век. За вре­ме­то след 1988 г. БДЗП се ут­вър­ди ка­то про­фе­си­о­нал­но ра­бо­те­ща ор­га­ни­за­ция за опа­з­ва­не на пти­ци­те, при­ро­да­та и … хо­ра­та. Но – вси­ч­ко по ре­да си.

Въз­ни­к­на­ло ка­то ини­ци­а­ти­ва на уче­ни и бу­д­ни гра­ж­да­ни, раз­т­ре­во­же­ни за съ­д­ба­та на без­цен­но­то при­ро­д­но бо­га­т­с­т­во на Бъл­га­рия, с кон­к­ре­т­ни­те си дей­но­с­ти и по­с­ти­же­ния БДЗП бър­зо се ут­вър­ди ка­то ус­пе­ш­на ор­га­ни­за­ция и же­лан пар­т­ньор на дър­жа­ва­та. Не слу­чай­но имен­но на БДЗП пра­ви­тел­с­т­во­то въз­ло­жи през 2004 г. раз­ра­бо­т­ва­не­то на на­ци­о­нал­на­та еко­ло­ги­ч­на мре­жа НА­ТУ­РА 2000 – най-съ­в­ре­мен­на­та фор­ма на за­па­з­ва­не не са­мо на ди­ва­та при­ро­да, но и на стра­те­ги­че­с­ки­те за об­ще­с­т­во­то на­ци­о­нал­ни цен­но­с­ти, ка­то во­д­ни­те ре­сур­си, ре­сур­си­те за ус­той­чив ту­ри­зъм и сел­с­ко сто­пан­с­т­во. Ка­то ка­за­х­ме „сел­с­ко сто­пан­с­т­во” – си­гур­но сте чу­ли, че не­от­да­в­на дър­жа­ва­та раз­ре­ши ди­ре­к­т­ни­те про­да­ж­би на сел­с­ко­с­то­пан­с­ка про­ду­к­ция от са­ми­те про­из­во­ди­те­ли. С дру­ги ду­ми – те­зи, ко­и­то про­из­ве­ж­дат мля­ко­то, да мо­гат за­кон­но да го про­да­ват на кли­ен­ти, а не на пре­ку­п­ва­чи, ко­и­то – вси­ч­ки зна­ем на кол­ко го из­ку­пу­ват, на кол­ко го про­да­ват, и кои гу­бим от то­ва… До­ри да сте чу­ва­ли оба­че, че ди­ре­к­т­ни­те про­да­ж­би ве­че са раз­ре­ше­ни, ед­ва ли зна­е­те, че един от ини­ци­а­то­ри­те и бор­ци­те то­ва да се слу­чи е имен­но БДЗП. „Не­р­де при­ро­до­за­щи­та, не­р­де ди­ре­к­т­ни про­да­ж­би?!” – ще ка­же все­ки нор­ма­лен чо­век. А връ­з­ка има: ди­ре­к­т­ни про­да­ж­би – по­ве­че пе­чал­ба за хо­ра­та – по­ве­че до­би­тък – по-из­па­са­ни па­си­ща – по­ве­че ла­лу­ге­ри – по­ве­че цар­с­ки ор­ли и ло­в­ни со­ко­ли, за ко­и­то ла­лу­ге­ри­те са ос­но­в­на хра­на! Или с дру­ги ду­ми – и хо­ра­та до­вол­ни, и ор­ли­те на­х­ра­не­ни. А и ко­га­то хо­ра­та по­чу­в­с­т­ват при­хо­ди­те от при­ро­да­та пря­ко вър­ху джо­ба си, те ста­ват най-до­б­ри­те при­ро­до­за­щи­т­ни­ци! И най-ва­ж­но­то – при­хо­ди­те не са за еди­ни­ч­ни „бо­го­и­з­б­ра­ни”, не са за сме­т­ка на из­се­че­ни го­ри или съ­си­па­на от ве­т­ро­ге­не­ра­то­ри и хи­ми­ка­ли зе­ме­дел­с­ка зе­мя!

Ако ня­ко­га­ш­ния бал­чи­к­лия, пи­са­те­лят Пе­тър Сла­вин­с­ки (ме­ж­ду про­чем, при­жи­ве – член на БДЗП!) бе­ше ме­ж­ду жи­ви­те, си­гур­но ще­ше да впле­те в чу­де­с­ни­те си твор­би за До­б­ру­джа и ста­ри­ч­кия „Ланд Ро­вър”, и стран­ни­те му пъ­т­ни­ци. За­що­то при­ро­до­за­щи­т­ни­ци­те от БДЗП са око­ло Бал­чик за­ра­ди ед­на от най-ре­д­ки­те пти­ци на Зе­мя­та – ло­в­ния со­кол. Пти­ца, вклю­че­на в Чер­ве­на­та кни­га на све­та. Ня­ко­га гне­з­дил в Ба­то­ва­та, по Су­ха ре­ка и дру­ги­те до­б­ру­джан­с­ки су­хо­до­лия, днес ни­кой в Бъл­га­рия не мо­же да по­со­чи ни­то ед­но за­е­то гне­з­до ни­къ­де в стра­на­та! Уе­д­ря­ва­не­то на ни­ви­те, хи­ми­ка­ли­те, из­че­з­ва­не­то на ла­лу­ге­ра (за­ра­ди раз­ко­то па­да­не на броя на до­би­тъ­ка и об­ра­с­т­ва­не­то на па­си­ща­та) и най-ве­че без­по­кой­с­т­во­то от хо­ра­та, про­ни­к­ва­щи и в най-за­тън­те­ни­те ме­с­та, са до­ве­ли та­зи пти­ца до пра­га на из­че­з­ва­не­то. При­ро­до­за­щи­т­ни­ци­те са до Бал­чик, за­що­то тук са би­ли ня­ко­га­ш­ни­те до­мо­ве на ло­в­ния со­кол. Днес те опи­т­ват с най-съ­в­ре­мен­ни по­д­хо­ди да го вър­нат. Про­у­ч­ват как са се про­ме­ни­ли ня­ко­га­ш­ни­те оби­та­ли­ща на со­ко­ла, тър­сят пъ­ти­ща­та как чрез ев­ро­пей­с­ки су­б­си­дии и пла­ща­ния да по­мо­г­нат на хо­ра­та да по­лу­ча­ват съ­ща­та или по-го­ля­ма пе­чал­ба от зе­ми­те си, но без да по­л­з­ват хи­ми­ка­ли и от­ро­ви. От то­ва и в со­ко­ла ня­ма да се на­т­ру­п­ват от­ро­ви, и хра­на­та на хо­ра­та ще е по-до­б­ра! Ор­ни­то­ло­зи­те на­б­лю­да­ват вли­я­ни­е­то на ве­т­ро­ге­не­ра­то­ри­те вър­ху пти­ци­те, по­с­та­вят из­ку­с­т­ве­ни гне­з­дил­ки за ло­в­ни со­ко­ли, та ако ня­коя двой­ка по вре­ме на пре­лет ха­ре­са ра­йо­на на пре­д­ци­те си, да има къ­де да ос­та­не и от­г­ле­да по­том­с­т­во. То­ва по­с­ле­д­но­то е тол­ко­ва не­ве­ро­я­т­но, че при­ро­до­за­щи­т­ни­ци­те не сме­ят и да ме­ч­та­ят за не­го. По­ня­ко­га ло­в­ни со­ко­ли за­ги­ват от къ­со съ­е­ди­не­ние, ка­цай­ки по стъл­бо­ве­те, осо­бе­но при дъжд. За­то­ва еки­пи­те на БДЗП из­дир­ват най-опа­с­ни­те уча­с­тъ­ци от еле­к­т­ро­п­ро­во­ди­те, за да бъ­дат изо­ли­ра­ни по­с­ле с оси­гу­ре­ни­те спе­ци­ал­ни по­к­ри­тия и пти­ци­те да не за­ги­ват, а и то­кът да не пре­къ­с­ва. От та­зи дей­ност ще спе­че­лят най-мно­го бе­ли­те щър­ке­ли, за­що­то ка­то по-мно­го­б­рой­ни, вся­ка го­ди­на сто­ти­ци от тях ста­ват жер­т­ва по съ­щи­те ме­с­та.

Ес­те­с­т­ве­но, ка­то вся­ко зна­чи­мо не­що, и при­ро­до­за­щи­та­та не мо­же да ста­ва са­мо с ен­ту­си­а­зъм. За­то­ва на по­мощ на БДЗП в опа­з­ва­не­то на ло­в­ния со­кол в До­б­ру­джа е за­с­та­на­ла са­ма­та Ев­ро­пей­с­ка ко­ми­сия с про­г­ра­ма­та Life+ на Ев­ро­пей­с­кия съ­юз – още един при­з­нак за ви­со­кия ав­то­ри­тет на БДЗП. Вси­ч­ки дей­но­с­ти в ра­йо­на се из­вър­ш­ват по ме­ж­ду­на­ро­ден бъл­га­ро-ун­гар­с­ко-ру­мън­с­ко-сло­ва­ш­ки про­ект за спа­ся­ва­не на ло­в­ния со­кол. Не са­мо за­що­то пти­ци­те не при­з­на­ват гра­ни­ци и До­б­ру­джа се пре­си­ча и от ун­гар­с­ки, и от сло­ва­ш­ки, и от ук­ра­ин­с­ки со­ко­ли при тя­х­на­та ми­г­ра­ция, но и за­що­то с обе­ди­не­ни уси­лия и спо­де­лен опит ус­пе­хът е по-бли­зо. За се на­дя­ва­ме – и за въз­с­та­но­вя­ва­не на гне­з­до­ви­ща­та на та­зи пре­к­ра­с­на пти­ца в До­б­ру­джа!

Д-р Петър ЯНКОВ,

ек­с­перт към про­ект „Опа­з­ва­не на ло­в­ния со­кол в Се­ве­ро­и­з­то­ч­на Бъл­га­рия, Ун­га­рия, Ру­мъ­ния и Сло­ва­кия”