КУЧЕШКА ИСТОРИЯ
Apr 18th, 2012 | От Marusia | Category: ИЗКУСТВО, ПОЗИЦИИГражданинът Никой Мизерников толкова се беше замислил,че усети кучето едва, когато го захапа за глезена.Потече му кръв ,но той не се уплаши,а с рязко движение на крака си успя да се отскубне .Само че кучето дали защото беше гладно или по друга причина се спусна отново към Мизерников.Той обаче междувременно забеляза една дървена тояга захвърлена край блока,където се разхождаше и преди кучето да го достигне,я грабна и я насочи към животното.То се спря за момент,като че ли се замисли,но после разко скочи нагоре и напред към човека с отворена паст.В последния момент той успя да се отдръпне и удари кучето рязко по главата.То изквича,падна на земята и притихна неподвижно.Мизерников издаде звук на облекчение и се опита доколкото му беше по силите да превърже раната си с носната си кърпа. Когато вече си мислеше че е решил неприятния проблем,отзад и над него се раздаде писклив женски глас:
– Мръсник,садист,убиец!
Как не те е срам да посягаш на бедното животно!
Мизерников се обърна и видя на един от балконите на блока,край който се беше разиграла въпросната случка жена на средна възраст, която яростно крещеше срещу него.Макар и трудно,той успя да подтисне гнева си и спокойно й отвърна:
– Ама не видяхте ли,че то ме нападна?Какво трябваше да сторя,да се оставя да ме……
Но не можа да довърши,защото от балкона го връхлетя водопад от несекващи думи.Само забеляза,че докато викаше, жената набра по GSM-а си някакъв телефонен номер.Той махна с ръка и с бавна крачка се запъти към къщи, като този път се оглеждаше ,за да не го изненада отново някое бездомно куче.Но не беше изминал и стотина метра от мястото на инцидента,когато край него спря полицейска кола.От нея излязоха двама униформени полицаи.
-Вие ли ударихте преди малко едно бездомно куче?- попита единият.
– Ама то ме нападна!-това беше единственото,което Никой Мизерниковуспя да изрече, преди полицаите да му сложат белезници и да го вкарат в колата, която веднага потегли към управлението.В същото време една линейка с нарисувано върху нея куче и с включена светлинна сигнализация спря до животното,което още не се беше свестило.Двама санитари го вкараха в линейката и тя с бясна скорост потегли.
Още на другия ден Никой Мизерников беше въведен с белезници в залата на Софийския районен съд за провеждане на ускорена съдебна процедура по реда на “Закона за задължителното хуманно отношение на българските граждани към бездомните кучета”.Съдията разлисти делото върху съдебната банка ,след което погледна строго към Мизерников:
– Как се казвате ?
– Никой Мизерников.
– Знаете ли защо сте тук,господин Никой ?
– Ами предполагам,че заради кучето,но….
-Господин Мизерников,Вие сте нарушили грубо закона,извършвайки престъпление, затова сега ще изслушаме господин Прокурора.Имате думата,господин Прокурор.
Прокурорът се изправи,оправи авторитетно тогата си и впи орловия си поглед в Мизерников:
– Господин съдия,този човек е имал наглостта,безочието и сатанинската жесткост да причини тежка телесна повреда на едно бедно,нещастно и беззащитно бездомно животно-кучето Хуманоядко, което в момента е в тежка кома и за чийто живот денонощно се борят най-изтъкнатите травматолози от Националната спешна клиника за лекуване на бездомните кучета.Съветвам Ви ,господин Мизерников, да се молите Хуманоядко да оживее,защото иначе лошо Ви се пише !Затова аз Ви обвинявам в извършване на опит за убийство,поради което пледирам да влезете в затвора и то за дълго.
Съдията се обърна към обвиняемия:
– Подсъдими,какво ще кажете в своя защита ?
Никой Мизерников най напред разтърка очи, за да се убеди ,че не сънува,след което преглъщайки на сухо каза:
– Господин съдия,аз бях нападнат в гръб от въпросното куче.Ето да Ви покажа раната си. – И той повдигна десния крачол на панталона си.
– А, Вие, с какво ударихте пострадалия ?-попита съдията .
– С една тояга,но това беше при самозащита.
– Господин Никой, нека да Ви бъде безпощадно ясно,че съгласно закона между нападението от страна на кучето и защитата от Ваша страна следва да има баланс,за да бъдете оневинен.Затова нека да изясним продължи съдията-кучето когато Ви нападаше имаше ли някакво оръжие в себе си или ви нападна с голи ръце…а-а-а …. искам да кажа с голи лапи.
– Ама как така изуми се Мизерников- та това е куче!
– Куче,куче, ама не какво да е, а бездомно.Т.е. господин Никой съгласно Закона то е в неравностойно социално положение спрямо Вас и затова законът го защитава. Вие имате ли жилище?
– Имам една гарсониера-промълви още по-изумен Мизерников.
– Ето виждате ли,а то няма.Затова, господин Никой, щом бездомното куче не е имало никакво оръжие ,а Вие сте бил въоръжен с дървен кол,това означава,че сте виновен.Господин Прокурор, имате ли нещо да добавите.
-Всъщност равнопоставеността в наказателния процес изисква да изслушаме и пострадалия Хуманоядко.Но за съжаление това е невъзможно ,защото както казахте нещастното животно е в състояние на тежка кома.
-Господин Прокурор,и аз бих бил удовлетворен пострадалият да даде обяснения,но от друга страна подсъдимият, както сам чухте призна отвратителното си деяние, така че аз смятам престъплението за доказано по безспорен начин и осъждам господин Никой Мизерников на три години най-строг тъмничен затвор.
По същото време на два километра от съдебната зала в Министерския съвет се провеждаше заседание ,на което се изказваше Министърът на бездомните кучета-Типигьоз Циников:
– Уважаеми колеги ,Вие знаете ,че с оглед тежката международна икономическа криза проблемът с бездомните кучета е много комплициран и многоаспектен.За това не е по силите само на моето Министерство да се справи с него.Необходими са усилията на всеки един български гражданин .Необходимо е цялото общество да прояви по-голямо съзнание и да впрегне силите си за неговото успешно решаване.В тази връзка и с оглед обстоятелството,че международната икономическа криза става все по-глобална,счи- там,че е удачно и разумно за тази година на Министерството на бездомните кучета да бъдат отпуснати допълнително …11 милиона лева.
В този момент Министърът на културата Мигли Ибрахимов почти изхвърча нагоре от стола си.Той много добре знаеше, че ако на Министерството на бездомните кучета бъдат отпуснати тези 11 милиона,неговото министерство няма да получи и стотинка повече от вече определения му бюджет.Но преди да успее да каже каквото и да било, GSM ът на Премиера Ербап Катилски иззвъня и Министър Ибрахимов седна обратно на стола си.
Министър-председателят видимо се напрегна,лицето му се изопна и той започна загрижено да кима с глава.След като приключи разговорът, се обърна към присъстващите с режещи нотки в гласа:
– Слушайте ме много внимателно, ако искате да продължите да сте министри.Случаят е суперспешен !Код червено!!!В кв.”Красна поляна “ посланикът на Съединените американски,европейски, руски щати е обграден от дузина огладнели бездомни кучета.Ти-обърна се той към Министъра на отбраната- вдигай незабавно по тревога танковата бригада в Горна баня.А Министърът на вътрешните работи – Букетчо Маргаритков да изпраща там веднага жандармерията и баретите.Искам да ми докладвате на всеки 15 минути…Ами това е…А, щях да забравя.При тази ситуация смятам ,че без повече обсъждания можем да считаме за прието предложението на Министъра на бездомните кучета за увеличаване на бюджета му .Закривам заседанието.
След половин час Министърът на бездомните кучета вече беше в кабинета си.Той се обади по вътрешната линия на секретарката си да повика отговорника на министерството по финансовите въпроси-господинТарикат- ски.Когато мазната физиономия на Тарикатски се появи, Типигьоз Циников му заговори без предисловие:
– Слушай ме много внимателно и си записвай! За тази година бюджетът ни е увеличен допълнително с още 11 млн. лева .Аз си знам какво ми е коствало това-Министърът мислено си каза да не пропусне да благодари на пиара на Премиера за блестящия сценарий-За помиярите и другите разходи обаче си остава предишната сума-30 % от стария бюджет от 50млн.лева….Колкото бил бюджетът на БАН, както ми обърна внимание след заседанието Министърът на културата Мигли Ибрахимов…А бе да го ….а-а-а-а ….да е жив и здрав.- усети се навреме Циников- А най-важното,което трябва да знаеш е,че от новите 11 млн.лева всичко ще отива по схемата ,по която отиват останалите 70% от стария бюджет.
– Ами за екоорганизациите за защита на бездомните кучета няма ли да има увеличение?-плахо попита Тарикатски.
– На тях и тия 2,5 млн. лева на година са им предостатъчно, за да крякат до небесата.Гледай Тарикатски ,какво нещо – хем им запушваме устите ,хем викат. Ха-ха-ха ! засмя се Министърът гръмогласно сам на шегата си.
В същия момент служителят се плесна по челото.
– За малко да забравя! Току – що се обадиха, че една бабичка била изядена от няколко бездомни кучета.Ще имаме проблеми с медиите.
– Не се притеснявай бе,Тарикатски! Да не е за първи път.Лека-полека хората ще свикнат.Къде ще ходят? Пък и знаеш ли, заради нас колко икономии е реализирал НОИ….? Все пак звънни на пиара на Министерството да си запази за утре време в сутрешните блокове на всички ефирни телевизии и ….както съм го инструктирал.Смирена физиономия ,изключителна загриженост ,гласът му леко да потреперва, когато стане дума за въпросната бабичка. И да обещава, мнооого да обещава.За това поне няма нужда да харчим пари от бюджета си .Ха-ха-ха! А сега си свободен.
Тарикатски излезе,а министърът се облегна блажено на стола си и се размечта.От допълнителните 11милиона лева 8 милиона щяха да отидат нагоре по веригата.Но останалите…, ах останалите!И той се сети ,че трябва да се обади на своя агент в Швейцария да отскочи до Амстердам.Така сейфът му в оная швейцарска банка щеше да се увеличи с още една бутилка минерална вода.Нали искрящите камъчета не се забелязваха през водата.И Типигьоз Циников така приятно се унесе,че неусетно…. задряма.
Бодил ТРЪНЧЕВ