Вярата и Възкресение Христово
Apr 18th, 2012 | От Marusia | Category: ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ЦЪРКОВНИ
Всеки човек, било то религиозно вярващ или не, неизбежно вярва. Животът ни е основан по-скоро на вяра, отколкото на знание, придобито от опита, защото нещата, които не виждаме със собствените си очи и не можем да докоснем и опознаем, са несравнимо повече от нещата, които лично познаваме. Приемаме, че физическият свят е такъв, какъвто го описват учените, че събитията в света са такива, каквито ги предават новинарите, доверяваме се на лекарите за здравословното си състояние, приемаме, че хората са такива, каквито ги виждаме и т.н. Вярваме, че светът е така ужасен, какъвто ни го представят медиите или, че светът е добро място за живеене, където всичко е премъдро устроено. Вярваме, че хората са лоши, че всички ни завиждат, мразят и искат да ни навредят, че “адът това са другите”(Ж.П.Сартр), или пък вярваме, че всички хора са поначало добри и са наши братя в Господа. Всички неизменно вярваме в своята представа за живота и света и живеем според нея. Онова, което отличава щастливите от нещастните, оптимистите от песимистите, достойните от недостойните, идеалистите от материалистите са нещата, в които вярваме, ценностите, които изповядваме.
Ние, християните, вярваме, че Бог вечно съществува, че Той е сътворил света и човека, че Той е изкупил съгрешилия човек чрез изпратения на земята Свой Единороден Син, вярваме в тайнствата на Църквата и т.н. Св. ап. Павел изразява същността на вярата, когато говори, че тя е “осъществяване на очакваното” и “разкриване на невидимото”(Евр.11:7).
Вярата е енергично, горещо и пълно, неизискващо изкуствени логически доказателства, убеждение в истинността на това, което ние невидимо обладаваме. Науката може да създаде доказателства за Божието битие въз основа на известни факти от природата, историята и вътрешния живот на човека. Но тя не е в състояние единствено по логически път да произведе у човека убеждение в истинността на съществуването на Бога и във всички божествени дела. “Доказателството е човешко, вярата е Божи дар, често доказателството се явява оръдие на вярата, вложена от Самия Бог в сърцата пише великият френски математик и философ Блез Паскал “вярата иде от слушане”(Рим.10:17), но вярата е в сърцето и ни кара да кажем не “зная”, а “вярвам”. Разсъдъкът не може да постигне дълбоките тайни на съществуването; тях ги постига, т.е. признава вярата.
“Бог се показва на този, който Го търси с любов и се крие от този, който Го търси със студения си, лишен от любов, разум. Знанието без любов ни отдалечава от Бога, докато любовта, дори и без знание, ни води към Бога и чрез Бога до мъдростта”(М. Унамуно).
И обратното, ако има любов към Бога, ако знаеш, че в Него е твоя истински живот, то не са нужни никакви доказателства. Гениалният руски писател Достоевски изповядва: ”Ако някой математически ми докаже, че Христос не е истинен, то аз бих предпочел да остана с Христа, вместо с истината”. Вярата не е очевидност, тя е избор. Господ предлага всекиму: ето, пред тебе е живот и смърт, проклятие или благословение избери живота, за да живееш ти и потомството ти (Второз.30:15,19).
Българският народ неслучайно е нарекъл Възкресение Христово “Великден”. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Ден на победата над смъртта и тлението, ден на предвкусването на вечния блажен живот, обещан на всички християни, ден на преодоляването на злите сили в нас и в света.
С поздрава “Христос воскресе” и отговор “Воистину воскресе” православните християни се поздравяват в продължение на 40 дни след Великден. Христос щеше да бъде само един обикновен еврейски учител, който изцелява болни и умира трагично на кръста, ако Бог не беше потвърдил Неговата мисия чрез Възкресението. За вярващите Възкресение Христово е ключът към тайната на живота и смъртта. Великден не е само връщане на един мъртвец към живота. Хора са възкръсвали и преди, и след Христос. Но те рано или късно отново са умирали. Богочовекът Христос е единствената личност в историята, която след Възкресението Си живее вечно в Бога и за Бога. Възкресението Христово доказва, че Иисус от Назарет не е само пророк, както смятат мюсюлманите и не е само учител, както твърдят окултистите. Христос е Син Божи, “Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен”, както е писано в символа на вярата. Щом Христос не е мъртъв, а жив и прославен, Той избавя Своите последователи от греха и вечната смърт в ада, която очаква всички невярващи. Благодарение на Възкресението се основава Църквата, която повече от 2000 години просвещава хората и става основа на християнската цивилизация. Едно от пасхални църковни песнопения гласи: “Този ден го е Господ сътворил, да се зарадваме и развеселим в него!” Радост, велика радост звучи в пасхалния поздрав: “Христос Воскресе” “Воистину воскресе!” Кой ще ни отнеме вечното общение с Възкръсналия Божи Син? Кой ще ни раздели от щастието не само да бъдем в Неговото присъствие, но и да участваме в тайнството Евхаристия, което Той е основал, да вкусваме Неговото тяло и да пием Неговата кръв? Християнството е единствената религия, в която вярващите пряко общуват с Бога и стават част от Него. Тази уникална възможност ни е дадена чрез Възкресението. То отваря дверите на вечния живот и гарантира бъдещото възкресение на цялото човечество, което ще обитава нова земя и ново небе.
Св. Григорий Богослов пише: „Христос възкръсна от мъртвите възкръснете с Него и вие; Христос е в Своята слава възлезте и вие към Неговата слава; Христос се изтръгна от гроба освободете се и вие от оковите на греха!”
Нека нашите сърца откликнат на вестта за възкръсналия Христос с готовност да следваме Неговите заповеди. Да приемем светлината на Христовото Възкресение, която да прогони от нашия живот мрака на греха и да го изпълни с дела на Божията правда, любовта и милосърдието. Да се помолим Бог да ни дарува здраве, мир, благополучие и спасение.Амин!
Христос Возкресе! Воистину Возкресе!
Протойерей
Георги Петков