Все­ки чо­век, би­ло то ре­ли­ги­о­з­но вяр­ващ или не, не­из­бе­ж­но вяр­ва. Жи­во­тът ни е ос­но­ван по-ско­ро на вя­ра, от­кол­ко­то на зна­ние, при­до­би­то от опи­та, за­що­то не­ща­та, ко­и­то не ви­ж­да­ме със со­б­с­т­ве­ни­те си очи и не мо­жем да до­ко­с­нем и опо­з­на­ем, са не­с­ра­в­ни­мо по­ве­че от не­ща­та, ко­и­то ли­ч­но по­з­на­ва­ме.   При­е­ма­ме, че фи­зи­че­с­ки­ят свят е та­къв, ка­къ­в­то го опи­с­ват уче­ни­те, че съ­би­ти­я­та в све­та са та­ки­ва, ка­к­ви­то ги пре­да­ват но­ви­на­ри­те, до­ве­ря­ва­ме се на ле­ка­ри­те за здра­во­с­ло­в­но­то си съ­с­то­я­ние, при­е­ма­ме, че хо­ра­та са та­ки­ва, ка­к­ви­то ги ви­ж­да­ме и т.н. Вяр­ва­ме, че све­тът е та­ка ужа­сен, ка­къ­в­то ни го пре­д­с­та­вят ме­ди­и­те или, че све­тът е до­б­ро мя­с­то за жи­ве­е­не, къ­де­то вси­ч­ко е пре­мъ­д­ро ус­т­ро­е­но. Вяр­ва­ме, че хо­ра­та са ло­ши, че вси­ч­ки ни за­ви­ж­дат, мра­зят и ис­кат да ни на­в­ре­дят, че “адът  то­ва са дру­ги­те”(Ж.П.Сартр), или пък вяр­ва­ме, че вси­ч­ки хо­ра са по­на­ча­ло до­б­ри и са на­ши бра­тя в Го­с­по­да. Вси­ч­ки не­из­мен­но вяр­ва­ме в сво­я­та пре­д­с­та­ва за жи­во­та и све­та и жи­ве­ем спо­ред нея. Оно­ва, ко­е­то от­ли­ча­ва ща­с­т­ли­ви­те от не­ща­с­т­ни­те, оп­ти­ми­с­ти­те от пе­си­ми­с­ти­те, до­с­той­ни­те от не­до­с­той­ни­те, иде­а­ли­с­ти­те от ма­те­ри­а­ли­с­ти­те са не­ща­та, в ко­и­то вяр­ва­ме, цен­но­с­ти­те, ко­и­то из­по­вя­д­ва­ме.

Ние, хри­с­ти­я­ни­те, вяр­ва­ме, че Бог ве­ч­но съ­ще­с­т­ву­ва, че Той е съ­т­во­рил све­та и чо­ве­ка, че Той е из­ку­пил съ­г­ре­ши­лия чо­век чрез из­п­ра­те­ния на зе­мя­та Свой Еди­но­ро­ден Син, вяр­ва­ме в тайн­с­т­ва­та на Цър­к­ва­та и т.н. Св. ап. Па­вел из­ра­зя­ва съ­щ­но­ст­та на вя­ра­та, ко­га­то го­во­ри, че тя е “осъ­ще­с­т­вя­ва­не на оча­к­ва­но­то” и “раз­к­ри­ва­не на не­ви­ди­мо­то”(Евр.11:7).

Вя­ра­та е енер­ги­ч­но, го­ре­що и пъл­но, не­и­зи­с­к­ва­що из­ку­с­т­ве­ни ло­ги­че­с­ки до­ка­за­тел­с­т­ва, убе­ж­де­ние в ис­тин­но­ст­та на то­ва, ко­е­то ние не­ви­ди­мо об­ла­да­ва­ме. На­у­ка­та мо­же да съ­з­да­де до­ка­за­тел­с­т­ва за Бо­жи­е­то би­тие въз ос­но­ва на из­ве­с­т­ни фа­к­ти от при­ро­да­та, ис­то­ри­я­та и въ­т­ре­ш­ния жи­вот на чо­ве­ка. Но тя не е в съ­с­то­я­ние един­с­т­ве­но по ло­ги­че­с­ки път да про­из­ве­де у чо­ве­ка убе­ж­де­ние в ис­тин­но­ст­та на съ­ще­с­т­ву­ва­не­то на Бо­га и във вси­ч­ки бо­же­с­т­ве­ни де­ла. “До­ка­за­тел­с­т­во­то е чо­ве­ш­ко, вя­ра­та е Бо­жи дар, че­с­то до­ка­за­тел­с­т­во­то се явя­ва оръ­дие на вя­ра­та, вло­же­на от Са­мия Бог в сър­ца­та  пи­ше ве­ли­ки­ят френ­с­ки ма­те­ма­тик и фи­ло­соф Блез Па­с­кал  “вя­ра­та иде от слу­ша­не”(Рим.10:17), но вя­ра­та е в сър­це­то и ни ка­ра да ка­жем не “зная”, а “вяр­вам”. Раз­съ­дъ­кът не мо­же да по­с­ти­г­не дъл­бо­ки­те тай­ни на съ­ще­с­т­ву­ва­не­то; тях ги по­с­ти­га, т.е. при­з­на­ва вя­ра­та.

“Бог се по­ка­з­ва на то­зи, кой­то Го тър­си с лю­бов и се крие от то­зи, кой­то Го тър­си със сту­де­ния си, ли­шен от лю­бов, ра­зум. Зна­ни­е­то без лю­бов ни от­да­ле­ча­ва от Бо­га, до­ка­то лю­бо­в­та, до­ри и без зна­ние, ни во­ди към Бо­га и чрез Бо­га до мъ­д­ро­ст­та”(М. Уна­му­но).

И об­ра­т­но­то, ако има лю­бов към Бо­га, ако зна­еш, че в Не­го е твоя ис­тин­с­ки жи­вот, то не са ну­ж­ни ни­ка­к­ви до­ка­за­тел­с­т­ва. Ге­ни­ал­ни­ят ру­с­ки пи­са­тел До­с­то­е­в­с­ки из­по­вя­д­ва: ”Ако ня­кой ма­те­ма­ти­че­с­ки ми до­ка­же, че Хри­с­тос не е ис­ти­нен, то аз бих пре­д­по­чел да ос­та­на с Хри­с­та, вме­с­то с ис­ти­на­та”. Вя­ра­та не е оче­ви­д­ност, тя е из­бор. Го­с­под пре­д­ла­га все­ки­му: ето, пред те­бе е жи­вот и смърт, про­к­ля­тие или бла­го­с­ло­ве­ние  из­бе­ри жи­во­та, за да жи­ве­еш ти и по­том­с­т­во­то ти (Вто­роз.30:15,19).

Бъл­гар­с­ки­ят на­род не­с­лу­чай­но е на­ре­къл Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во “Ве­ли­к­ден”. То­ва е пра­з­ник на пра­з­ни­ци­те и тър­же­с­т­во на тър­же­с­т­ва­та. Ден на по­бе­да­та над смърт­та и тле­ни­е­то, ден на пре­д­в­ку­с­ва­не­то на ве­ч­ния бла­жен жи­вот, обе­щан на вси­ч­ки хри­с­ти­я­ни, ден на пре­о­до­ля­ва­не­то на зли­те си­ли в нас и в све­та.

С по­з­д­ра­ва “Хри­с­тос во­с­к­ре­се” и от­го­вор “Во­и­с­ти­ну во­с­к­ре­се” пра­во­с­ла­в­ни­те хри­с­ти­я­ни се по­з­д­ра­вя­ват в про­дъл­же­ние на 40 дни след Ве­ли­к­ден. Хри­с­тос ще­ше да бъ­де са­мо един оби­к­но­вен ев­рей­с­ки учи­тел, кой­то из­це­ля­ва бол­ни и уми­ра тра­ги­ч­но на кръ­с­та, ако Бог не бе­ше по­т­вър­дил Не­го­ва­та ми­сия чрез Въз­к­ре­се­ни­е­то. За вяр­ва­щи­те Въз­к­ре­се­ние Хри­с­то­во е клю­чът към тай­на­та на жи­во­та и смърт­та. Ве­ли­к­ден не е са­мо връ­ща­не на един мър­т­вец към жи­во­та. Хо­ра са въз­к­ръ­с­ва­ли и пре­ди, и след Хри­с­тос. Но те ра­но или къ­с­но от­но­во са уми­ра­ли. Бо­го­чо­ве­кът Хри­с­тос е един­с­т­ве­на­та ли­ч­ност в ис­то­ри­я­та, ко­я­то след Въз­к­ре­се­ни­е­то Си жи­вее ве­ч­но в Бо­га и за Бо­га. Въз­к­ре­се­ни­е­то Хри­с­то­во до­ка­з­ва, че Ии­сус от На­за­рет не е са­мо про­рок, ка­к­то смя­тат мю­сюл­ма­ни­те и не е са­мо учи­тел, ка­к­то твър­дят окул­ти­с­ти­те. Хри­с­тос е Син Бо­жи, “Све­т­ли­на от Све­т­ли­на, Бог ис­ти­нен от Бог ис­ти­нен”, ка­к­то е пи­са­но в сим­во­ла на вя­ра­та. Щом Хри­с­тос не е мър­тъв, а жив и про­с­ла­вен, Той из­ба­вя Сво­и­те по­с­ле­до­ва­те­ли от гре­ха и ве­ч­на­та смърт в ада, ко­я­то оча­к­ва вси­ч­ки не­вяр­ва­щи. Бла­го­да­ре­ние на Въз­к­ре­се­ни­е­то се ос­но­ва­ва Цър­к­ва­та, ко­я­то  по­ве­че от 2000 го­ди­ни про­с­ве­ща­ва хо­ра­та и ста­ва ос­но­ва на хри­с­ти­ян­с­ка­та ци­ви­ли­за­ция. Ед­но от па­с­хал­ни  цър­ко­в­ни пе­с­но­пе­ния гла­си: “То­зи ден го е Го­с­под съ­т­во­рил, да се за­ра­д­ва­ме и раз­ве­се­лим в не­го!” Ра­дост, ве­ли­ка ра­дост зву­чи в па­с­хал­ния по­з­д­рав: “Хри­с­тос Во­с­к­ре­се”  “Во­и­с­ти­ну во­с­к­ре­се!” Кой ще ни от­не­ме ве­ч­но­то об­ще­ние с Въз­к­ръ­с­на­лия Бо­жи Син? Кой ще ни раз­де­ли от ща­с­ти­е­то не са­мо да бъ­дем в Не­го­во­то при­съ­с­т­вие, но и да уча­с­т­ва­ме в тайн­с­т­во­то Ев­ха­ри­с­тия, ко­е­то Той е ос­но­вал, да вку­с­ва­ме Не­го­во­то тя­ло и да пи­ем Не­го­ва­та кръв? Хри­с­ти­ян­с­т­во­то е един­с­т­ве­на­та ре­ли­гия, в ко­я­то вяр­ва­щи­те пря­ко об­щу­ват с Бо­га и ста­ват част от Не­го. Та­зи уни­кал­на въз­мо­ж­ност ни е да­де­на чрез Въз­к­ре­се­ни­е­то. То от­ва­ря две­ри­те на ве­ч­ния жи­вот и га­ран­ти­ра бъ­де­що­то въз­к­ре­се­ние на ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во, ко­е­то ще оби­та­ва но­ва зе­мя и но­во не­бе.

Св. Гри­го­рий Бо­го­с­лов пи­ше: „Хри­с­тос въз­к­ръ­с­на от мър­т­ви­те  въз­к­ръ­с­не­те с Не­го и вие; Хри­с­тос е в Сво­я­та сла­ва  въз­ле­з­те и вие към Не­го­ва­та сла­ва; Хри­с­тос се из­т­ръ­г­на от гро­ба  ос­во­бо­де­те се и вие от око­ви­те на гре­ха!”

Не­ка на­ши­те сър­ца от­к­ли­к­нат на ве­ст­та за въз­к­ръ­с­на­лия Хри­с­тос с го­то­в­ност да сле­д­ва­ме Не­го­ви­те за­по­ве­ди. Да при­е­мем  све­т­ли­на­та на Хри­с­то­во­то Въз­к­ре­се­ние, ко­я­то да  про­го­ни от на­шия жи­вот мра­ка на гре­ха и да го из­пъл­ни с де­ла на Бо­жи­я­та пра­в­да, лю­бо­в­та и ми­ло­сър­ди­е­то. Да се  по­мо­лим Бог да ни да­ру­ва здра­ве, мир, бла­го­по­лу­чие и спа­се­ние.Амин!

Хри­с­тос Во­з­к­ре­се! Во­и­с­ти­ну Во­з­к­ре­се!

Протойерей

Георги Петков