То­ва е ре­зул­та­тът, ко­га­то по пъ­те­ка­та на пре­жи­вя­но­то в чу­в­с­т­ва­та на чо­ве­ка ни по­ве­де Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва на 4 ап­рил 2012 г. в мал­ка­та за­ла на бал­чи­ш­ко­то чи­та­ли­ще „П.Хи­лен­дар­с­ки” с по­с­ле­д­ни­те си две сти­хо­с­бир­ки: „Брод към не­бе­то” /2002/ и „Ду­ми по пъ­тя” /2007/. /Дру­ги­те и две сти­хо­с­бир­ки са:”Но чу­до ня­ма” 2002 и „Пе­пел от илю­зии” 1997/. Та­ка на­ша­та зем­ля­ч­ка от с.Ля­с­ко­во, общ.До­б­ри­ч­ка, за­вър­ши­ла Ико­но­ми­че­с­ки те­х­ни­кум, гр.До­б­рич и ВТУ „Св.Св.Ки­рил и Ме­то­дий”, с от­пе­ча­та­ни твор­би в раз­ли­ч­ни из­да­ния, ко­ре­с­пон­дент на Ра­дио Вар­на, ав­тор­ка на сце­на­рия на до­ку­мен­тал­ния филм „По­ча­кай, слън­це”/2003/,  но­си­тел­ка на ед­на на­г­ра­да, из­по­л­з­вай­ки ци­та­ти от Би­б­ли­я­та се из­п­ра­ви пред нас. Ус­ми­х­на­та и жи­з­не­ра­до­с­т­на, тя не­при­ну­де­но и уве­ре­но ни по­ве­де в де­б­ри­те на сло­во­то, за да ни раз­к­рие тай­ни­те, скри­ти в не­го. В „Мал­ка но­щ­на при­ка­з­ка” тя ни съ­о­б­ща­ва, че :”Све­тът не е го­лям, при­я­те­лю/та­къв из­г­ле­ж­да са­мо къ­с­но ве­чер,/ко­га­то те при­ти­с­не са­мо­та­та/ в ъгъ­ла с въ­п­ро­си­те си ве­ч­ни.” Кра­т­ко, ос­та­на­ла вяр­на на сво­я­та ду­ша и чу­в­с­т­во за спра­ве­д­ли­вост, тя ни из­не­на­да със сво­я­та си­гур­ност, въ­п­ре­ки бу­ри­те в на­ше­то съ­в­ре­мен­но об­ще­с­т­во. До­ри в то­зи мо­мент тя не за­б­ра­вя из­кон­ни­те яв­ле­ния в на­ша­та ли­те­ра­ту­ра – Д.Де­бе­ля­нов, Д.Га­бе, Ив.Пей­чев, Хр.Фо­тев. на Ел­ка Ня­го­ло­ва, на Са­шо Се­ра­фи­мов, на сво­я­та дъ­ще­ря Яна, тя бла­го­да­ри с ма­ги­я­та на сло­во­то, с оно­ва, ко­е­то е скри­то ме­ж­ду ре­до­ве­те. За­е­д­но с нея пи­х­ме би­с­т­ра во­да от „Че­ш­ма на пъ­тя”: „но щом при­се­д­нат тук от път да­ле­чен/же­ни, мъ­же, и стар­ци, и де­ца/от твоя из­вор ще от­пи­ват ве­ч­ност,/ще се пре­в­ръ­щат ка­п­ки­те в слън­ца…/”

Ли­те­ра­тур­но­то че­те­не бе­ше при­д­ру­же­но с ин­те­ре­сен ко­мен­тар от по­е­те­са­та за си­ла­та на во­да­та. „Ду­ша­та на дър­ве­та и цве­тя” – та­ка я на­ри­ча в сво­е­то сти­хо­т­во­ре­ние „Пре­ду­п­ре­ж­де­ние” ма­гьо­с­ни­кът на ду­ми­те Хри­с­то Фо­тев. През 2006 г. П.Бо­ж­ко­ва пе­че­ли пър­во мя­с­то в Пър­вия на­ци­о­на­лен по­е­ти­чен кон­курс „Хр.Фо­тев” Бур­гас. И не­с­лу­чай­на и е та­зи на­г­ра­да, за­що­то ав­тор­ка­та не че­те­ше сво­и­те сти­хо­ве, тя ре­ци­ти­ра­ше вдъ­х­но­ве­но на­и­зуст. На­в­ся­къ­де ду­ми­те и на­ми­ра­ха сво­е­то мя­с­то без уси­лие, без из­ли­ш­но обя­с­не­ние. За миг оне­мях, не­що в ду­ша­та ми се при­таи /на­ли и аз уж пи­ша сти­хо­ве/, въз­хи­тен от не­й­но­то от­к­ро­ве­ние и ми­г­но­ве­но се опи­т­вах да си от­го­во­ря на въ­п­ро­са къ­де та­зи кре­х­ка и не­ж­на же­на е скри­ла та­зи кре­мъ­ч­на си­ла. Не­за­б­ра­ви­мо ще ос­та­не впе­ча­т­ле­ни­е­то ми, ко­га­то раз­ка­за за сво­и­те ро­ди­те­ли, за три­ма­та бра­тя на своя ба­ща, за лю­бо­в­та и към бъл­гар­с­ки­те на­ро­д­ни пе­с­ни, ко­и­то пее с тре­пет.

Ре­ци­ти­рай­ки съ­к­ро­ве­но­то, скри­то­то в ду­ша­та и, гла­сът и из­дай­ни­че­с­ки по­т­ре­пер­ва­ше с но­с­тал­гия по не­що не­об­ра­ти­мо ми­на­ло, но ве­че осъ­ще­с­т­ве­но. За­бе­ля­зах, че мно­зи­на от при­съ­с­т­ва­щи­те скри­шом бър­ше­ха съл­зи­те си.

Не­на­п­ра­з­но в кни­га­та си „Ап­ло­ди­с­мен­ти” ак­т­ри­са­та Лю­д­ми­ла Гур­чен­ко въз­к­ли­к­ва:”Ка­к­во по­ве­че за един чо­век на из­ку­с­т­во­то от съл­зи, цве­тя и ап­ло­ди­с­мен­ти”. А в то­зи ап­рил­с­ки ден те бя­ха на­ли­це в за­ла­та с Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва.

Георги ЙОВЧЕВ