Сълзи, цветя, аплодисменти
Apr 11th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАТова е резултатът, когато по пътеката на преживяното в чувствата на човека ни поведе Петранка Божкова на 4 април 2012 г. в малката зала на балчишкото читалище „П.Хилендарски” с последните си две стихосбирки: „Брод към небето” /2002/ и „Думи по пътя” /2007/. /Другите и две стихосбирки са:”Но чудо няма” 2002 и „Пепел от илюзии” 1997/. Така нашата землячка от с.Лясково, общ.Добричка, завършила Икономически техникум, гр.Добрич и ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, с отпечатани творби в различни издания, кореспондент на Радио Варна, авторка на сценария на документалния филм „Почакай, слънце”/2003/, носителка на една награда, използвайки цитати от Библията се изправи пред нас. Усмихната и жизнерадостна, тя непринудено и уверено ни поведе в дебрите на словото, за да ни разкрие тайните, скрити в него. В „Малка нощна приказка” тя ни съобщава, че :”Светът не е голям, приятелю/такъв изглежда само късно вечер,/когато те притисне самотата/ в ъгъла с въпросите си вечни.” Кратко, останала вярна на своята душа и чувство за справедливост, тя ни изненада със своята сигурност, въпреки бурите в нашето съвременно общество. Дори в този момент тя не забравя изконните явления в нашата литература – Д.Дебелянов, Д.Габе, Ив.Пейчев, Хр.Фотев. на Елка Няголова, на Сашо Серафимов, на своята дъщеря Яна, тя благодари с магията на словото, с онова, което е скрито между редовете. Заедно с нея пихме бистра вода от „Чешма на пътя”: „но щом приседнат тук от път далечен/жени, мъже, и старци, и деца/от твоя извор ще отпиват вечност,/ще се превръщат капките в слънца…/”
Литературното четене беше придружено с интересен коментар от поетесата за силата на водата. „Душата на дървета и цветя” – така я нарича в своето стихотворение „Предупреждение” магьосникът на думите Христо Фотев. През 2006 г. П.Божкова печели първо място в Първия национален поетичен конкурс „Хр.Фотев” Бургас. И неслучайна и е тази награда, защото авторката не четеше своите стихове, тя рецитираше вдъхновено наизуст. Навсякъде думите и намираха своето място без усилие, без излишно обяснение. За миг онемях, нещо в душата ми се притаи /нали и аз уж пиша стихове/, възхитен от нейното откровение и мигновено се опитвах да си отговоря на въпроса къде тази крехка и нежна жена е скрила тази кремъчна сила. Незабравимо ще остане впечатлението ми, когато разказа за своите родители, за тримата братя на своя баща, за любовта и към българските народни песни, които пее с трепет.
Рецитирайки съкровеното, скритото в душата и, гласът и издайнически потреперваше с носталгия по нещо необратимо минало, но вече осъществено. Забелязах, че мнозина от присъстващите скришом бършеха сълзите си.
Ненапразно в книгата си „Аплодисменти” актрисата Людмила Гурченко възкликва:”Какво повече за един човек на изкуството от сълзи, цветя и аплодисменти”. А в този априлски ден те бяха налице в залата с Петранка Божкова.
Георги ЙОВЧЕВ