Сти­хо­ве­те на съ­в­ре­мен­ни­те по­е­ти са из­раз на ин­тим­ни­те въ­т­ре­ш­ни съ­с­то­я­ния на чо­ве­ка, на не­го­ви­те ко­п­не­жи и съ­ни­ща, на не­го­вия свят, в кой­то се ог­ле­ж­да бъ­де­ще­то, вър­ху ос­но­ви­те на ми­на­ло­то.

То­ва се от­на­ся и до по­е­зи­я­та на до­б­ри­ч­ка­та по­е­те­са Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва, ко­я­то на­с­ко­ро го­с­ту­ва в Бал­чик по по­ка­на на Ли­те­ра­ту­рен клуб „Йор­дан Кръ­ч­ма­ров” и пре­вър­на сре­ща­та във въл­ну­ва­ща по­е­ти­ч­на ве­чер, в ко­я­то зву­че­ше не­й­но­то то­п­ло, не­ж­но и оп­ти­ми­с­ти­ч­но сло­во. Ед­на мо­дер­на по­е­зия, ко­я­то ни пре­п­ра­ща към ли­ч­но­ст­та на ав­тор­ка­та с из­раз­ни­те сре­д­с­т­ва на мно­го ле­ка­та, фи­ло­со­ф­с­ка иро­ния и са­мо­и­ро­ния, с из­по­л­з­ва­не­то на кра­си­ви ме­та­фо­ри, а дъл­бо­ки­ят по­д­текст ин­тер­п­ре­ти­ра зло­бо­д­не­в­но­то и ми­мо­ле­т­но­то, обо­б­ще­но и въ­п­лъ­те­но с ори­ги­нал­на ле­к­си­ка в идея. По­е­зия, ко­я­то ни от­п­ра­вя по­с­ла­ния към чо­ве­ка, с не­го­ви­те пре­жи­вя­ва­ния и ко­п­не­жи, с не­го­ви­те бол­ки и по­ри­ви на ра­ни­мо съ­ще­с­т­во. Сти­хо­ве­те на П.Бо­ж­ко­ва са из­по­вед, из­ля­з­ла от ду­ша­та, въл­ну­ва­ща се от ду­хо­в­но­то, но и не по-мал­ко от ве­ч­ни­те про­б­ле­ми на би­ти­е­то. А ре­ше­ни­е­то им ав­тор­ка­та ди­п­ло­ма­ти­ч­но ос­та­вя на нас, чи­та­те­ли­те.

Ед­на от сти­хо­с­бир­ки­те и но­си ме­та­фо­ри­ч­но­то за­г­ла­вие „Брод към не­бе­то”. То ни да­ва на­де­ж­да­та, че още има / и на­вяр­но ви­на­ги ще го има/лю­бов, вяр­ност и чо­ве­ш­ка мъ­д­рост. И че”още мо­же вси­ч­ко да спа­сим” – ка­к­то за­я­вя­ва Пе­т­ран­ка Бо­ж­ко­ва.

Мария АНДРЕЕВА