Напоследък в медийното пространство непрекъснато върви думата – сценарий. И най-наивният вече знае нейния смисъл. Червените сценарии ни направиха доверчиви хора, послушковци, които не реагират, за да им е добре. Днес вече ни е ясно, че този вид манипулация е стара работа.
Най-великият сценарист е Бог. Той е създал Вселената и нас, по свой образ и подобие.Така е според Библията. Идеята му е била добра, но резултатите са ужасяващи. Човекът е уникален биоорганизъм с душа. Човешката машина е създадена да използва разумно този потенциал, за да бъде в баланс. Какво се получава ? Човекът, вместо да съхрани себе си и средата, ги унищожава. А душата си днес е забравил. Особено българите.
Всяка нация си има генен модел, както и човекът. На руснаците генетично им е заложено да пият, но да обичат честно родината. Те са открити, искрени, чисти души, макар че в отделни насоки са фанатици. Ние, българите, поне 1/3 сме родени подмазвачи, доносници и предатели. Турски паша е възмутен от поведението на Караибрахим /”Време разделно”/ , но българинът убива своите братя българи. И още, и още.. Може би такъв е бил тогава сценарият. Хората са хора, макар различни по вяра. Образът на турчина от историческия 5-вековен сценарий е на жесток, кръвожаден, зъл, отмъстителен, отблъскващ човек. От турските сериали днес обаче разбираме коренно противоположни неща – че те са сантиментални хора , че уважават повече от нас семейство, родители, деца, че изразяват чувствата си открито, че не са така грозно лицемерни. Може би и това е сценарий, но цяла България гледа сериалите на комшиите и им се радва.
Народите са като децата – наивни, послушни и добри. Те бързо прощават. А това е ясно за добрите сценаристи. Но ние си имаме друг синдром – насочваме негативната си енергия към ближния си, вместо към този, който я заслужава. Затова сме недолюбвани от съседите си от Европа. Ние сме народ, който се примирява с тъпи сценарии. По подлите, елементарните изпълнения сме. А днес приличаме на Ивайло Петровия герой Доко Пъдаря – циничен психар, който дори използва деца за мръсните си, отмъстителни игри. Днес на мода са машите, бушоните, ръкавиците – това е все нова терминология за стари неща. Големите играчи обаче са извън България. Те дърпат конците на политическите ни лидери – марионетки, които ще доразсипят страната, по сценарий.
Смешното и страшното е , че обикновените хора и децата се учат от това, което се прави горе. Те се опитват да манипулират своите събратя. Получават се жалки, недостойни и смешни ситуации, глупави и прозрачни. А да си велик манипулатор се иска доста мозък?!
За 20г., по сценарий, страната ни се отвори към всичко негативно, включително за наркотици. Те се допуснаха, защото с тях се завъртат много пари. Днес вече стягат юздите. Според мен е късно. Народът потънал в стрес, безработица, болести, заеми, разбра, че това е лесен начин за печелене. Но гонката е за дребните риби, големите са недосегаеми.
Такава е схемата в България. И по света има сценарии. Самият живот е такъв, но все пак там има някакъв ред, а тук цари хаос и безредие. За всички некадърни сценарии, измислени отгоре, плащаме ние, долу. После се чудим защо сме станали за смях, защо нямаме авторитет и самочувствие. Инертни, търпеливи и озлобени сме. А такива хора са лесни за манипулации. Удобни сме като народ, защото позволяваме всичко – от надписаните сметки за ток – до нахапаните от кучета хора, агресията и насилието над ближния си. Психическият тормоз е навсякъде. Това е резултатът от 20-годишния сценарий.
България е Титаник, който потъва бавно и мъчително. Досадното в тази ситуация е, че умните хора, които останаха тук, всичко виждат, но не могат да го променят. Това ги изпълва със съмнения и ги прави колебливи и неуверени. От другата страна на бариерата са другите, за които тези времена са златни. Дребните души, които със зъби и нокти защитават неистини.
Някога Бог, според сценария си, от хаоса създал вселенски ред и хармония. И го направил за 7 дни. България за 20г. не може да излезе от хаоса на един тъп сценарий. Идиотското в случая е, че висшестоящите все още се изживяват като богове.
Ирена ИЛИЕВА