През вто­ра­та по­ло­ви­на на 19 век /1885 г./ ру­с­ки­ят би­жу­тер от френ­с­ки про­из­ход Карл Фа­бер­же из­ра­бо­т­ва за им­пе­ра­тор Але­к­сан­дър III по­да­рък за им­пе­ра­т­ри­ца­та – си­во зла­ти­с­то яй­це в че­ру­п­ка, ук­ра­се­но с дву­г­ла­ви ор­ли със спе­ци­а­лен ме­ха­ни­зъм за за­т­ва­ря­не. Във въ­т­ре­ш­но­ст­та му има­ло му­зи­кал­на ку­тий­ка, ко­я­то при от­ва­ря­не на яй­це­то, из­пъл­ня­ва­ла им­пе­ра­тор­с­кия химн. Мно­го бо­га­ти тър­го­в­ци про­я­вя­ва­ли ин­те­рес към из­ра­бо­т­ка­та на то­зи вид ве­ли­к­ден­с­ко яй­це с че­ру­п­ки от чи­с­то зла­то или ма­ла­хид, по­ня­ко­га от пла­ти­на, ук­ра­се­на с пер­ли, бри­лян­ти и дру­ги скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни. Въ­т­ре те кри­е­ли из­не­на­ди – зла­т­ни пи­лен­ца с ру­би­не­ни очи­ч­ки, бу­ке­т­че те­ме­ну­ж­ки, ми­ни­а­тю­рен по­р­т­рет в рам­чи­ца с бри­лян­ти. За те­зи яй­ца – ще­дьо­в­ри на Фа­бер­же, се раз­на­ся­ли ин­те­ре­с­ни ис­то­рии. То­ва на­ка­ра­ло един ита­ли­ан­с­ки до­к­тор на фи­зи­че­с­ки­те на­у­ки Джа­ко­мо Да­ни­ел да из­с­ле­д­ва 8 та­ки­ва яй­ца. С по­мо­щ­та на спе­ци­а­лен уред, той ус­пя­ва да от­к­рие, че те­зи ми­не­ра­ли и скъ­по­цен­ни ка­мъ­ни имат раз­ли­ч­но из­лъ­ч­ва­не. Ед­ни от тях изо­с­т­ря­ли ин­ту­и­ци­я­та на сво­и­те со­б­с­т­ве­ни­ци, дру­ги ус­по­ко­я­ва­ли и за­ре­ж­да­ли с енер­гия, а тре­ти пре­д­с­ка­з­ва­ли не­ща­с­тия в се­мей­с­т­во­то.

Та­ка­ва е ис­то­ри­я­та на те­зи ве­ли­к­ден­с­ки яй­ца, ко­и­то би­ли въз­при­е­ма­ни не са­мо ка­то би­жу­та, но и кри­е­ли ма­ги­че­с­ка си­ла. Да се вър­нем в на­ша­та дей­с­т­ви­тел­ност. В съ­в­ре­мен­ни­те ус­ло­вия при­го­т­вя­не­то на ве­ли­к­ден­с­ки­те яй­ца пре­д­с­та­в­ля­ва пра­к­ти­ка с об­ре­ден ха­ра­к­тер и съ­че­та­ва два ви­да ху­до­же­с­т­ве­на дей­ност – бо­я­ди­с­ва­не и ри­су­ва­не. Зна­ем, че най-яр­ки­ят сим­вол на Ве­ли­к­ден е бо­я­ди­са­но­то яй­це. Спо­ред на­ро­д­но­то схва­ща­не, ко­га­то е при­го­т­ве­но на Ве­ли­к­ден, то има ле­че­б­на си­ла. Ри­су­ва­ни­те яй­ца са из­ве­с­т­ни ка­то „пи­са­ни”, „ша­ре­ни”, „пъ­с­т­ри”, „сто­ре­ни”, „ки­те­ни”, „пле­с­ка­ни”, „пе­ра­ш­ки”, „ка­дън­ки”, „ки­тан­че­та” и „по­д­ки­тан­че­та”.

За про­из­хо­да на ве­ли­к­ден­с­ко­то яй­це има ня­кол­ко вер­сии. На­ча­ло­то е по­с­та­ви­ла Ма­рия – Ма­г­да­ле­на, ко­я­то по­д­не­с­ла бо­я­ди­са­но яй­це на им­пе­ра­тор Ти­бе­рий с ду­ми­те:”Хри­с­тос Во­з­к­ре­се” и та­ка въз­ве­с­ти­ла го­ля­мо­то съ­би­тие. Дру­га вер­сия раз­ка­з­ва, че ко­га­то Хри­с­тос бил на кръ­с­та, вра­го­ве­те му го за­ме­ря­ли със за­пър­тъ­ци, ко­и­то оба­че по Бо­жи­я­та во­ля ка­то се до­пи­ра­ли до тя­ло­то му се пре­в­ръ­ща­ли в здра­ви, ху­ба­ви чер­ве­ни яй­ца. Спо­ред тре­та вер­сия ве­ли­к­ден­с­ко­то яй­це е ос­та­тък от ня­ко­га­ш­но­то пре­на­ся­не на жер­т­ви  на бо­го­ве­те. За да на­п­ра­вят яй­це­то по-вку­с­но, хо­ра­та го по­та­пя­ли в кръв от за­к­ла­но жи­во­т­но. Бо­я­ди­са­ни­те яй­ца са не­що кра­си­во и вку­с­но. Има мно­го те­х­ни­ки и ма­те­ри­а­ли за то­ва. Вся­ко сър­це се ра­д­ва на то­зи пра­з­ник и все­ки чо­век го оча­к­ва с не­тър­пе­ние, за­що­то но­си тра­ди­ци­он­ни­те об­ре­ди, ра­дост, ве­се­лие, бо­га­та, кра­си­ва со­ф­ра, грей­на­ла от пъ­с­т­ри яй­ца и лъ­с­ка­ви ко­зу­на­ци. Вси­ч­ки дей­с­т­вия, свър­за­ни с бо­я­ди­с­ва­не­то при­да­ват осо­бен емо­ци­о­на­лен ко­ло­рит на ве­ли­к­ден­с­ки­те пра­з­ни­ци.

Сте­ла Да­ко­ва – Сто­я­но­ва