Вече 80 години нашият съгражданин Марин Димитров Иванов посреща и изпраща своя сегашен и бъдещ живот. Едно радостно събитие, не само за него и неговите близки. Ненапразно френският философ Жак Деридо споделя:”Събития настъпват там и тогава, където и когато е настъпило изключение.” Към това мъдро заключение принадлежи и нашият юбиляр. Той е роден на 10 август 1930 г.в с.Сарагьол, в нашата Северна Добруджа.

По силата на Крайовската спогодба , месец септември 1940 г., първите два ешелона от с.Сарагьол са отправени към град Тутракан. Тук хората са настанени вт 7 села, а третият ешелон е за с.Беир Баши /днес кв.Левски на гр.Балчик/, който е посрещнат отпреди това дошлите Бошнаковите, Велико Митевите, Чаморлиевите и др. Семейството на Марин Димитров попада в с.Търновци, Тутраканско. Когато пристига, макар и 10-годишен, той вижда и запомня порутената къща, в която се настаняват – с полуразрушен покрив, изкъртени черчевета, заедно с вратите и прозорците, занемарен двор, пълен с нечистотии кладенец, който бил надалеч от тях. Зимата са посрещнали без дърва за огрев, с черги, платнища, дъски – вместо прозорци и врати. Това е само част, оставена от румънските окупатори, които близо четвърт век са осъществявали една антибългарска, денационализираща и асимилаторска политика.
В с.Търновци Марин Димитров учи до 4 клас. После продължава в гр.Тутракан до 10 глас, а през 1948/49 г. вече е при своите роднини в Балчик и е абитуриент в Балчишката гимназия. След завършване на гимназията става касиер – деловодител към ОбС. Отбива редовната си служба  и после е в структурата на младежката ни организация в град Балчик. Съосновател е на вестник “Устрем” през 1959 г. Най-дълго работи като профсъюзен деятел. Десет години е общински съветник. Председател е на постоянната комисия по благоустрояването и хигиенизирането на нашия град. Организира различни прояви в местната художествена самодейност
Усилията на неговия труд са отличени със златен и сребърен орден на труда, не малко юбилейни медали и плакети, както и 10 грамоти от различни институции, който ревниво са съхранени в скромния дом на М.Димитров. За това се грижи и съпругата му Сийка, с която отглеждат две деца – Здравко и Стоянка. Имат и се радват на внуци.
Неговото послание е, че независимо от всичко е убеден, че животът, за да бъде хубав, го прави самият човек.
От 1987 до 1990 г. е работил в Рудник Балчик, където се пенсионира. От там той споделя, че камъкът е като човека – има своя душа, която всеки от нас се стреми да открие и разбере.
Това е само част от живота на нашия съгражданин, което е един миг от живата история през последните 60 години на нашия град.
Пожелавам му да стане столетник. Колко му е – само още 20 години. Честит юбилей!

Георги ЙОВЧЕВ