И та­зи го­ди­на в Бал­чи­ш­ка­та уни­вер­си­те­т­с­ка бо­та­ни­че­с­ка гра­ди­на /УБГ/ ще тър­же­с­т­ву­ва кра­со­та­та на цве­тя­та, то­п­ли­на­та, ко­я­то из­лъ­ч­ват те­х­ни­те ба­г­ри, а зна­ме­но­с­ци ще бъ­дат ла­ле­та­та и дру­ги­те дву­го­ди­ш­ни цве­тя. От­го­вор­ник за тях е Пе­тя Ге­ор­ги­е­ва.

А за­що са оп­ре­де­ле­ни ка­то дву­го­ди­ш­ни? За­що­то се за­са­ж­дат през есен­та на ед­на го­ди­на, а цъ­ф­тят през про­лет­та на сле­д­ва­ща­та. Ро­ди­на­та на ла­ле­та­та е Сре­д­на Азия и са опи­са­ни в пер­сий­с­ка­та ли­те­ра­ту­ра, а TULIPA /лат./ про­из­ли­за от пер­сий­с­ка­та ду­ма TULIBAN /тюр­бан/. В УБГ ще цъ­ф­нат над 120 сор­та ла­ле­та, от ко­и­то 32 сор­та за пър­ви път, 10 сор­та зюм­бю­ли, 16 сор­та на­р­ци­си, 30 сор­та те­ме­ну­ж­ки, по 3 – па­ри­ч­ки и не­за­б­ра­в­ки, 2 – плю­с­ка­ви­че­та и един нов сорт мин­зу­ха­ри.  Вси­ч­ки­те са уме­ло съ­че­та­ни, ин­ве­с­ти­ра­ни са мно­го сре­д­с­т­ва и уси­лия, за да се за­щи­ти чел­но­то мя­с­то на обе­к­та в Бъл­га­рия ка­то пре­д­по­чи­та­но и мно­го­по­се­ща­ва­но мя­с­то, не са­мо ка­то ту­ри­с­ти­че­с­ка ат­ра­к­ция, но и ка­то уче­бен цен­тър. Ха­ра­к­тер­но­то за те­зи цве­тя е, че цъ­ф­тят в на­ча­ло­то на про­лет­та в про­дъл­же­ние на 6 се­д­ми­ци.

Имен­но през то­зи пе­ри­од гра­ди­на­та е в своя апо­гей, из­пъ­с­т­ре­на с оне­зи цве­то­ве и ба­г­ри, ко­и­то са пла­ни­ра­ни пре­д­ва­ри­тел­но, та­ка че по­се­ти­те­ли­те ня­ма да ос­та­нат още­те­ни, а са­мо пре­лъ­с­те­ни от тър­же­с­т­во­то на цве­тя­та.

Дру­го­то, ко­е­то е ва­ж­но, че са­ми­ят етап на цъ­ф­те­не мо­же да се пре­д­ви­ди та­ка, за­що­то има ви­до­ве, ко­и­то цъ­ф­тят ве­д­на­га след сне­го­ве­те и са по­с­ле­д­ва­ни от дру­ги, ко­и­то за­е­мат те­х­ни­те ме­с­та. По то­зи на­чин в гра­ди­на­та с лу­ко­ви­ч­ни ра­с­те­ния се осъ­ще­с­т­вя­ва ед­на по­с­то­ян­на при­ем­с­т­ве­ност на цъ­ф­те­жа. С мно­го­о­б­ра­зи­е­то си на цве­то­ве, фор­ми, ба­г­ри и стру­к­ту­ра лу­ко­ви­ч­ни­те ра­с­те­ния са без кон­ку­рен­ция. УБГ с то­зи тип ра­с­те­ния е мно­го по-яр­ка и по-впе­ча­т­ля­ва­ща от сле­д­ва­ща­та я гра­ди­на, ко­га­то фи­е­с­та­та про­дъл­жа­ва с ед­но­го­ди­ш­ни­те ле­т­ни ра­с­те­ния.

За да бъ­де гра­ди­на­та впе­ча­т­ля­ва­ща със сво­и­те цве­то­ве и фор­ми, тря­б­ва да се имат пре­д­вид мно­го фа­к­то­ри – ви­со­чи­на, ба­г­ри, фор­ми, пе­ри­од на ра­с­те­жа и.т.н. До­б­ре е про­ле­т­ни­те ра­с­те­ния да имат бли­з­ки пе­ри­о­ди на цъ­ф­теж, за да мо­же пъ­с­т­ра­та па­ли­т­ра да ук­ра­си и за­пъл­ни те­ре­на и за­ра­д­ва вси­ч­ки ни. Вси­ч­ко то­ва се осъ­ще­с­т­вя­ва в два го­ле­ми цве­т­ни пар­те­ра /цве­т­ни ки­ли­ми/ в Раз­са­д­ни­ка и в Гра­ди­на­та на Ал­ла­ха. Тук ще ви­дим 15 раз­но­ви­д­но­с­ти от клас Ди­во­ра­с­тя­щи /бо­та­ни­че­с­ки/ ла­ле­та, ко­и­то са в ос­но­ва­та за се­ле­к­ция на съ­в­ре­мен­ни­те ви­до­ве ла­ле­та и са мно­го цен­ни за ко­ле­к­ци­я­та.

Та­зи про­лет в УБГ ще цъ­ф­нат це­ли три сор­та чер­ни ла­ле­та. Та­ка се на­ри­чат и ин­те­ре­сът към тях е мно­го го­лям, още от 1672 г., ко­га­то в Хо­лан­дия се обя­вя­ва кон­курс за тя­х­но­то от­г­ле­ж­да­не с на­г­ра­да 100 000 гул­де­на. В Ев­ро­па ла­ле­та­та са пре­не­се­ни през 1554 г. , а в дне­ш­на­та им ро­ди­на Хо­лан­дия – през 1570 г. Имен­но там, в град Ку­кен­хоф, бли­зо до Ам­с­тер­дам, се на­ми­ра и из­ве­с­т­ни­ят цве­тен цен­тър на ла­ле­та­та, та­ка че спо­кой­но мо­же да на­ре­чем на­ша­та УБГ „бъл­гар­с­ки­ят Ку­кен­хоф”.

Кра­сив е по­ле­тът на стре­ла­та, но ни­кой не знае кол­ко уси­лия ко­с­т­ва то­ва на те­ти­ва­та, в ли­це­то на Ина Ман­че­ва, Ма­ри­я­на Мин­че­ва, Пе­тя Ге­ор­ги­е­ва, Сти­ли­ян Бо­ри­сов, Гин­ка Де­не­ва, Ес­на Ра­ма­дан…Бла­го­да­ре­ние на не са­мо те­х­ни­те уси­лия и та­зи го­ди­на ще ни из­не­на­дат с твор­че­с­ки­те си хрум­ва­ния, мо­зай­ка­та от цве­то­ве, осъ­ще­с­т­ве­на на пра­к­ти­ка, ве­се­ли­те съ­че­та­ния, пъл­ни със слън­це, тър­же­с­т­во­то на кра­со­та­та, ко­я­то из­лъ­ч­ва при­ро­да­та.

Да не за­б­ра­вим да при­съ­с­т­ва­ме на тър­же­с­т­ве­на­та про­ле­т­на ли­тур­гия на цве­тя­та в Бал­чи­ш­ка­та УБГ, ко­я­то по­ра­ди сту­де­на­та зи­ма мо­же би ще се за­ба­ви с де­се­ти­на дни. Ние сме тър­пе­ли­ви и не­тър­пе­ли­ви ед­но­в­ре­мен­но. Ще по­ча­ка­ме за­е­д­но до Ве­ли­к­ден, ко­га­то ще за­по­ч­не па­ра­дът на цве­тя­та.

Георги ЙОВЧЕВ