Вяр­ва­ме ли или не в тях – те­зи хо­ра съ­ще­с­т­ву­ват и ока­з­ват вли­я­ние вър­ху нас. В по­ве­че­то слу­чаи бла­го­т­вор­но, за­що­то иг­ра­ят не­вол­но ро­ля­та на та­ка ли­п­с­ва­щи­те у нас пси­хо­а­на­ли­ти­ци. Ние зна­ем, че има­ме ну­ж­да да по­го­во­рим за на­ше­то ми­на­ло, за на­ше­то де­т­с­т­во, ко­е­то се ока­з­ва все по-ре­ша­ва­що за офор­мя­не на бъ­де­щия ха­ра­к­тер, за на­с­то­я­ще­то, из­пъл­не­но с тол­ко­ва про­б­ле­ми, за бъ­де­ще­то, ко­е­то ви­на­ги въл­ну­ва с не­из­ве­с­т­но­ст­та си.  То­ва мо­жеш да сто­риш със съ­в­ре­мен­на­та же­на, ле­чи­тел­ка, вра­ч­ка, по­е­те­са или ка­к­то ис­каш я на­ре­чи, тя не се сър­ди, за­що­то знае, че сто­я­щия сре­щу нея ще я оце­ни по до­с­тойн­с­т­во. Ру­мя­на Ко­ва­че­ва, ро­дом от с.Би­сер­ци, Ку­б­ра­т­с­ко, 65-го­ди­ш­на жи­тел­ка на сто­ли­ца­та, но се чу­в­с­т­ва най-ве­че ру­сен­ка, къ­де­то е жи­вя­ла най-дъл­го. Го­с­ту­ва в Бал­чик за вто­ри път. Ра­бо­ти­ла е в по­ч­ти вси­ч­ки гра­до­ве на Бъл­га­рия, при бъл­гар­с­ка­та ди­а­с­по­ра в Тур­ция, Сър­бия, Ка­на­да, Ду­бай и др. Счи­та се за гра­ж­да­нин на све­та, за ко­с­мо­по­ли­т­на ли­ч­ност, за ко­е­то я по­д­к­ре­пя вто­ри­ят и съ­п­руг, за съ­жа­ле­ние ве­че по­кой­ник. В дар­ба­та и да гле­да в жи­во­та на хо­ра­та мо­же би ще я на­с­ле­ди един­с­т­ве­на­та и дъ­ще­ря, му­зи­кан­т­ка по про­фе­сия.

Ру­мя­на Ко­ва­че­ва ра­бо­ти чрез сре­д­но­то си об­ра­зо­ва­ние и свое ЕО­ОД яс­но­ви­д­с­т­во и ну­ме­ро­ло­гия ве­че над 22 го­ди­ни. На­г­ра­ж­да­ва­на е от Ме­ж­ду­на­ро­д­на­та ака­де­мия за фе­но­ме­ни към ООН с гра­мо­та. И ня­ма как. Тя е об­щу­ва­ла с по­ве­че от 500 000 ду­ши, с раз­ли­ч­ни съ­д­би и жи­з­не­ни зна­ци. И то­ва про­из­ти­ча от бла­гия и ха­ра­к­тер да раз­би­ра те­зи, ко­и­то имат ну­ж­да. До­ри на сън е го­то­ва да по­ма­га, да го­во­ри с хо­ра­та и да им вдъ­х­ва ку­раж и уве­ре­ност.

„Не оби­чам да бъ­да гру­ба” – спо­де­ля яс­но­ви­д­ка­та. Съ­жа­ля­вам вси­ч­ки, ко­и­то са се обя­ви­ли, че са ек­с­т­ра­сен­си и са фал­ши­ви. Оби­чам об­ме­на на енер­гия.Оби­чам тръ­п­ка­та, че мо­га да по­мо­г­на.”

Ако чо­век ис­ка да про­ме­ни съ­д­ба­та си, да си на­п­ра­ви мо­ли­т­ва, за­що­то жи­во­тът е ок­ръ­ж­ност и вси­ч­ко се връ­ща там, къ­де­то е би­ло. Ва­ж­но­то е ок­ръ­ж­но­ст­та да е по-го­ля­ма.

На сво­и­те „па­ци­ен­ти” тя го­во­ри на „Вие”, за­що­то ува­жа­ва все­ки чо­век, кой­то е един ми­к­ро­с­вят. Не при­з­на­ва ма­ги­я­та, ни­то я по­з­на­ва, ни­то я пре­ма­х­ва. „Аз по­з­на­вам 85-90 % – ка­з­ва тя. Ра­бо­тя ка­то гле­дам три­те име­на на чо­ве­ка, на­вър­ше­ни­те го­ди­ни, ме­с­то­ро­ж­де­ни­е­то. Не зло­у­по­т­ре­бя­вам с дан­ни­те, го­во­ря с ри­ми, ба­ла­ди­ч­но, че­с­то по Ше­к­с­пи­ро­в­с­ки, в се­га­ш­но вре­ме за слу­ч­ки, съ­би­тия и хо­ра.

Хо­ра, ко­и­то се ин­те­ре­су­ват от фе­но­ме­на Ру­мя­на Ко­ва­че­ва, мо­гат да и се оба­дят по те­ле­фо­на 0888855489; 0878828178.

Маруся КОСТОВА