Страстната седмица
Apr 4th, 2012 | От Marusia | Category: ДРУГИ, ЗАБАВНА И ПОЛЕЗНА, ПОЗИЦИИ, ЦЪРКОВНИПоследната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича “Велика” или “Страстна седмица”, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
Велики понеделник
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Във Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф – син на св. патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46). Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). ‘’Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън’’ (Мат. 3:10).
Така и ние ще бъдем осъдени, ако не живеем в молитвено общение с Бога, не се стремим да се усъвършенстваме във вярата, не се изпълваме с добродетели, и не принасяме духовни плодове.
Велики вторник
“И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде” (Мат. 25:13)
(Евангелско чтение: на утрената Мат. 22:15-23:39; на литургията Мат. 24:36-26:2).
Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства.
Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13). Напомня ни, че трябва “да бодърстваме и да не униваме”, и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:
Ето младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, когото намери буден, а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилуй нас!
‘’Светило за тялото е окото’’ (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ‘“маслото е милостинята или всичките ни добри дела” (св. Йоан Златоуст). Живеейки добродетелно, със страх Божи и упование в Господа, ще бъдем готови да посрещнем Спасителя и да влезем в брачния чертог Небесното царство.
Църквата ни припомня също притчата за талантите (Мат. 25:14-30) и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал.
После следват пророчества за съдбата на град Йерусалим и за последните дни при Второто пришествие Господне (Мат. 25:31-46, Марк 13:1-31, Лук. 21:5-38).
Велика сряда
В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: “защо е това прахосване?”, “мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси”. А Христос им отговорил “сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате”, “тя извърши добро дело за Мене (като) превари да помаже тялото Ми за погребение”. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ‘’дошла в себе си’’. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да “помажем” Господа като оная разкаяла се жена.
В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Велики четвъртък – Възпоминание на Тайната вечеря
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ‘’не дойдох да служа, а да послужа’’. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. ‘’Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.’’ И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Велики петък
Припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.
Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие.
Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество.
Велика събота
Възпоменава се погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтекло кръв и вода. Йосиф Ариматейски и Никодим, като изпросили разрешение от Пилат, снели Го от кръста, помазали с аромати, обвили в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносци, сред които, обляна в сълзи с прободеното си от мъка сърце, била и майка Му св. Богородица. Църквата пее:
“В гроба с тялото Си и в ада с душата Си като Бог, в рая с разбойника и на престола с Отца и Духа Си бил, Христе, Който изпълваш всичко”.
Иудеите запечатали гроба и поставили стража.
Велика тайна! “Да замълчи човешкото създание!” – пее Църквата вместо Херувимската песен на Велика събота. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението.
Събота сутринта след литургията на някои места има обичай свещеникът да раздава цветя на вярващите като израз на радостно предчувствие за Възкресение Христово.
Ние сме заобиколени и постоянно атакувани от зловредния дух на неверието. Макар и защитени от богослужението, молитвата и поста, Божията благодат, ние си оставаме потопени в условията на светския живот, затова всичко, което разколеба вярата на непосредствените ученици на Спасителя, когато пред очите им Той бе разпнат на Голготския кръст, може да съблазни и нас сега в света.
Всяка година на Велики четвъртък четем онези откъси от светото Евангелие, които възпоменават предаването, залавянето, съдът и разпъването на Господа Иисуса Христа. Когато си припомняме трагичните събития от последните дни на земния живот на Спасителя, никой християнин не може да остане равнодушен и да не ги съпреживее с Христа. Сърцата ни спират пред нечовешките страдания, на които е подложен този Праведник, в Когото не намериха при най-щателно разследване никаква вина. Умовете ни немеят пред коварството и изменчивостта на човешката природа. Питаме се: защо Христовите сънародници отхвърлиха и предадоха на най-жестоки мъчения своя Спасител? Откъде се взе злобата, с която приковаха към позорния кръст ръцете, които не спираха да благотворят и благославят? Какво ни кара да обругаваме Доброто и похулваме Истината? Невежество, слепота, страх, гордост…?
Не можем да не се запитаме и ако Иуда, който следваше неотлъчно Своя Учител и слушаше Неговата проповед, Го предаде за тридесет сребърника; ако Петър, станал свидетел на всичките Му чудеса, само за една нощ три пъти се отрече от Него; ако апостолите, които ежедневно се радваха на близостта Му, Го изоставиха; ако онези, които Го видяха в славата Му, така скоро смениха възгласа “осанна” с “Разпни Го”, то доколко ние, днешните ученици и следовници на Христа, Му оставаме верни? Доколко нашата вяра може да устои на съблазните на света?
Ние сме заобиколени и постоянно атакувани от зловредния дух на неверието. Макар и защитени от богослужението, молитвата и поста, Божията благодат, ние си оставаме потопени в условията на светския живот, затова всичко, което разколеба вярата на непосредствените ученици на Спасителя, когато пред очите им Той бе разпнат на Голготския кръст, може да съблазни и нас сега в света.
Насмешките, подигравките, поруганието, хулите срещу Христа, които съблазниха Неговите ученици и разколебаха вярата им в тържеството на Царя на Славата, са факт и в нашата действителност. И днес пренебрежителното и лековато отношение на света към християнството е изпитание за вярата на неговите последователи. Изпитание, на което тя трудно устоява.
Малко ли хора губят вярата си само, защото мнозинството не вярват? Малко ли хора крият вярата си и се срамуват от нея, защото усещат, че няма да съумеят да я защитят пред агресивното безверие и религиозното безразличие?
Нима поругаването на вярата и властващата безнравственост не разколебават нашата вяра в Божието всемогъщество? Нима ширещото се беззаконие и правото на силния не накърняват вярата ни в Божията справедливост? Нима насмешката, с която светът гледа на кротостта, смирението, търпението и благочестието, не сломява волята ни да ги постигнем? Нима притворството, двуличието, непостоянството у хората не са истинско изпитание за Любовта?
Все повече тесния път на спасението се превръща за християните в отживяла времето си мечта, само защото мнозинството хора, тържествувайки, шествуват по широкия път на погибелта. Все повече битува сред християните схващането, че Христовите нравствени предписания са само идеал, отнасящ се за малцина отшелници и духовници, но не и за нас, само защото светът има свои закони и в света успяват онези, които следват неговите закони.
И все пак ние сме вярващи. И все пак се определяме като християни. Макар и слаби, макар и немощни, макар и колебаещи се във вярата и отстъпващи от нея, и падащи в грях, ние все пак сме в Църквата, все пак не сме, като “другите, които нямат надежда” (1 Сол.4:13), все пак можем да се спасим, ако смирено, с покаяние пристъпим към кръста Господен, ако пристъпим с цялото съзнание за нищожността на разкаянието си, за вкаменелостта на сърцето си, за духовната си нищета и окаяния си живот.
Нека мислено изкачим Голгота с Христа, да отворим очите си и видим сред позора, кръвта и раните Спасителя, озарен от слава, Победителя на злото Господа и Бога, Който не залязва в страдания и смърт, но чрез страдания и смърт влиза в слава. С най-дълбоко смирение, с надежда и любов да Го помолим, както благоразумния разбойник на кръста:”Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в царството Си” (Лука 23:42).
Материала подготви: протойерей Георги ПЕТКОВ