Тя се на­ми­ра в бал­чи­ш­ка­та уни­вер­си­те­т­с­ка бо­та­ни­че­с­ка гра­ди­на /УБГ/ и тър­же­с­т­ву­ва през ця­ла­та го­ди­на. Ка­то на­ча­ло ще за­по­ч­на със сту­до­у­с­той­чи­ви­те ка­к­ту­си, дру­ги­те ка­к­ту­си и су­ку­лен­ти, ко­и­то са най-го­ля­ма­та ат­ра­к­ция за по­се­ти­те­ли­те, за­що­то са­мо на­ши­ят град пре­д­ла­га не­об­хо­ди­ми­те кли­ма­ти­ч­ни ус­ло­вия, за да се от­г­ле­ж­дат на от­к­ри­то, до­ри до -30 гра­ду­са. А на­ша­та УБГ раз­по­ла­га с мно­го бо­га­та ко­ле­к­ция от те­зи ви­до­ве и сме на вто­ро мя­с­то след гра­ди­на­та „Троя”, на­ми­ра­ща се в Пра­га. Са­мо един от ви­до­ве­те опун­ция на­б­ро­я­ва 30 ви­да.

От­го­вор­ни­кът за ка­к­ту­си­те и су­ку­лен­ти­те Га­лин Ра­д­ков ни по­с­ре­ща за­е­д­но с Пе­тя Ге­ор­ги­е­ва, Сти­ли­ян Пе­т­ров, Ма­ри­я­на Мин­че­ва, Юлия Ни­ко­ло­ва и уп­ра­ви­тел­ка­та на УБГ Ина Ман­че­ва. Тук ви­ж­да­ме но­ви, не­по­ка­з­ва­ни до­се­га ви­до­ве, ко­и­то са ин­т­ро­ду­ци­ра­ни тук. То­ва оз­на­ча­ва, че са ре­зул­тат на це­ле­на­со­че­на дей­ност на чо­ве­ка по въ­ве­ж­да­не на ди­во­ра­с­тя­щи ви­до­ве в кул­ту­ра там, къ­де­то те ес­те­с­т­ве­но не се сре­щат. Имен­но в на­ша­та Гра­ди­на те са на­ме­ри­ли по­д­хо­дя­щи ус­ло­вия за сво­е­то раз­ви­тие – ра­с­теж, цъ­ф­теж, се­мен­ност, да­ва свое по­том­с­т­во и из­дър­жа кон­ку­рен­ци­я­та на ме­с­т­ни­те ви­до­ве, ка­к­то и бър­зо при­с­по­со­бя­ва­не към кли­ма­ти­ч­ни­те ус­ло­вия. Вси­ч­ко то­ва мо­жем да ви­дим це­ло­го­ди­ш­но в „Раз­са­д­ни­ка”, „Гра­ди­ни­те на Ал­ла­ха”, „Оран­же­ри­я­та”, ко­я­то е от 2009 г. с площ 800 кв.м. с цел съ­х­ра­ня­ва­не и це­ло­го­ди­ш­но ек­с­по­ни­ра­не на най-въз­ра­с­т­ни­те ек­зем­п­ля­ри от ед­ро раз­мер­ни­те ка­к­ту­си и су­ку­лен­ти, ка­к­то и на ма­ло­мер­ни­те. В но­ва­та гра­ди­на с площ 5 868 кв.м. са раз­по­ло­же­ни Opuntia komressa, Opuntia erinacea var,utahensis, Opuntia engelmanii и дру­ги пре­д­с­та­ви­те­ли на сем. Cactaceae, Yucca filamento sag, Yucca gloriosa,   раз­ли­ч­ни ви­до­ве Semper vivum, Sedum – об­що към то­зи мо­мент към 50 ви­да. Кол­ко­то до су­ку­лен­ти­те /лат. Су­ку­лен­тус-со­чен/. То­ва са ра­с­те­ния със со­ч­ни и ме­се­с­ти ли­с­та и стъ­б­ла /алое, ка­к­тус, ага­ва и др./Имен­но те са се при­с­по­со­би­ли в ус­ло­ви­я­та на ми­ни­мал­на вла­га, тук са вклю­че­ни пре­д­с­та­ви­те­ли на над 40 се­мей­с­т­ва, ко­и­то оби­та­ват ска­ли­с­ти те­ре­ни и по­лу­пу­с­ти­ни. В Бал­чик има над 1 500 ви­да, а от май до ок­том­в­ри са из­ло­же­ни 30 ви­да от ед­ро раз­мер­ни­те ка­к­ту­си и су­ку­лен­ти. В то­зи мо­мент ка­к­ту­си­те спят своя зи­мен сън, а су­ку­лен­ти­те цъ­ф­тят. Ко­га­то до­й­де ля­то­то по­тъ­ват в ле­тар­ги­ч­на по­чи­в­ка.

Ка­к­ту­си­те са раз­про­с­т­ра­не­ни в Се­вер­на и Юж­на Аме­ри­ка, ка­то вси­ч­ки са су­ку­лен­ти, но не вси­ч­ки су­ку­лен­ти са ка­к­ту­си. В Бал­чи­ш­ка­та бо­та­ни­че­с­ка гра­ди­на най-ви­со­ки­ят ка­к­тус е Аби­син­с­ка­та мле­ч­ка, ка­то в сър­це­ви­на­та и те­че мле­чен сок. Ка­к­ту­си­те в ек­с­по­зи­ци­я­та са пре­д­с­та­ви­те­ли на ро­да Опун­ция, вне­сен за пръв път в Ев­ро­па от Хри­с­то­фор Ко­лумб. С го­ле­ми­те си раз­ме­ри се от­ли­ча­ват Opuncia tomentosa, Opuncia fikus, Opuncia macroacantha, Cylindro puntia. Осо­бен ин­те­рес пре­д­с­та­в­ля­ват ви­до­ве­те от сем.Сто­ле­т­ни­ко­ви, ка­то от Ага­ве Аме­ри­ка­на се про­из­ве­ж­да те­ки­ла.Те­зи ка­к­ту­си цъ­ф­тят ве­д­нъж в жи­во­та си, ка­к­то в пе­сен­та на на­ша­та М.Хра­но­ва, по­с­ле уми­рат. На вси­ч­ки хо­ра по­же­ла­вам та­ка­ва съ­д­ба – же­ла­на­та сто­го­ди­ш­ни­на.

За вси­ч­ко го­ре­на­пи­са­но тря­б­ва да бла­го­да­рим на д-р Кр.Ко­сев, ди­ре­к­тор на бо­та­ни­че­с­ки­те гра­ди­ни в Бъл­га­рия, въз­пи­та­ник на ка­те­д­ра „Бо­та­ни­ка” към СУ „Св.Кл.Ох­ри­д­с­ки”, спе­ци­а­ли­зи­рал 3 г. в Ан­г­лия, при­те­жа­ващ ди­п­лом от Крал­с­ки­те бо­та­ни­че­с­ки гра­ди­ни в Лон­дон.

Не тря­б­ва да за­б­ра­вя­ме ду­ми­те на проф.д-р Ив.Ил­чев, ре­к­тор на СУ „Св.Кл.Ох­ри­д­с­ки”, кой­то пре­ди 2 г. по по­вод 55-го­ди­ш­ни­на­та на УБГ за­я­ви: „Имен­но тя ми да­ва по­вод да сле­д­вам при­ме­ра на би­з­не­с­ме­на Нор­ман Бро­д­с­ки, кой­то ве­д­нъж от­бе­ля­з­ва, че най-ви­с­ши­ят ком­п­ли­мент за не­го би­ло, не­го­ви­те въз­пи­та­ни­ци да се от­де­лят от ком­па­ни­я­та му и да за­по­ч­нат да се кон­ку­ри­рат с нея. Та той ви­на­ги им пра­щал бу­кет, по­же­ла­вай­ки им вси­ч­ко най-ху­ба­во. А бу­ке­тът бил от ка­к­ту­си, раз­би­ра се!”

Не­ка по­дър­жим то­зи бу­кет за­е­д­но, за­що­то в сле­д­ва­щи­те бро­е­ве ще за­по­ч­нем па­рад на про­ле­т­ни цве­тя – ла­ле­та, те­ме­ну­ж­ки, на­р­ци­си, зюм­бю­ли, па­ри­ч­ки, не­за­б­ра­в­ки, ко­и­то кра­сят Бо­та­ни­че­с­ка­та гра­ди­на.

Георги ЙОВЧЕВ