Въз­к­ре­се­ни­е­то на на­ро­да ни се от­бе­ля­з­ва вся­ка го­ди­на на тре­ти март. Въз­к­ре­се­ние на на­род, кой­то 500 го­ди­ни тъ­не в мрак. На­род без своя по­ли­ти­че­с­ка и ду­хо­в­на сво­бо­да, без раз­ви­тие на ду­хо­в­на и ма­те­ри­ал­на кул­ту­ра. 500 го­ди­ни? Кол­ко дъл­го?

И въ­п­ре­ки вси­ч­ко на­род, кой­то ус­пя­ва да из­во­ю­ва сво­бо­да­та си. В съ­з­на­ни­е­то ми из­п­лу­ват най-сил­ни­те ду­ми, на­пи­са­ни по по­вод ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на ро­ди­на­та ни. Ду­ми, из­пъл­не­ни с бол­ка и уми­ле­ние към вси­ч­ки, до­при­не­с­ли за та­зи тол­ко­ва из­с­т­ра­да­на сво­бо­да:

“Българийо, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях

и те за теб, достойни, майко,бяха!

И твойто име кат мълвяха,

умираха без страх”

Да, на­и­с­ти­на, има мно­го, па­д­на­ли за на­ша­та сво­бо­да, хо­ра, до­с­той­ни и оби­к­но­ве­ни, да­ли жи­во­та си, за да бъ­дат сво­бо­д­ни де­ца­та им. Хо­ра с при­н­ци­пи, нра­в­с­т­ве­ни ус­тои и цен­но­с­ти….Но къ­де са те се­га? Ед­ва ли ще са ща­с­т­ли­ви от съ­в­ре­мен­на­та кар­ти­на на сво­бо­д­на Бъл­га­рия.

Раз­би­ра се, че във вся­ко вре­ме има до­б­ри, ло­ши, тру­д­ни и ле­ки мо­мен­ти, но ся­каш вре­ме­то, ко­га­то то­зи стих е на­пи­сан, е вре­ме на до­с­тойн­с­т­во и ме­ч­ти, и то тол­ко­ва сил­ни, че са ус­пя­ва­ли да вди­г­нат цял един на­род на би­т­ка- би­т­ка за по-до­бър жи­вот.

А вре­ме­то, ко­га­то сво­бо­да­та съ­ще­с­т­ву­ва, е тол­ко­ва мра­ч­но и не­до­с­той­но, тол­ко­ва раз­ли­ч­но от  ме­ч­ти­те на па­д­на­ли­те в бой. Се­га сме сво­бо­д­ни, но има­ме по-ви­со­ки да­нъ­ци. Се­га има­ме сво­я­та ду­хо­в­ност, но сме не­вер­ни­ци. Се­га има­ме кул­ту­ра ,но не я це­ним…

От до­с­та вре­ме  бъл­гар­с­ки­ят на­род има ну­ж­да от ед­но вто­ро Въз­ра­ж­да­не и аз в де­ня на най-го­ле­мия пра­з­ник на на­ци­я­та  си по­же­ла­вам то­ва да се слу­чи, кол­ко­то е въз­мо­ж­но по-ско­ро, за да жи­ве­ем и ние един по-до­бър жи­вот. Жи­во­та, за кой­то тол­ко­ва хо­ра са па­д­на­ли в бой.

Георги Златев Георгиев