Ве­ли­че­с­т­ве­ни­ят па­ме­т­ник на ру­с­кия цар Але­к­сан­дър Вто­ри с вся­ка из­ми­на­ла го­ди­на ста­ва все по-не­за­бе­ле­жим за не­б­ла­го­дар­ни­те та­ри­ка­ти, ко­и­то пъ­п­лят из ко­ри­до­ри­те на от­с­ре­щ­на­та сгра­да, за не­до­у­че­ни­те про­фе­сор­че­та, про­че­ли са­мо ед­на кни­га, за ле­тя­щи­те по­к­рай не­го ли­му­зи­ни с де­бе­ло­в­ра­ти би­з­не­с­ме­ни. Без не­го ни­то сгра­да­та, ни­то от­с­ре­щ­ни­ят уни­вер­си­тет, да не го­во­рим за ли­му­зи­ни­те, ня­ма­ше да съ­ще­с­т­ву­ват. Мо­же би ще­ше да ги има, но ня­ма­ше да са бъл­гар­с­ки.

Ще ка­жа ня­кол­ко ду­ми за нас, пре­ди да го­во­ря за не­го. Ос­во­бо­ди­тел­на­та вой­на е по­с­ле­д­но­то дей­с­т­вие на един про­цес, за­по­ч­нал с тъ­ни­ч­ка­та кни­ж­ка на све­то­гор­с­кия мо­нах Па­и­сий, за ко­я­та ед­ва ли ня­кой се се­ща, а то­ч­но та­зи го­ди­на се на­вър­ш­ват 250 го­ди­ни от не­й­но­то на­пи­с­ва­не. Тя не са­мо про­бу­ди на­ро­д­на­та свяст, тя ни вър­на на ис­то­ри­че­с­ка­та сце­на след 400-го­ди­ш­но от­съ­с­т­вие от нея. За­по­ч­ва и връ­ща­не­то към ко­ре­ни­те на вя­ра­та, омър­се­на от гръ­ц­ки­те фа­на­ри­о­ти и по­к­ва­ре­ни вла­ди­ци, към за­б­ра­ве­ни­те мо­ли­т­ви на бъл­гар­с­ки език, пър­ва­та зем­с­ка вой­с­ка от 1809 г., съ­с­та­ве­на от бъл­га­ри-до­б­ро­вол­ци, Вел­чо­ва­та за­ве­ра, про­въз­г­ла­ся­ва­не­то не­за­ви­си­мо­ст­та на бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия, Ап­рил­с­ко­то въ­с­та­ние и по­т­ре­са­ва­щи­те ре­пор­та­жи на Скай­лер, Ма­к­га­хан, ре­чи­те на Ви­к­тор Юго и До­с­то­е­в­с­ки за вар­вар­с­ки­те кла­не­та из бъл­гар­с­ки­те зе­ми. В един ис­то­ри­че­с­ки мо­мент по­ли­ти­ка­та и мо­ра­лът се ока­з­ва, че гле­дат в ед­на по­со­ка и то­га­ва се сбъ­д­ват про­ро­че­с­ки­те ду­ми на во­е­во­да­та Цан­ко Дю­с­та­ба­нов, с ко­и­то се об­ръ­ща на про­це­са му към съ­да: „Ние по­бе­ди­х­ме. Аз знам, че ние не мо­жем да ви по­бе­дим с оръ­жие, знам мно­го до­б­ре си­ла­та на им­пе­ри­я­та, но аз знам ка­к­ви ди­ва­ци и вар­ва­ри сте, ка­к­ви звер­с­т­ва ще из­вър­ши­те и то­га­ва Ев­ро­па ще до­й­де и ще ви из­х­вър­ли в Ана­до­ла. Съ­би­рай­те си ба­га­жа и за­ми­на­вай­те за Ана­до­ла.”

И Ев­ро­па на­и­с­ти­на ид­ва. Ди­ре­к­т­но в Ца­ри­г­рад Ве­ли­ки­те си­ли се съ­би­рат и на­ре­ж­дат на ос­ман­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во да пре­д­п­ри­е­ме не­за­ба­в­ни ре­фор­ми, с ко­и­то да га­ран­ти­ра жи­во­та и вси­ч­ки пра­ва на по­да­ни­ци­те на им­пе­ри­я­та, без раз­ли­ка на вя­ра и на­ро­д­ност. Ед­на го­ди­на по-къ­с­но ре­зул­та­ти­те по­ка­з­ват пъл­на­та не­с­по­со­б­ност на им­пе­ри­я­та да се про­ме­ни. Ос­та­ва ед­на един­с­т­ве­на въз­мо­ж­ност – вой­на.

Ру­сия ве­че в раз­ли­ч­но вре­ме и по раз­ли­чен на­чин да­ва пъл­на или ча­с­ти­ч­на не­за­ви­си­мост на Вла­ш­ко, Мол­до­ва, Гър­ция и Сър­бия. Още ед­на при­чи­на ме­си­ан­с­ка­та ро­ля на за­к­рил­ни­ца на пра­во­с­ла­ви­е­то да бъ­де из­по­л­з­ва­на, за да бъ­де за­вър­ше­на кар­ти­на­та на Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на бал­кан­с­ки­те на­ро­ди. И Ве­ли­ки­те си­ли ка­з­ват „Да”.

Да се вър­нат на ро­ля­та на им­пе­ра­тор Але­к­сан­дър Вто­ри. След по­ра­же­ни­е­то в Крим­с­ка­та вой­на, им­пе­ра­тор Ни­ко­лай, ба­ща­та на Але­к­сан­дър, ви­ж­да гор­чи­ва­та ис­ти­на за съ­с­то­я­ни­е­то на сво­я­та стра­на, за не­й­на­та изо­с­та­на­лост, за не­съ­с­то­я­ла­та се ин­ду­с­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция, ко­я­то ше­с­т­ва с пър­ви­те ло­ко­мо­ти­ви из Ев­ро­па. И за­ве­ща­ва на си­на си да про­ме­ни не­ща­та и най-гла­в­но­то – да ос­во­бо­ди кре­по­с­т­ни­те се­ля­ни. Та­зи со­ци­ал­на ре­во­лю­ция тря­б­ва да ос­во­бо­ди енер­ги­я­та на ми­ли­о­ни хо­ра, за­т­во­ре­ни не са­мо фи­зи­че­с­ки, без пра­во на сво­бо­д­но пъ­ту­ва­не и из­бор, но и без об­ра­зо­ва­ние и кул­ту­ра. Съ­п­ро­ти­ва­та е ог­ром­на. За­се­г­на­ти са ин­те­ре­си, ко­и­то от­да­в­на са се пре­вър­на­ли в уза­ко­нен гра­беж, на­си­лие, без­на­ка­за­ност. Все пак в ог­ром­на­та стра­на се на­ми­рат хо­ра ка­то по­ме­ш­чи­ка Юрий Са­ма­рин, ко­и­то за­по­ч­ват да раз­да­ват сво­я­та зе­мя на се­ля­ни­те. За­сил­ва се про­па­ган­да­та в по­л­за на ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на кре­по­с­т­ни­те се­ля­ни. Де­мо­к­ра­ти­те – ин­те­ле­к­ту­ал­ци, ко­и­то ве­че са по­лу­чи­ли зна­чи­тел­на сво­бо­да да из­ра­зя­ват сво­бо­д­но мне­ни­е­то си, апе­ли­рат за чо­ве­ч­ност. Пре­д­ла­гат се раз­ли­ч­ни пъ­ти­ща, но на­д­де­ля­ва мне­ни­е­то ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на се­ля­ни­те да ста­ва ка­то по­лу­чат зе­мя­та сре­щу из­п­ла­ща­не. Ре­гу­ли­ра се ро­ля­та на об­щи­ни­те. Из­ди­га се но­ва­та, ка­пи­та­ли­с­ти­че­с­ка кла­са, ко­я­то с па­ри­те на до­в­че­ра­ш­ни­те кре­по­с­т­ни за­по­ч­ва да съ­з­да­ва но­ви­те ка­пи­та­ли­с­ти­че­с­ки от­но­ше­ния. Но­во­то по­ко­ле­ние е го­то­во да тръ­г­не по пъ­тя на про­с­ве­те­на­та мо­нар­хия. То­ва ста­ва пре­ди 150 го­ди­ни. За­то­ва цар Але­к­сан­дър Вто­ри е на­ре­чен Ос­во­бо­ди­тел.

То­зи ки­пеж на стра­с­ти, та­зи въл­на от на­де­ж­ди съ­з­да­ват ат­мо­с­фе­ра­та и по­д­по­ма­гат оно­ва дви­же­ние, ко­е­то спон­тан­но се ра­ж­да и в за­щи­та на пра­во­с­ла­в­ни­те на­ро­ди на Бал­ка­ни­те. Ис­тин­с­ки­ят му дви­га­тел е Цър­к­ва­та и ин­те­ле­к­ту­ал­ни­ят елит на на­ци­я­та, ко­и­то за­е­д­но по­с­те­пен­но съ­з­да­ват она­зи ат­мо­с­фе­ра на все­о­б­що одо­б­ре­ние и съ­чу­в­с­т­вие към стра­да­ни­я­та на сла­вян­с­ки­те на­ро­ди, ко­и­то не ос­та­вят мя­с­то за ко­ле­ба­ние у Але­к­сан­дър Вто­ри, че не­го­ва­та ис­то­ри­че­с­ка ми­сия е да раз­да­де спра­ве­д­ли­вост и ос­во­бо­ж­де­ние и на по­ро­бе­ни­те бра­тя. Ре­в­но­с­тен хри­с­ти­я­нин, но и им­пе­ра­тор, той ви­ж­да чу­де­с­на­та пер­с­пе­к­ти­ва да да­де на на­ци­я­та си ед­на мо­би­ли­зи­ра­ща цел, ед­на бла­го­ро­д­на идея, а за­що не и един ре­ванш за без­с­ла­в­на­та Крим­с­ка вой­на.

И та­ка, със съ­г­ла­си­е­то на Ан­г­лия, под бла­го­с­к­лон­ния по­г­лед на Ав­с­т­ро-Ун­га­рия и без­раз­ли­ч­ния на Гер­ма­ния и Фран­ция, Ру­сия се на­е­ма да въз­да­де спра­ве­д­ли­вост и сво­бо­да на бал­кан­с­ки­те на­ро­ди. Но вре­ме­на­та се ме­нят, ин­те­ре­си­те – съ­що. Ос­та­ва са­мо ис­ти­на­та, че бла­го­да­ре­ние на не­го, на Ца­ря Ос­во­бо­ди­тел, Бъл­га­рия я има. Мо­же да се спо­ри за то­ва, да­ли е мо­же­ло по­ве­че да по­лу­чим, вси­ч­ко ли е на­п­ра­ве­но, ка­к­то тря­б­ва… Мно­го пъ­ти след то­ва Бъл­га­рия се на­ре­ж­да в ре­ди­ци­те на вра­го­ве­те на Ру­сия, ко­га­то е смя­та­ла то­ва за спра­ве­д­ли­во. Но Бъл­га­рия ве­че я има. И са­мо от нея за­ви­си по-на­та­тъ­ш­на­та и съ­д­ба. И от хо­да на све­то­в­на­та ис­то­рия, раз­би­ра се.

Царю Освободителю! Признателна България!

Анчо АНЧЕВ