140 години от избирането на Антим I за пръв български екзарх
Feb 22nd, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНА, ПОЗИЦИИНа 16 февруари /28 февруари / се навършиха 140 години от избирането на Екзарх Антим І за пръв български екзарх. Този велик българин (със светско име Атанас Михайлов Чалъков) е роден през 1816 г. в Лозенград. В родния си град получава началното си образование, след което заминава да учи занаят в Цариград. По- късно заминава за Света Гора – Атон, където приема монашество в гръцкия манастира „Каракал” с името Антим.
Впоследствие постъпва към братството на Хилендарския манастир. Именно там той се научава да чете и пише на български език и прочита Паисиевата „История славянобългарска” , закърмвайки се с родолюбие. След като е ръкоположен за йеродякон, монах Антим отива като таксидиот на Хилендарския манастир в Лозенград. През 1839 г. той учи в гръцката гимназия в Куручешме, Цариград, а през 1844 г. е приет в семинарията на Вселенската патриаршия на о. Халки.
След като я завършва той учителства в Лозенград и става проповедник в гр. Смирна (дн. гр. Измир). С препоръки, дадени му от Руския колеж в Смирна, през 1849 г. той постъпва в Одеската духовна семинария, а след завършването й – в Московската духовна академия, като успешно се дипломира през 1856 г.
По време на следването си е ръкоположен за йеромонах от Московския митрополит Филарет, канонизиран от Руската църква за светител. През 1857 г. става учител в семинарията на о. Халки по църковнославянски, руски език и църковна история. Там е възведен в архимандритско достойнство.
На 25.05.1861 г. архим. Антим е хиротонисан в епископски сан и е назначен за Варненско-Преславски митрополит. От 1865 г. митрополит Антим е ректор на семинарията на о. Халки, а през 1868 г. е назначен за Видински митрополит. С писмо от 16.12.1868 г. той се отказва от ведомството на Вселенската патриаршия и се присъединява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски.
По силата на султански ферман от 20.II.1870 г. за учредяването на Българската екзархия трябвало да се избере екзарх, който да оглави и ръководи църковно-народните дела и да бъде законен представител на българския народ пред държавната власт. Когато Църковно-народният събор потърсил достоен за тоя висок и отговорен пост в това съдбоносно за българите време, той го намерил в лицето на Видинския митрополит Антим. На 16 февруари /28 февруари/ 1872 г. той бил избран за Български екзарх. Антим І започва своето високо църковно-народно служение с умение, усърдие и смелост. Не закъсняват обаче и трудностите от страна на Цариградската патриаршия и от политическите среди на чуждата държава. Мобилизирайки своите нравствени сили и воля, екзарх Антим І отблъсквал всякакво посегателство върху чистото православие и дадените ни права според фермана. В спомените си пише:. „Аз видях старци белокоси, които плачеха от радост, видях мъже, жени и деца, които възпяваха освобождението ни от гръцко иго, и навред народът ми поръча да пазя фермана и да не отстъпвам от него ни на йота.”
Екзарх Антим I полага изключителни усилия за обединяването на разпокъсания народ в условията на големия подем на националното движение по това време и след обявяване на схизмата. „Безспорно е доказано, пише историкът Тончо Жечев, че екзарх Антим І тайно е приемал в екзархията и в своя дом много представители на революционните среди в България, на Букурещкия и Гюргевския комитет.” Това едва ли е останало в тайна за турското правителство, което започнало да храни подозрения към екзарх Антим І.
При изпрaщaне нa Христо Ботев и Ивaницa Дaнчев през есентa нa 1875. Цaригрaд той пише : “Бъдете блaгословени, Вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при Вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто Вие достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъда носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението).”
При потушаването на Априлското въстание екзарх Антим І старателно събира сведения за турските жестокости и ги разпраща до всички европейски вестници и журнали „с молба да повдигнат мощен глас от възмущение срещу турската тирания и безчовечност и да помогнат за по-скорошното освобождение на многострадалния български народ”.
Екзарх Антим I протестирал против Баташките кланета и се обърнал с писмо до руския цар, в което изложил тежкото положение на българския народ и помолил царя да се застъпи за България (след като прочел писмото, Александър II написал върху него “Да се освободи България!”).
Заради тези си действия под натиска на турското правителство на 12.04.1877 г. екзарх Антим І е принуден да си подаде оставката. На 14.04. с. г. султан Абдул Хамид издава официална заповед за свалянето му от екзархийския престол, а на 17.07. с. г. е изпратен на заточение в Анадола, Мала Азия.
След Освобождението на България той е освободен на 08.04.1878 г. от заточение и през м. май 1878 г. се завръща в гр. Видин, където поема управлението на епархията си.
През 1879 г. е избран за председател на Учредителното народно събрание в гр. Велико Търново, след което – за председател и на Първото Велико народно събрание. Митрополит Антим І поставя и основния камък за издигането на храм-паметника костница на връх Шипка.
Води делегацията, която отива при Александър II, за да му благодари за Освобождението на България. След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. организира масово събиране на подписи във Видинската и Врачанската епархия срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.
Във Видин Антим I е щедър дарител. Построява голяма двуетажна прогимназия, носеща днес името му. Завещава цялото си огромно състояние за построявaнето на катедралата “Св. Димитър”, читалище и развитие на просветното дело.
Представя се в Господа на 1 декември 1888 г. в. гр. Видин и е погребан в митрополитската църква „Св. Николай”. През 1934 г. с обновяването на църквата е построен и специален мавзолей, в който полагат останките на екзарх Антим І.
Животът му е отдaден в службa на България. Длъжници сме към великия бългaрин. Дa сведем глaвa пред величaвото му дело, то е школa зa родолюбие зa всеки един от нас.
Сто и четиридесет годишнината от избирането на приснопаметния първи Български екзарх Антим I отново ни изправя пред сияйния образ на великия роден Първойерарх, голям родолюбец, мъченик за вяра и род и за свободно Отечество.
Антим I (1816-1888) е първият и многозаслужил български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!“
Поклон и вечна признателност пред неговата светла памет!
Пожеланията ни към учителите и учениците на училището в нашия град, посветено на името на първия български екзарх, е да подражават на вярата му, добродетелите и родолюбието му.
Материала подготви: протойерей Георги Петков