На 16 фе­в­ру­а­ри /28 фе­в­ру­а­ри / се на­вър­ши­ха 140 го­ди­ни от из­би­ра­не­то на Ек­зарх Ан­тим І за пръв бъл­гар­с­ки ек­зарх. То­зи ве­лик бъл­га­рин (със све­т­с­ко име Ата­нас Ми­хай­лов Ча­лъ­ков) е ро­ден през 1816 г. в Ло­зен­г­рад. В ро­д­ния си град по­лу­ча­ва на­чал­но­то си об­ра­зо­ва­ние,  след ко­е­то за­ми­на­ва да учи за­на­ят в Ца­ри­г­рад. По- къ­с­но за­ми­на­ва за Све­та Го­ра – Атон, къ­де­то при­е­ма мо­на­ше­с­т­во в гръ­ц­кия ма­на­с­ти­ра „Ка­ра­кал” с име­то Ан­тим.

Впо­с­ле­д­с­т­вие по­с­тъ­п­ва  към бра­т­с­т­во­то на Хи­лен­дар­с­кия ма­на­с­тир. Имен­но там той се на­у­ча­ва да че­те и пи­ше на бъл­гар­с­ки език и про­чи­та Па­и­си­е­ва­та „Ис­то­рия сла­вя­но­бъл­гар­с­ка” , за­кърм­вай­ки се с ро­до­лю­бие. След ка­то е ръ­ко­по­ло­жен за йе­ро­дя­кон, мо­нах Ан­тим оти­ва ка­то та­к­си­ди­от на Хи­лен­дар­с­кия ма­на­с­тир в Ло­зен­г­рад. През 1839 г. той учи в  гръ­ц­ка­та гим­на­зия в Ку­ру­че­ш­ме, Ца­ри­г­рад, а през 1844 г. е при­ет  в се­ми­на­ри­я­та на Все­лен­с­ка­та па­т­ри­ар­шия на о. Хал­ки.

След ка­то я за­вър­ш­ва той  учи­тел­с­т­ва  в Ло­зен­г­рад и ста­ва про­по­ве­д­ник в гр. Смир­на (дн. гр. Из­мир). С пре­по­ръ­ки, да­де­ни му от Ру­с­кия ко­леж в Смир­на, през 1849 г. той по­с­тъ­п­ва в Оде­с­ка­та ду­хо­в­на се­ми­на­рия, а след за­вър­ш­ва­не­то й – в Мо­с­ко­в­с­ка­та ду­хо­в­на ака­де­мия, ка­то ус­пе­ш­но се ди­п­ло­ми­ра през   1856 г.

По вре­ме на сле­д­ва­не­то си е ръ­ко­по­ло­жен за йе­ро­мо­нах от Мо­с­ко­в­с­кия ми­т­ро­по­лит Фи­ла­рет, ка­но­ни­зи­ран от Ру­с­ка­та цър­к­ва за све­ти­тел. През 1857 г. ста­ва учи­тел в се­ми­на­ри­я­та на о. Хал­ки по цър­ко­в­но­с­ла­вян­с­ки,  ру­с­ки език и цър­ко­в­на ис­то­рия.  Там е въз­ве­ден в  ар­хи­ман­д­ри­т­с­ко до­с­тойн­с­т­во.

На 25.05.1861 г. ар­хим. Ан­тим е хи­ро­то­ни­сан в епи­с­ко­п­с­ки сан и е на­з­на­чен за Вар­нен­с­ко-Пре­с­ла­в­с­ки ми­т­ро­по­лит. От 1865 г. ми­т­ро­по­лит Ан­тим е ре­к­тор на се­ми­на­ри­я­та на о. Хал­ки, а през 1868 г. е на­з­на­чен за Ви­дин­с­ки ми­т­ро­по­лит. С пи­с­мо от 16.12.1868 г. той се от­ка­з­ва от ве­дом­с­т­во­то на Все­лен­с­ка­та па­т­ри­ар­шия и се при­съ­еди­ня­ва към Ила­ри­он Ма­ка­ри­о­пол­с­ки и Па­и­сий Пло­в­ди­в­с­ки.

По си­ла­та на сул­тан­с­ки фер­ман от 20.II.1870 г. за уч­ре­дя­ва­не­то на Бъл­гар­с­ка­та ек­зар­хия тря­б­ва­ло да се из­бе­ре ек­зарх, кой­то да ог­ла­ви и ръ­ко­во­ди цър­ко­в­но-на­ро­д­ни­те де­ла и да бъ­де за­ко­нен пре­д­с­та­ви­тел на бъл­гар­с­кия на­род пред дър­жа­в­на­та власт. Ко­га­то Цър­ко­в­но-на­ро­д­ни­ят съ­бор по­тър­сил до­с­то­ен  за тоя ви­сок и от­го­во­рен пост в то­ва съ­д­бо­но­с­но за бъл­га­ри­те вре­ме, той го на­ме­рил в ли­це­то на Ви­дин­с­кия ми­т­ро­по­лит Ан­тим.  На 16 фе­в­ру­а­ри /28 фе­в­ру­а­ри/ 1872 г. той бил из­б­ран за Бъл­гар­с­ки ек­зарх. Ан­тим І за­по­ч­ва сво­е­то ви­со­ко цър­ко­в­но-на­ро­д­но слу­же­ние с  уме­ние, усър­дие и сме­лост. Не за­къ­с­ня­ват оба­че и тру­д­но­с­ти­те от стра­на на Ца­ри­г­ра­д­с­ка­та па­т­ри­ар­шия и от по­ли­ти­че­с­ки­те сре­ди на чу­ж­да­та дър­жа­ва. Мо­би­ли­зи­рай­ки сво­и­те нра­в­с­т­ве­ни си­ли и во­ля, ек­зарх Ан­тим І от­б­лъ­с­к­вал вся­ка­к­во по­се­га­тел­с­т­во вър­ху чи­с­то­то пра­во­с­ла­вие и да­де­ни­те ни пра­ва спо­ред фер­ма­на. В спо­ме­ни­те си пи­ше:. „Аз ви­дях стар­ци бе­ло­ко­си, ко­и­то пла­че­ха от ра­дост, ви­дях мъ­же, же­ни и де­ца, ко­и­то въз­пя­ва­ха ос­во­бо­ж­де­ни­е­то ни от гръ­ц­ко иго, и на­в­ред на­ро­дът ми по­ръ­ча да па­зя фер­ма­на и да не от­с­тъ­п­вам от не­го ни на йо­та.”

Ек­зарх Ан­тим I по­ла­га из­к­лю­чи­тел­ни уси­лия за обе­ди­ня­ва­не­то на раз­по­къ­са­ния на­род в ус­ло­ви­я­та на го­ле­мия по­дем на на­ци­о­нал­но­то дви­же­ние по то­ва вре­ме и след обя­вя­ва­не на схи­з­ма­та. „Без­с­пор­но е до­ка­за­но, пи­ше ис­то­ри­кът Тон­чо Же­чев, че ек­зарх Ан­тим І тай­но е при­е­мал в ек­зар­хи­я­та и в своя дом мно­го пре­д­с­та­ви­те­ли на ре­во­лю­ци­он­ни­те сре­ди в Бъл­га­рия, на Бу­ку­ре­щ­кия и Гюр­ге­в­с­кия ко­ми­тет.” То­ва ед­ва ли е ос­та­на­ло в тай­на за тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во, ко­е­то за­по­ч­на­ло да хра­ни по­до­з­ре­ния към ек­зарх Ан­тим І.

При изпрaщaне нa Хри­с­то Бо­тев и Ивaницa Дaнчев през есентa нa 1875. Цaригрaд той пи­ше : “Бъ­де­те блaго­с­ло­ве­ни, Вие бългaрски чедa. Когaто се вър­не­те при Вaши­те другaри във Влaшко, предaйте им, че от ви­со­кия екзaрхий­с­ки пре­с­тол, нa кой­то ни постaвихa, кaкто Вие до­с­той­ни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъ­да но­си­тел нa духa нa нaродa си и с нaй-бу­ден по­г­лед и твър­до по­с­то­ян­с­т­во ще вър­вя към по­с­тигaне нa ве­ликaтa не­говa нaци­онaлнa зaдaчa (ос­во­бо­ж­де­ни­е­то).”

При по­ту­ша­ва­не­то на Ап­рил­с­ко­то въ­с­та­ние ек­зарх Ан­тим І ста­ра­тел­но съ­би­ра све­де­ния за тур­с­ки­те же­с­то­ко­с­ти и ги раз­п­ра­ща до вси­ч­ки ев­ро­пей­с­ки ве­с­т­ни­ци и жур­на­ли „с мол­ба да пов­ди­г­нат мо­щен глас от въз­му­ще­ние сре­щу тур­с­ка­та ти­ра­ния и без­чо­ве­ч­ност и да по­мо­г­нат за по-ско­ро­ш­но­то ос­во­бо­ж­де­ние на мно­го­с­т­ра­дал­ния бъл­гар­с­ки на­род”.

Ек­зарх Ан­тим I про­те­с­ти­рал про­тив Ба­та­ш­ки­те кла­не­та и се обър­нал с пи­с­мо до ру­с­кия цар, в ко­е­то из­ло­жил те­ж­ко­то по­ло­же­ние на бъл­гар­с­кия на­род и по­мо­лил ца­ря да се за­с­тъ­пи за Бъл­га­рия (след ка­то про­чел пи­с­мо­то, Але­к­сан­дър II на­пи­сал вър­ху не­го “Да се ос­во­бо­ди Бъл­га­рия!”).

За­ра­ди те­зи си дей­с­т­вия под на­ти­с­ка на тур­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во на 12.04.1877 г. ек­зарх Ан­тим І е при­ну­ден да си по­да­де ос­тав­ка­та. На 14.04. с. г. сул­тан Аб­дул Ха­мид из­да­ва офи­ци­ал­на за­по­вед за сва­ля­не­то му от ек­зар­хий­с­кия пре­с­тол, а на 17.07. с. г. е из­п­ра­тен на за­то­че­ние в Ана­до­ла, Ма­ла Азия.

След Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия той е ос­во­бо­ден на 08.04.1878 г. от за­то­че­ние и през м. май 1878 г. се за­в­ръ­ща в гр. Ви­дин, къ­де­то по­е­ма уп­ра­в­ле­ни­е­то на епар­хи­я­та си.

През 1879 г. е из­б­ран за пре­д­се­да­тел на Уч­ре­ди­тел­но­то на­ро­д­но съ­б­ра­ние в гр. Ве­ли­ко Тър­но­во, след ко­е­то – за пре­д­се­да­тел и на Пър­во­то Ве­ли­ко на­ро­д­но съ­б­ра­ние. Ми­т­ро­по­лит Ан­тим І по­с­та­вя и ос­нов­ния ка­мък за из­ди­га­не­то на храм-па­ме­т­ни­ка ко­с­т­ни­ца на връх Ши­п­ка.

Во­ди де­ле­га­ци­я­та, ко­я­то оти­ва при Але­к­сан­дър II, за да му бла­го­да­ри за Ос­во­бо­ж­де­ни­е­то на Бъл­га­рия. След Бер­лин­с­кия кон­г­рес през ля­то­то на 1879 г. ор­га­ни­зи­ра ма­со­во съ­би­ра­не на по­д­пи­си във Ви­дин­с­ка­та и Вра­чан­с­ка­та епар­хия сре­щу ре­ше­ни­е­то за раз­по­къ­с­ва­не на Сан­с­те­фан­с­ка Бъл­га­рия.

Във Ви­дин Ан­тим I е ще­дър да­ри­тел. По­с­т­ро­я­ва го­ля­ма дву­е­та­ж­на про­гим­на­зия, но­се­ща днес име­то му. За­ве­ща­ва ця­ло­то си ог­ром­но съ­с­то­я­ние за по­с­т­ро­явaне­то на ка­те­д­ра­ла­та “Св. Ди­ми­тър”, чи­та­ли­ще и раз­ви­тие на про­с­ве­т­но­то де­ло.

Пре­д­с­та­вя се в Го­с­по­да на 1 де­кем­в­ри 1888 г. в. гр. Ви­дин и е по­г­ре­бан в ми­т­ро­по­ли­т­с­ка­та цър­к­ва „Св. Ни­ко­лай”. През 1934 г. с об­но­вя­ва­не­то на цър­к­ва­та е по­с­т­ро­ен и спе­ци­а­лен ма­в­зо­лей, в кой­то по­ла­гат ос­тан­ки­те на ек­зарх Ан­тим І.

Жи­во­тът му е отдaден в службa на Бъл­га­рия. Длъ­ж­ни­ци сме към ве­ли­кия бългaрин. Дa све­дем глaвa пред ве­личaво­то му де­ло, то е школa зa ро­до­лю­бие зa все­ки един от нас.

Сто  и че­ти­ри­де­сет го­ди­ш­ни­на­та от из­би­ра­не­то на  при­с­но­па­ме­т­ния пър­ви Бъл­гар­с­ки ек­зарх Ан­тим I от­но­во ни из­п­ра­вя пред си­яй­ния об­раз на ве­ли­кия ро­ден Пър­во­йе­рарх, го­лям ро­до­лю­бец, мъ­че­ник за вя­ра и род и  за сво­бо­д­но Оте­че­с­т­во.

Ан­тим I (1816-1888) е пър­ви­ят и мно­го­за­с­лу­жил бъл­гар­с­ки ек­зарх, ви­ден по­ли­тик и об­ще­с­т­ве­ник, ос­та­нал в ис­то­ри­я­та най-ве­че ка­то бо­рец за не­за­ви­си­мо­ст­та на Бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва и за за­сил­ва­не на не­й­на­та ро­ля ка­то обе­ди­ни­тел на на­ро­да. Не­го­ви са ду­ми­те: „Ще бъ­да бла­жен, ако с мо­я­та са­мо­жер­т­ва въз­к­ръ­с­не Бъл­га­рия за нов сво­бо­ден жи­вот!“

По­к­лон и ве­ч­на при­з­на­тел­ност пред не­го­ва­та све­т­ла па­мет!

По­же­ла­ни­я­та ни към учи­те­ли­те и уче­ни­ци­те на учи­ли­ще­то в на­шия град, по­с­ве­те­но на име­то на пър­вия бъл­гар­с­ки ек­зарх, е да по­д­ра­жа­ват на вя­ра­та му, до­б­ро­де­те­ли­те и ро­до­лю­би­е­то му.

Материала подготви: протойерей Георги Петков