Писмо до Левски

Спи Дяконе, не се събуждай!

Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти… оттам не виждаш

съдбата на достойния народ!

Не виждаш майките,които днес не раждат.

Старците край кофите за смет.

Бащите със джобове празни,

В ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата са ни вече на изчезване.

Селата мъртви ,пусти градове.

Строим хотели,паркинги,гаражи…

Край просяка  минава БМВ.

На” пътя край Европа” се продават

В ръцете с кукли малките моми

Те детството си в сънища сънуват.

Стаена скръб в очите им гори

Спи Дяконе, не се събуждай!

Добре си там под тая черна пръст.

Завиждам ти затуй,че не дочака

мечтите си разпънати на кръст.

Златина ВЕЛИКОВА                    

Мно­го до­б­ре ка­за­но и все пак не до­с­та­тъ­ч­но…..

Имам пре­д­вид,че све­то­ст­та на Ва­сил Ле­в­с­ки е ко­с­мо­по­ли­т­на, а слу­ч­ва­що­то се през по­с­ле­д­ни­те го­ди­ни в ро­ди­на­та ни не оп­ра­в­да­ва  и зрън­це от все­о­т­дай­но­то де­ло на та­зи ли­ч­ност. Ня­ма друг об­раз в бъл­гар­с­ка­та ис­то­рия , кой­то да от­ра­зя­ва тол­ко­ва бла­го­ро­д­с­т­во и се­бе­о­т­да­ва­не ка­то то­зи на  Ва­сил Ле­в­с­ки.

„Да бъ­дем ра­в­ни с дру­ги­те ев­ро­пей­с­ки на­ро­ди за­ви­си от на­ши­те со­б­с­т­ве­ни за­д­ру­ж­ни си­ли” – ду­ми из­ре­че­ни във вре­ме на ро­б­с­т­во и без­че­с­тие, ко­и­то се­га до­ри зву­чат по-ак­ту­ал­но. Ся­каш  Ле­в­с­ки е ви­ж­дал пъ­тя на ро­ди­на­та ни- път на  тру­д­но­с­ти и ли­п­са на  за­д­ру­ж­ни си­ли…

Да, то­ч­но то­ва е на­шият ос­но­вен про­б­лем- за­д­ру­ж­ни­те си­ли,за­що­то,ако по­не мал­ко  на­ро­дът ни ми­с­ли за об­що­то,не­ща­та щя­ха да са мно­го по-раз­ли­ч­ни за вси­ч­ки нас. По­ня­ко­га  си ми­с­ля,че до­ри и то­га­ва пре­ди тол­ко­ва мно­го го­ди­ни, Ле­в­с­ки е ви­ж­дал та­зи ис­ти­на и се е про­ти­вил на нея с де­ла­та и иде­и­те си.Ду­ми ка­то „ Ако за­гу­бя-гу­бя са­мо се­бе си,ако спе­че­ля-пе­че­ли цял на­род” са ду­ми, из­ре­че­ни от чо­век,кой­то знае ка­к­ва е це­на­та на об­що­то бла­го. Всъ­щ­ност  за та­зи ли­ч­ност е ка­за­но тол­ко­ва мно­го,че аз ед­ва ли ще ус­пея да ка­жа не­що но­во и по-раз­ли­ч­но, но то­ва ко­е­то вси­ч­ки ние тря­б­ва да на­п­ра­вим е да све­дем гла­ва над па­мет­та му и да се по­мъ­чим  да бъ­дем по-до­б­ри и един­ни.

Георги Зл. Георгиев

На са­мия ден, 19 фе­в­ру­а­ри, не­де­ля, бе от­бе­ля­за­на тър­же­с­т­ве­но 139-го­ди­ш­ни­на­та от обе­с­ва­не­то на Ва­сил Ле­в­с­ки – Апо­с­то­ла на на­ша­та сво­бо­да. Пред Па­ме­т­ни­ка му в кв.”Ле­в­с­ки” има­ше над сто­ти­на ду­ши – зам.-кме­тът Сте­ли­ян Же­ле­зов, се­к­ре­та­рят на ОбА Ма­ри­я­на Ан­ге­ло­ва, пре­д­с­та­ви­те­ли на по­ли­ти­че­с­ки пар­тии, пен­си­о­нер­с­ки клу­бо­ве, уче­ни­ци и гра­ж­да­ни.

Про­г­ра­ма­та, по­д­го­т­ве­на от ед­но­и­мен­но­то чи­та­ли­ще, бе­ше мно­го бо­га­та и съ­дър­жа­тел­на.

Отец Ге­ор­ги и отец Ма­рин про­из­не­со­ха за­у­по­кой­на мо­ли­т­ва за Дя­кон Ва­сил Ле­в­с­ки. Мая Ива­но­ва, пре­по­да­ва­тел по ис­то­рия в ОУ „Ан­тим I”, про­че­те пла­мен­но сло­во, в ко­е­то от­бе­ля­за:

„Вре­ме­то е най-без­при­с­т­ра­с­т­ни­ят и не­по­д­ку­пен съ­д­ник на де­ла­та и съ­би­ти­я­та в чо­ве­ш­ка­та ис­то­рия. Вре­ме­то ра­ж­да сво­и­те ге­рои, ня­кои ско­ро по­тъ­ват в за­б­ве­ние, а дру­ги се пре­в­ръ­щат в сим­во­ли на це­ли епо­хи. За сво­бо­да­та на Бъл­га­рия са про­ле­ли кръ­в­та си и са да­ли жи­во­та си хи­ля­ди бор­ци, пред чи­я­то па­мет днес се пре­к­ла­ня­ме. Без съм­не­ние сред тях се от­к­ро­я­ва ед­но име, об­гър­на­то с не­по­м­ръ­к­ва­ща сла­ва и пре­вър­на­ло се в ле­ген­да. Име, ко­е­то все­ки бъл­га­рин знае, по­м­ни и ще та­чи, до­ка­то съ­ще­с­т­ву­ва Бъл­га­рия. То­ва е Ва­сил Ле­в­с­ки – иде­о­ло­гът на бъл­гар­с­ка­та на­ци­о­нал­на ре­во­лю­ция, бле­с­тя­щи­ят стра­тег на бор­ба­та за ос­во­бо­ж­де­ние от тур­с­ко ро­б­с­т­во, без­ко­ри­с­т­ни­ят вожд на Въ­т­ре­ш­на­та ре­во­лю­ци­он­на ор­га­ни­за­ция…

Не­го­во­то без­с­т­ра­шие, ес­те­с­т­ве­на­та му скром­ност, нра­в­с­т­ве­на­та му чи­с­то­та, за­е­д­но с ве­ли­чи­е­то на по­д­ви­га и жер­т­ва­та му, пре­в­ръ­щат де­ло­то му в ле­ген­да. Съ­в­сем спра­ве­д­ли­во бъл­гар­с­ки­ят на­род от­да­в­на го е обя­вил за на­ци­о­на­лен ге­рой, а за­ра­ди гро­з­на­та му и мъ­че­ни­че­с­ка смърт и за све­тец. До днес се пе­ят пе­с­ни за не­го.”

Пла­мен­но ре­ци­ти­ра­ха сти­хо­ве за Ле­в­с­ки уче­ни­ци­те от 8 клас на ОУ „Ан­тим I” Ни­ко­лай Ни­ко­лов и Гер­га­на Сто­я­но­ва. Ре­ци­ти­ра­ха и пен­си­о­нер­ки­те от клуб „Вто­ра мла­дост” Со­ф­ка Де­не­ва, Ян­ка Об­ре­те­но­ва, Ан­ка Ара­бо­ва, Ве­се­ли­на Мир­че­ва и Ма­рия Вър­ба­но­ва. Пен­си­о­нер­с­ки клуб „Здра­ве” из­пъл­ни пе­сен, по­с­ве­те­на на Ле­в­с­ки, чи­и­то сти­хо­ве са на бал­чи­ш­ка­та по­е­те­са Цон­ка Си­в­ко­ва и то­ва е пе­то­то и сти­хо­т­во­ре­ние, пре­вър­на­то в пе­сен.

Ле­в­с­ки бе по­че­тен с ед­но­ми­ну­т­но мъл­ча­ние на ко­ле­не и с цве­тя и вен­ци от ОбА, ОбС, НЧ”В.Ле­в­с­ки”, ОбС на БСП, ПП „ГЕРБ”, ВМРО, ОУ „Ан­тим I”, Ис­то­ри­че­с­ки му­зей, ОДК, Уче­ни­че­с­ки пар­ла­мент и др.

Маруся КОСТОВА