Ус­та­та на го­с­по­дин Бал­чик по­ч­ти се раз­че­к­на в ску­ч­на про­зя­в­ка. До края на ра­бо­т­ния ден ос­та­ва­ше по­ве­че от час, но ми­съл­та му за пре­д­с­то­я­щия бан­кет ста­ва­ше все по-на­т­ра­п­чи­ва. На­п­ря­гай­ки до кра­ен пре­дел спо­со­б­но­с­ти­те на си­ви­те си кле­т­ки, той ре­ши, че ня­ма за ка­к­во да стои по­ве­че в ка­би­не­та си. Но в мо­мен­та, в кой­то ве­че си тръ­г­ва­ше, те­ле­фо­нът на бю­ро­то му из­з­въ­ня. След кра­т­ко ко­ле­ба­ние го­с­по­дин Бал­чик се вър­на, вди­г­на слу­шал­ка­та и……не­що го про­бо­де в слън­че­вия сплит. Оби­к­но­ве­но се­к­ре­тар­ка­та му не свър­з­ва­ше ни­ко­го по въ­т­ре­ш­на­та ли­ния без пре­д­ва­ри­тел­но­то му съ­г­ла­сие, но то­зи път той я бе­ше ос­во­бо­дил още по обед, за­ра­ди кон­чи­на­та на не­ин бли­зък ро­д­ни­на. От дру­га­та стра­на на те­ле­фон­на­та ли­ния ня­ка­къв гра­ж­да­нин без пре­ди­с­ло­вие му се раз­ви­ка най-без­це­ре­мон- но:
-А бе ей, бал­чи­ш­ки та­ри­кат, ти за­що взе­маш за­п­ла­та!? На­в­ся­къ­де по ули­ци­те е сняг и лед, а ти дре­меш  зад бю­ро­то си. Да­же и со­по­ла си не мо­жеш да из­чи­с­тиш, жа­лък не­ща­с­т­ник! В сле­д­ва­щия миг “съ­бе­се­д­ни­кът” му от­п­ра­ви цве­тист по­з­д­рав до най-бли­з­ки­те ро­д­ни­ни на го­с­по­дин Бал­чик и за­т­во­ри.
Всъ­щ­ност го­с­по­дин Бал­чик не бе­ше чак тол­ко­ва чу­в­с­т­ви­те­лен и след ми­ну­та ве­че бе за­б­ра­вил за не­при­я­т­но­то оба­ж­да­не, но то­ч­но в то­зи мо­мент ед­но яй­це се раз­би в стъ­к­ло­то на про­зо­ре­ца му. Той по­г­ле­д­на над сти­ча­щия се жъл­тък към пло­ща­да и то­ва, ко­е­то ви­дя за мал­ко да го из­ва­ди от ра­в­но­ве­сие, ко­е­то до се­га не бе­ше му се слу­ч­ва­ло. Ня­кол­ко сто­тин въз­му­те­ни гра­ж­да­ни скан­ди­ра­ха и раз­ма­х­ва­ха пла­ка­ти пред сгра­да­та, къ­де­то ра­бо­те­ше. Той се вгле­да по-вни­ма­тел­но и ор­ло­ви­ят му по­г­лед раз­ли­чи те­к­с­та вър­ху ня­кои от пла­ка­ти­те: ”Го­с­по­дин Бал­чик, или си вър­ши ра­бо­та­та или се из­ми­тай!” , “Го­с­по­дин Бал­чик, ня­ма­ме на­ме­ре­ние да си тро­шим ко­ли­те и кра­ка­та, за­ра­ди тво­е­то без­ха­бе­рие!” и “Кой не знай го­с­по­дин Бал­чик, на при­ро­да­та най-го­ле­мия трик!” В съ­щия миг един ка­мък счу­пи про­зо­ре­ца, ми­на на сан­ти­ме­т­ри от гла­ва­та му и се спря в сте­на­та зад не­го. Го­с­по­дин Бал­чик за­ле­г­на све­т­ка­ви­ч­но зад бю­ро­то си и ка­к­то си ле­же­ше на по­да бръ­к­на в джо­ба на са­ко­то си, из­ва­ди чи­с­то нов GSМ и на­б­ра но­ме­ра на по­ли­цей­с­ко­то уп­ра­в­ле­ние. Ко­га­то от дру­га­та  стра­на се оба­ди де­жур­ни­ят, го­с­по­дин Бал­чик се пре­д­с­та­ви и му на­ре­ди да го свър­же с ше­фа на уп­ра­в­ле­ние- то. Но де­жур­ни­ят ди­ре­к­т­но го “от­рязa”:
-Мо­ят на­чал­ник не раз­го­ва­ря с бан­ди­ти!  след ко­е­то тръ­ш­на те­ле­фон­на­та слу­шал­ка.
Ня­къ­де дъл­бо­ко в не­из­б­ро­ди­ми­те ду­ше­в­ни де­б­ри на го­с­по­дин Бал­чик, за­по­ч­на да на­ра­с­т­ва ба­в­но, но не­у­мо­ли­мо ед­но раз­тър­с­ва­що без­по­кой­с­т­во, ко­е­то го за­в­ла­дя­ва­ше из­ця­ло. За пръв път в жи­во­та си той се по­чу­в­с­т­ва в бе­зи­з­хо­ди­ца и по­з­въ­ни на го­с­по­жа Бал­чик:
-Мно­го те мо­ля, из­п­ра­щай по-бър­зо ма­ши­ни­те и ра­бо­т­ни­ци­те да чи­с­тят сне­га, че ту­ка ще ме уби­ят!
Ко­га­то чу умо­ли­тел­ния му, тре­пе­рещ глас, тя тол­ко­ва се из­не­на­да, че за пръв път мал­ки­те й ша­ре­щи във вси­ч­ки по­со­ки, си­ви очи­ч­ки за­с­ти­на­ха не­по­д­ви­ж­но.
– Ама, го­с­по­дин Бал­чик, на­ли Вие ми раз­по­ре­ди­х­те ос­но­в­на­та част от сре­д­с­т­ва­та за по­чи­с­т­ва­не да бъ­де пре­да­ва­на по оп­ре­де­ле­на­та от Вас про­це­ду­ра на…- тук го­с­по­жа Бал­чик бла­го­ра­зум­но за­мъл­ча.  Ина­че аз си офор­мям от­че­ти­те бе­зу­п­ре­ч­но и до се­га не съм има­ла про­б­ле­ми с оди­то­ри­те.
– Та­ка е, та­ка е, го­с­по­жо Бал­чик!  и той с въз­ди­ш­ка за­т­во­ри те­ле­фо­на.
Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то му ос­та­ва­ше, бе­ше да ми­не през за­д­ния вход, за да не го ви­дят про­те­с­ти­ра­щи­те. Той ми­на по те­с­ния ко­ри­дор и след се­кун­ди из­ле­зе на ули­ца­та. Но там, на­с­ре­ща му се по­я­ви мла­да же­на, ус­ми­х­на му се и ка­за, по­да­вай­ки му ня­ка­къв до­ку­мент:
-Го­с­по­дин Бал­чик, връ­ч­вам Ви при­зо­в­ка от Ок­ръ­ж­на сле­д­с­т­ве­на слу­ж­ба.
Той се по­д­пи­са и ка­то през мъ­г­ла про­че­те, че го ви­кат на дру­гия ден  да се яви при сле­до­ва­тел, за­що­то ве­че му е по­в­ди­г­на­то об­ви­не­ние в при­с­во­я­ва­не на об­ще­с­т­ве­ни сре­д­с­т­ва в осо­бе­но го­ле­ми раз­ме­ри, в из­вър­ш­ва­не на пре­с­тъ­п­ле­ния по слу­ж­ба и в без­с­то­пан­с­т­ве­ност. Го­с­по­дин Бал­чик усе­ти как кра­ка­та му оме­к­ват, въ­п­ре­ки че бе­ше на­пъл­но тре­з­вен…от 16 ча­са.
На сле­д­ва­щия ден сле­до­ва­те­лят най-лю­бе­з­но го ос­ве­до­ми, че до­ри да си на­е­ме и де­сет ад­во­ка­ти, до­ка­за­тел­с­т­ва­та сре­щу не­го са та­ки­ва, че за­т­во­рът му е в кър­па вър­зан. И то за мно­го го­ди­ни. Сър­це­то на го­с­по­дин Бал­чик за­б­лъ­с­ка лу­до, той ис­те­ри­ч­но се раз­ви­ка, че не ис­ка да хо­ди в за­т­во­ра и …се съ­бу­ди.
Це­ли­ят се тре­се­ше. Ка­то го ви­дя, же­на му ве­д­на­га раз­б­ра ка­к­во му е и му да­де да из­пие та­б­ле­т­ка си­лен тран­к­ви­лант. След ка­то се по­съ­в­зе, той из­ве­д­нъж я на­па­д­на:
-Ти… са­мо ти, си ви­но­в­на! Ако не бе­ше ти, още щях да си гле­дам ке­фа на ста­ра­та ра­бо­та. Но не! В сра­в­не­ние с тво­я­та ам­би­ция Еве­рест е ня­ка­к­во жал­ко, не­в­з­ра­ч­но хълм­че.
-Ча­кай бе, ка­к­во ти ста­ва!?
-Как ка­к­во? Зна­еш ли, че щях да оти­да в за­т­во­ра?
-Ни­къ­де ня­ма да хо­диш. Не ста­вай сме­шен! Та то­ва е са­мо един сън.
-Да, ама ве­че съ­дят та­ки­ва ка­то мен. Не гле­даш ли те­ле­ви­зия?
– А бе, мъ­жо, мо­же ли да си тол­ко­ва глу­пав!? Яв­но ни­що не си раз­б­рал! Съ­дят са­мо те­зи, ко­и­то са не­по­с­лу­ш­ни. А ти….ти си не­що съ­в­сем дру­го. Ти ви­на­ги си из­пъл­ня­вал без­ро­по­т­но оно­ва, ко­е­то Оне­зи ис­кат. Ни­ко­га не си до­ри и по­ми­с­лял да Ги по­д­ве­деш или не дай Бо­же да Ги из­лъ­жеш. Ре­до­в­но Им пре­ве­ж­даш уго­во­ре­ни­те вно­с­ки и Им оси­гу­ря­ваш съ­о­т­ве­т­ни­те по­ръ­ч­ки. До­ри ед­на ду­ма не си им ка­зал на­пре­ки.
-Та­ка е ! – про­с­те­на го­с­по­дин Бал­чик.
– То­га­ва ка­к­во си се па­ни­кьо­сал !? Ни­то ня­кой ще по­с­мее да про­те­с­ти­ра сре­щу теб, ни­то ня­ко­га дър­жа­ва­та ще тръ­г­не да те съ­ди. За­що­то ти ,мъ­жо, про­с­то си бе­то­ни­ран от­в­ся­къ­де !

Бодил ТРЪНЧЕВ