Историята на господин Балчик
Feb 15th, 2012 | От Marusia | Category: ИЗКУСТВО, ПОЗИЦИИУстата на господин Балчик почти се разчекна в скучна прозявка. До края на работния ден оставаше повече от час, но мисълта му за предстоящия банкет ставаше все по-натрапчива. Напрягайки до краен предел способностите на сивите си клетки, той реши, че няма за какво да стои повече в кабинета си. Но в момента, в който вече си тръгваше, телефонът на бюрото му иззвъня. След кратко колебание господин Балчик се върна, вдигна слушалката и……нещо го прободе в слънчевия сплит. Обикновено секретарката му не свързваше никого по вътрешната линия без предварителното му съгласие, но този път той я беше освободил още по обед, заради кончината на неин близък роднина. От другата страна на телефонната линия някакъв гражданин без предисловие му се развика най-безцеремон- но:
-А бе ей, балчишки тарикат, ти защо вземаш заплата!? Навсякъде по улиците е сняг и лед, а ти дремеш зад бюрото си. Даже и сопола си не можеш да изчистиш, жалък нещастник! В следващия миг “събеседникът” му отправи цветист поздрав до най-близките роднини на господин Балчик и затвори.
Всъщност господин Балчик не беше чак толкова чувствителен и след минута вече бе забравил за неприятното обаждане, но точно в този момент едно яйце се разби в стъклото на прозореца му. Той погледна над стичащия се жълтък към площада и това, което видя за малко да го извади от равновесие, което до сега не беше му се случвало. Няколко стотин възмутени граждани скандираха и размахваха плакати пред сградата, където работеше. Той се вгледа по-внимателно и орловият му поглед различи текста върху някои от плакатите: ”Господин Балчик, или си върши работата или се измитай!” , “Господин Балчик, нямаме намерение да си трошим колите и краката, заради твоето безхаберие!” и “Кой не знай господин Балчик, на природата най-големия трик!” В същия миг един камък счупи прозореца, мина на сантиметри от главата му и се спря в стената зад него. Господин Балчик залегна светкавично зад бюрото си и както си лежеше на пода бръкна в джоба на сакото си, извади чисто нов GSМ и набра номера на полицейското управление. Когато от другата страна се обади дежурният, господин Балчик се представи и му нареди да го свърже с шефа на управление- то. Но дежурният директно го “отрязa”:
-Моят началник не разговаря с бандити! след което тръшна телефонната слушалка.
Някъде дълбоко в неизбродимите душевни дебри на господин Балчик, започна да нараства бавно, но неумолимо едно разтърсващо безпокойство, което го завладяваше изцяло. За пръв път в живота си той се почувства в безизходица и позвъни на госпожа Балчик:
-Много те моля, изпращай по-бързо машините и работниците да чистят снега, че тука ще ме убият!
Когато чу умолителния му, треперещ глас, тя толкова се изненада, че за пръв път малките й шарещи във всички посоки, сиви очички застинаха неподвижно.
– Ама, господин Балчик, нали Вие ми разпоредихте основната част от средствата за почистване да бъде предавана по определената от Вас процедура на…- тук госпожа Балчик благоразумно замълча. Иначе аз си оформям отчетите безупречно и до сега не съм имала проблеми с одиторите.
– Така е, така е, госпожо Балчик! и той с въздишка затвори телефона.
Единственото, което му оставаше, беше да мине през задния вход, за да не го видят протестиращите. Той мина по тесния коридор и след секунди излезе на улицата. Но там, насреща му се появи млада жена, усмихна му се и каза, подавайки му някакъв документ:
-Господин Балчик, връчвам Ви призовка от Окръжна следствена служба.
Той се подписа и като през мъгла прочете, че го викат на другия ден да се яви при следовател, защото вече му е повдигнато обвинение в присвояване на обществени средства в особено големи размери, в извършване на престъпления по служба и в безстопанственост. Господин Балчик усети как краката му омекват, въпреки че беше напълно трезвен…от 16 часа.
На следващия ден следователят най-любезно го осведоми, че дори да си наеме и десет адвокати, доказателствата срещу него са такива, че затворът му е в кърпа вързан. И то за много години. Сърцето на господин Балчик заблъска лудо, той истерично се развика, че не иска да ходи в затвора и …се събуди.
Целият се тресеше. Като го видя, жена му веднага разбра какво му е и му даде да изпие таблетка силен транквилант. След като се посъвзе, той изведнъж я нападна:
-Ти… само ти, си виновна! Ако не беше ти, още щях да си гледам кефа на старата работа. Но не! В сравнение с твоята амбиция Еверест е някакво жалко, невзрачно хълмче.
-Чакай бе, какво ти става!?
-Как какво? Знаеш ли, че щях да отида в затвора?
-Никъде няма да ходиш. Не ставай смешен! Та това е само един сън.
-Да, ама вече съдят такива като мен. Не гледаш ли телевизия?
– А бе, мъжо, може ли да си толкова глупав!? Явно нищо не си разбрал! Съдят само тези, които са непослушни. А ти….ти си нещо съвсем друго. Ти винаги си изпълнявал безропотно онова, което Онези искат. Никога не си дори и помислял да Ги подведеш или не дай Боже да Ги излъжеш. Редовно Им превеждаш уговорените вноски и Им осигуряваш съответните поръчки. Дори една дума не си им казал напреки.
-Така е ! – простена господин Балчик.
– Тогава какво си се паникьосал !? Нито някой ще посмее да протестира срещу теб, нито някога държавата ще тръгне да те съди. Защото ти ,мъжо, просто си бетониран отвсякъде !
Бодил ТРЪНЧЕВ