Жи­ве­ем във вре­ме­на на ре­кет и обър­ка­на ис­то­ри­че­с­ка ‘’иди­лия’’и с ро­бо­в­ла­дел­с­ко или фе­о­дал­но по­ве­де­ние на ку­к­ло­во­ди­те в мал­ка­та ни дър­жа­ви­ца.
Ха­о­сът уж мал­ко по­пре­ми­на.Се­га е ред на ком­п­ро­ма­ти­те.Вси­ч­ки сло­е­ве на об­ще­с­т­во­то се ком­п­ро­ме­ти­рат,за да се из­чи­с­ти не­ну­ж­но­то и да вле­зем в ня­ка­к­ва уж де­мо­к­ра­ти­ч­на нор­ма.Усе­ща­не­то за кри­за по­с­то­ян­но се по­д­х­ран­ва от ме­ди­и­те и ре­ке­т­ния на­тиск на би­то­во ни­во.
Ка­то не мо­жеш да пла­щаш сме­т­ки­те си-гу­биш по­ч­ва под кра­ка­та си-тор­мо­зиш се стре­си­раш се,уми­раш.Та­ка дър­жа­ва­та се отър­ва­ва от „не­ну­ж­ния чо­ве­ш­ки ма­те­ри­ал’’, ка­к­то не­от­да­в­на се из­ра­зи ци­ни­ч­но един наш висш по­ли­тик.Да се отър­веш от пен­си­о­не­ри­те по то­зи на­чин е по-ле­с­но от кол­ко­то от ку­че­та­та, об­г­ри­же­ни и на­ки­че­ни с пла­с­т­ма­со­ви обе­ч­ки или на­х­ра­не­ни с пър­жол­ки.
На­ти­с­кът се пра­ви,уж за да ни на­ка­рат да ми­с­лим ци­ви­ли­зо­ва­но,да про­те­с­ти­ра­ме,да ра­бо­тим в екип без зло­ба за­вист ал­ч­ност и т.н все по­з­на­ти на­ци­о­нал­ни ха­ра­к­те­ри­с­ти­ки.
Тру­д­но е да про­ме­ниш ге­на на бъл­га­ри­на.В кръ­в­та му те­кат сла­вян­с­ки и пра­бъл­гар­с­ки кле­т­ки.Сла­вя­ни­те са би­ли вра­ж­де­б­ни един към друг,жи­ве­е­ли са в раз­но­г­ла­сия и са се не­на­ви­ж­да­ли.Би­ли еле­мен­тар­но от­мъ­с­ти­тел­ни и кра­д­ли­ви.Пра­бъл­га­ри­те пра­ща­ли ка­дър­ни­те си хо­ра при Тан­г­ра.
То­га­ва как по бър­зо да тран­с­фор­ми­ра­ме ге­не­ти­ч­ни­ят си код?Мо­же би ще ми­нат 2-3 по­ко­ле­ния,за да се про­ме­ни ми­с­ле­не­то ни,ако то­ва изо­б­що е въз­мо­ж­но.
Там,ня­къ­де в бъ­де­ще­то,при опа­с­на­та ми ме­ч­та за де­мо­к­ра­ция ня­ма да има на­ду­ти сме­т­ки за ток и во­да.
Бъл­га­ри­те ще си по­ма­гат и ще се ува­жа­ват.В се­мей­с­т­ва­та ще ца­ри хар­мо­ния и обич.
Де­ца­та ни ще са въз­пи­та­ни и мо­же­щи.По­ли­ти­ци­те-от­го­вор­ни ми­с­ле­щи и чу­в­с­т­ви­тел­ни.Све­ще­ни­ци­те-ви­со­ко­мо­рал­ни и бла­го­ро­д­ни-Чи­но­в­ни­ци­те-ве­ж­ли­ви и съ­п­ри­ча­с­т­ни.Ле­ка­ри­те-зна­е­щи и съ­с­т­ра­да­тел­ни.Учи­те­ли­те-в крак с ино­ва­ци­и­те.Би­з­не­с­ме­ни­те-то­ч­ни към ра­бо­т­ни­ци­те си.Бан­ки­те ко­ре­к­т­ни към гра­ж­да­ни­те.Ум­ни­те ня­ма да бъ­дат уми­ш­ле­но ком­п­ле­к­си­ра­ни и ще имат по­ве­че са­мо­чу­в­с­т­вие.Изо­б­що ще има до­ве­рие в ин­с­ти­ту­ци­и­те.Да­но!
А до­то­га­ва?Ще си ле­жим в со­ци­ал­но­то бла­то,ще се ра­д­ва­ме на ‘’из­ми­с­ле­ни про­ме­ни’’,ще вяр­ва­ме в из­вън­зем­ни­те и езо­те­ри­ци­те и ще ча­ка­ме мо­же би те да ни по­мо­г­нат за­що­то ние не мо­жем и не ис­ка­ме.Ще про­дъл­жа­ва­ме да ро­бу­ва­ме на вар­вар­с­кия си на­гон и на ня­ка­къв стра­нен ата­ви­зъм.
А тези, които се смятат за велики и дърпат конците, ще продължават с рекета.
Ирена ИЛИЕВА