Дори Той не може да им забрани да го обичат!
Jan 18th, 2012 | От Marusia | Category: В РЕГИОНАПодмазвачеството пред силните на деня не е от вчера, нито е характерно само за нашата, българска, действителност. Особеното в нашенското подмазвачество е, че то дори не се стреми да запази елементарна форма на лично достойнство. И защо не, като самоунижението пред най – видния представител на властта винаги е носило дивиденти, високи обществени и властови постове.Странното е и друго, че колкото по – прости са били хората по върховете на държавата,толкова повече са им се подмазвали тези, които би трябвало да формират общественото мнение – интелигенцията на народа. Казвам интелигенцията, а не интелектуалците, защото такива у нас, просто няма. Интелектуалците, дори в световен мащаб са малко, а на държавите им стига и една качествена интелигенция, за да развиват своята демокрация, своята икономика и своята култура.Само че къде ти у нас такава интелигенция?
Още от времето, когато видният български поет Любомир Левчев възкликна пред Тато, едноличен господар на държавата: „Другарю, Живков, дори вие не можете да ми забраните да ви обичам!“ и получи достъп до известната ловна дружинка и всички останали благини, та до ден днешен – нищо не се е променило. Обичащите да се самоопределят като „интелектуалци“ видни обществени подмазвачи или хвалят властта, или мълчат за безобразията и. В резултат на това се ползват с привилегии и покани за трапезата на привилигированите, която никаква криза не докосва и на която се събира цялата измет на България, наричаща себе си политически, икономически и духовен „елит“.
В интервю за Дарик радио, озаглавено „България?! Там тези, които мислят за бъдещето емигрират“, Умберто Еко, един истински интелектуалец, казва това, което би трябвало да кажат българските претенденти за интелектуалци:
„Според мен България е една умираща, изчезваща държава, чието общество е загубило способността си да реагира адекватно на наглостта на подлеците, наметнали върху си наметалата на демокрацията и пазарната икономика, и представящи се за политици и бизнесмени. Нима е възможно в 21 век, в пределите на Европа, изграждането на пътища и метро да бъде считано, като огромно постижение, откриването на пречиствателни станции, обновяването и ремонтирането на различни сгради да бъде значимо събитие? Та това са нормални функции на държавата. Какво значимо достижение е това да асфалтираш път, докато другите строят космодруми, изследват космоса, създават иновации и развиват модерни технологии? Можеш ли да се хвалиш, че по улицата няма дупки, докато по тротоарите не можеш да вървиш? Че строиш църкви, а закриваш болници? Че прокарваш пътища, докато се обезлюдяват градове и села?“
Само че как да кажат подобно нещо, като ако не са подлеци, то са страхливци. Страхът и подлостта на тези, които формират общественото мнение в България, доведоха до това да ни управлява простащината, а целокупното население да и се възхищава и да и благодари, все едно са му подхвърлили 2 – 3 „телешки пържолки“ в копанята.
Да! Никой не може да им забрани на „интелектуалците“ да го обичат! Кого ли? Ами, който и да е, стига да е на върха на държавата, да е прост и да се гордее с това, да им „набива канчетата“ и като си хареса някой от тях да му даде висок пост и да му позволи да прави каквото си ще!
Не знам дали поезията на Л.Левчев ще намери място в българската литературна класика, но думите му: „Другарю, Живков, дори вие не можете да ми забраните да ви обичам!“ са истинска класика в панорамата на многообразното подмазване пред властта от хора, които претендират, че са духовни водачи на нацията.
Духовното падение днес е заложено отдавна и сегашното управление на простащината и престъпността е финалът на дългогодишното унищожаване на достойнството и моралните норми на обществото, лишено от положителните примери на своята интелигенция.
Юлита ХРИСТОВА