„Бъл­га­ри или сво­бо­д­ни?  То­ва е въ­п­ро­сът, кой­то все­ки един от нас тря­б­ва да си за­да­де пре­ди да гла­су­ва на ре­фе­рен­ду­ма. Не е тай­на, че Гър­ция бе един­с­т­ве­на­та дър­жа­ва, в ко­я­то гра­ж­да­ни­те во­де­ха един нор­ма­лен и ща­с­т­лив жи­вот. Но Бал­ка­ни­те ви­на­ги са би­ли трън в очи­те на Ста­ра Ев­ро­па, по­ра­ди сво­бо­до­лю­би­вия дух на на­се­ле­ни­е­то-пре­п­ли­тат се мно­же­с­т­во ин­те­ре­си и тя­х­на­та ре­а­ли­за­ция би би­ла по-ле­с­на, ако то­ва на­се­ле­ние е уни­же­но, уп­ла­ше­но и сма­за­но. Ето, че до­й­де ред на на­ша­та дър­жа­ва да бъ­де по­д­чи­не­на, а на­ро­дът- ог­ра­бен! Ня­ма да по­со­чим и име­на­та на пре­да­те­ли­те, по­д­по­мо­г­на­ли гръ­ц­кия на­род да се озо­ве в то­ва не­за­ви­д­но по­ло­же­ние- да бъ­де со­чен с пръст от це­лия свят.”  Та­ка  за­по­ч­ва ста­ти­я­та си гръ­ц­ки  все­ки­д­не­в­ник дни пре­ди ре­фе­рен­ду­ма. По- на­та­тък  ав­то­рът раз­съ­ж­да­ва, че в же­ла­ни­е­то си за­па­д­ни­те бан­ке­ри да  по­ро­бят фи­нан­со­во гръ­ц­кия на­род са сре­щ­на­ли оже­с­то­че­на съ­п­ро­ти­ва и гра­ж­да­ни­те са по­ка­за­ли, че не е уга­с­нал пла­мъ­кът на ис­тин­с­ка­та де­мо­к­ра­ция. И в съ­щ­ност ка­у­за­та не е спа­се­ни­е­то на Гър­ция, а спа­се­ни­е­то на бан­ке­ри­те, да­ве­щи се в по­с­ле­ди­ци­те на со­б­с­т­ве­на­та си ал­ч­ност. И про­дъл­жа­ва:
“И та­ка , ка­к­ва участ са ни при­го­т­ви­ли на­ши­те спа­си­те­ли? От­го­во­рът е бли­зо, по- бли­зо, от­кол­ко­то пре­д­по­ла­га­те, а имен­но ние тря­б­ва да спо­де­лим уча­ст­та на бъл­га­ри­те, на­ши­те се­вер­ни съ­се­ди.Бъл­га­ри­те са най-бе­д­ни­ят на­род в Ев­ро­па и то­ва не е тай­на до­ри за са­ми­те тях, но ви­де­ли ли сте ги да про­те­с­ти­рат? Не, ня­ма и да ги ви­ди­те, за­що­то не мо­гат да си го по­з­во­лят. Го­ля­ма част от сто­ки­те и ус­лу­ги­те са с по-ви­со­ки це­ни от сре­д­но­е­в­ро­пей­с­ки­те и за да оце­ле­ят, те са при­ну­де­ни да ра­бо­тят не­пре­къ­с­на­то при ужа­с­ни ус­ло­вия на труд, при ма­со­во по­га­з­ва­не на вся­ка­к­ви тру­до­ви нор­ми, без да сме­ят да се оп­ла­к­ват. Син­ди­кал­ни­те им ли­де­ри са сред ре­ди­ци­те на уп­ра­в­ля­ва­щи­те, оки­че­ни с най- ви­со­ки­те дър­жа­в­ни от­ли­чия, но не и сред ра­бо­т­ни­ци­те, не и на пло­ща­ди­те, за­що­то про­те­с­ти про­с­то ня­ма. И ние, сви­к­на­ли да от­с­то­я­ва­ме пра­ва­та си, се пи­та­ме, как е въз­мо­ж­но то­ва? Как при то­зи стан­дарт на жи­вот, при те­зи ус­ло­вия на труд, при то­ва на­г­ло и бе­зо­ч­ли­во от­но­ше­ние към тях, как те сто­ят ти­хо и без­ро­по­т­но? От­го­во­рът е един – те са тол­ко­ва бе­д­ни, че до­ри и един ден да не са на ра­бо­та, а да из­ля­зат на про­тест, ще бъ­де па­гу­б­но за тя­х­но­то оце­ля­ва­не. Те ня­ма да мо­гат да си пла­тят сме­т­ки­те, хра­на­та, ле­кар­с­т­ва­та, дре­ш­ки­те за де­ца­та Ве­д­нъж за­ро­бе­ни от бан­ки­те , вто­ри път от ра­бо­то­да­те­ли­те и тре­ти  път от по­ли­ти­ци­те си, те са из­гу­би­ли вся­ка на­де­ж­да и жи­ве­ят ден за ден в по­с­то­я­нен стрес да не за­гу­бят ра­бо­та­та си, на­д­ни­ка си, да не се раз­бо­ле­ят. Бъл­га­ри­те са из­с­ти­с­к­ва­ни и из­х­вър­ле­ни на ули­ца­та без за­щи­та, без на­де­ж­да и вся­ко по- се­ри­о­з­но за­бо­ля­ва­не ги об­ри­ча на смърт, за­що­то не все­ки има ня­кол­ко хи­ля­ди ев­ро да си пла­ти за по- сло­ж­на опе­ра­ция.” Ве­с­т­ни­кът про­дъл­жа­ва:
“Тя­х­на­та дър­жа­ва, тя­х­на­та ин­ду­с­т­рия, бе раз­про­да­де­на и раз­г­ра­бе­на на без­це­ни­ца. На  бъл­га­ри­те им на­би­ват в гла­ви­те, че за­п­ла­ти­те им тря­б­ва да са ни­с­ки, за­що­то та­ка би­ли кон­ку­рен­т­но спо­со­б­ни и при­в­ли­ча­ли чу­ж­де­с­т­ран­ни ин­ве­с­ти­ции. Ня­ма по- сме­хо­т­вор­но твър­де­ние от то­ва!!!  Не раз­би­рат ли, че днес ис­тин­с­ки­те ин­ве­с­ти­то­ри не тър­сят про­с­та ма­са за без па­ри, а ра­бо­т­ни­ци об­ра­зо­ва­ни, при­те­жа­ва­щи кре­а­ти­в­ност, пре­ду­га­ж­да­щи бъ­де­ще­то. В Бъл­га­рия пра­ви­тел­с­т­во­то ин­ве­с­ти­ра най- мно­го в по­ли­ци­я­та, ко­я­то е един про­цент от на­се­ле­ни­е­то на стра­на­та. Но тя не се бо­ри с пре­с­тъ­п­но­ст­та , тя е ко­рум­пи­ра­на, съ­де­б­на­та власт съ­що, за по­ли­ти­ци­те да не го­во­рим. По­ли­ци­я­та е га­рант на ко­рум­пи­ра­на­та вър­ху­ш­ка, че все­ки плах опит за тър­се­не на от­го­вор­ност ще бъ­де сма­зан. Зна­е­що­то и мо­же­що на­се­ле­ние еми­г­ри­ра, ужа­с­на­та не­мо­тия и без­на­ка­за­но­ст­та на ци­га­ни­те е по­с­ло­ви­ч­на,стра­хът у бъл­га­ри­те не­о­пи­су­ем.” Ав­то­рът опи­с­ва раз­ли­ч­ни стра­ни от  со­ци­ал­на­та дей­с­т­ви­тел­ност , от же­ла­ни­е­то на “ спа­си­те­ли­те”  да  за­г­ра­бят то­ва, ко­е­то но­си пе­чал­би, да пре­вър­нат гър­ци­те в ро­би, стра­ху­ва­щи се да не за­гу­бят ро­бо­в­ла­дел­ци­те си, си­реч да се пре­вър­нат  в бъл­га­ри! Ко­мен­ти­ра се дву­ли­чи­е­то на Брю­к­сел от­но­с­но де­мо­к­ра­ци­я­та- на­ро­дъ­тът има пра­во на глас, но не би­ва да го из­по­л­зу­ва, ос­вен да го де­ле­ги­ра на по­ли­ти­ци, ко­и­то мо­гат да бъ­дат ку­пе­ни  да слу­жат на фи­нан­со­ви ин­те­ре­си в ЕС, та­ка ка­к­то се слу­ч­ва и в Бъл­га­рия. Ве­с­т­ни­кът про­дъл­жа­ва:
“Ето ка­к­во са ни при­го­т­ви­ли на­ши­те “ спа­си­те­ли”, те ис­кат да из­ку­пят на­ша­та дър­жа­ва на без­це­ни­ца, да уни­що­жат то­ва, ко­е­то кон­ку­ри­ра те­х­ния би­з­нес, да ку­пят ос­т­ро­ви­те ни, зе­мя­та ни, да се за­ба­в­ля­ват, а ние да слу­гу­ва­ме! Но ние не сме бъл­га­ри, ние сме сво­бо­д­ни и сме го­то­ви да бра­ним на­ша­та сво­бо­да, не­що не­чу­ва­но в съ­в­ре­мен­на­та ис­то­рия, за­що­то зна­ем  що е де­мо­к­ра­ция. И ще я бра­ним още 30 го­ди­ни, ако се на­ло­жи ще я из­г­ла­ду­ва­ме, ще ми­зер­с­т­ва­ме, но СВО­БО­Д­НИ , а не  БЪЛ­ГА­РИ!”
Г.Йорданов- Гого
П.С. А ето ка­к­во на­пи­са пре­ди се­д­ми­ца  за нас Ум­бер­то Еко:”  Ако по­г­ле­д­нем дър­жа­ва­та  Ви учу­д­ва­що е стран­но­то спо­кой­с­т­вие, ца­ря­що в нея. Не­за­ви­си­мо ка­к­во, къ­де, как, и за­що се слу­ч­ва, ре­а­к­ция ня­ма. При­ли­ча на смър­т­ник, ча­кащ при­ми­ре­но съ­д­ба­та си, та­ка­ва ка­к­ва­то Бог му е от­ре­дил. Бъл­га­рия?!. Там те­зи, ко­и­то ми­с­лят за бъ­де­ще­то, еми­г­ри­рат!”