С при­по­в­ди­г­на­то ко­ле­д­но на­с­т­ро­е­ние, в при­я­тел­с­ка ат­мо­с­фе­ра, на 13 де­кем­в­ри м.г. се съ­с­тоя твор­че­с­ко-при­я­тел­с­ка сре­ща ме­ж­ду чле­но­ве­те на бал­чи­ш­кия ли­те­ра­ту­рен клуб „Й. Кръ­ч­ма­ров”, с ръ­ко­во­ди­тел Н. Мир­чев и те­х­ни­те бра­тя и се­с­т­ри по пе­ро от съ­се­д­на нам Ка­вар­на.

Сред не­пре­къ­с­на­ти ве­се­ли за­ка­ч­ки, ос­т­ро­ум­ни ре­п­ли­ки и за­ра­зя­ващ смях, вси­ч­ко се по­то­пи в ат­мо­с­фе­ра­та на вза­им­но­ст­та. Та­ка и на раз­б­рах коя е мор­с­ка­та сто­ли­ца на До­б­ру­джа – Бал­чик или Ка­вар­на. Ма­кар, че си имат „Ка­ли­а­к­ра в АРФГ”, но си ня­мат ор­га­ни­зи­ран ли­те­ра­ту­рен клуб. Мо­же да си имат ня­ка­къв си рок фе­с­ти­вал, но си ня­мат Дни­те на кла­си­ка­та, ня­мат си ме­ж­ду­на­ро­ден му­зи­ка­лен фе­с­ти­вал „Чер­но­мор­с­ки зву­ци”, ня­мат си ме­ж­ду­на­ро­ден фе­с­ти­вал на къ­со­ме­т­ра­ж­но ки­но и дру­ги кул­тур­ни изя­ви. Не­ка да си та­чат „по­че­т­ния ман­гал” на Ка­вар­на, ре­жи­сьо­ра, „по­е­та” Ан­д­рей Сла­ба­ков, а ние да се ра­д­ва­ме на но­ви­те по­че­т­ни гра­ж­да­ни на Бал­чик – Сте­фан Ца­нев, по­ет и дра­ма­тург и Ивай­ло Пе­т­ров (по­с­мър­т­но). Мо­же би ня­ма да сти­г­нат стра­ни­ци­те на ве­с­т­ник „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” и на ве­с­т­ник „Бал­чик”, взе­ти за­е­д­но, за­то­ва се връ­щам към ве­чер­та. В про­че­те­но­то и ка­за­но­то от ка­вар­нен­с­ки­те твор­ци на ли­те­ра­ту­ра­та про­ли­ча един до­с­то­ен и ек­с­та­зен из­раз на пре­жи­вя­но­то от ду­ши­те им и сър­ца­та по ос­т­ри­е­то на би­ти­е­то. Вси­ч­ко от­ра­зе­но вър­ху бе­лия лист е из­пъл­не­но със сю­б­лим­на ди­на­ми­ка и те­ма­ти­ка, ка­то сти­лов раз­каз, стих, афо­ри­зъм, епи­г­ра­ма, къ­де­то из­не­на­д­ва­що се по­я­вя­ват па­у­зи за раз­ми­съл, не­о­ча­к­ва­ни ан­жам­б­ма­ни при сло­ве­с­но­то стру­к­ту­ри­ра­не на ду­ми­те.

Ще за­по­ч­на с Ке­ран­ка Да­ла­к­ман­с­ка, ко­я­то в по­ре­д­на­та си кни­га „Без­сън­ни ми­го­ве” спо­де­ля с нас: „Но­щ­та при­ли­ча на ду­ша­та – до края и не мо­га да до­с­ти­г­на”. Кни­га­та е с фан­та­с­ти­ч­ни илю­с­т­ра­ции с де­тай­ли от кар­ти­ни­те на Ми­на Ма­ле­е­ва – ув­ле­че­на в своя кръ­го­в­рат не са­мо от „три­ъ­гъл­ни­ци, кръ­г­че­та, ква­д­ра­ти…”. Ан­на То­мо­ва със сво­и­те раз­ка­зи по­ка­за как при­я­т­но тря­б­ва да въз­дей­с­т­ваш на чи­та­те­ля, ка­то ав­тор­ка­та ос­та­вя трай­ни сле­ди в на­ше­то съ­з­на­ние с ха­ра­к­тер­но­то си ос­т­ро­у­мие.

Ал­бе­на Але­к­си­е­ва от­п­ра­ви сво­и­те не­ж­ни по­с­ла­ния към ця­ло­то чо­ве­че­с­т­во. Във все­ки не­ин ред са из­ра­зе­ни фи­зи­че­с­ко­то и пси­хи­че­с­ко­то и съ­с­то­я­ние, на­де­ж­да и тре­во­га, из­по­л­з­вай­ки ри­тъ­ма на сво­бо­д­ния стих.

Ко­с­та Не­нов не на­п­ра­з­но е бил обя­вен пред 5 го­ди­ни за „око­лий­с­ки по­ет №1”, то­ва ве­се­ло му на­по­м­ни гла­в­на­та ре­да­к­тор­ка на в-к „Бал­чи­ш­ки те­ле­г­раф” – Ма­ру­ся Ко­с­то­ва. Със сво­и­те афо­ри­з­ми и епи­г­ра­ми от­ра­зи не­по­в­то­ри­ми­те ми­го­ве от на­шия жи­вот с ос­т­ро­ум­ни и ори­ги­нал­ни ри­ми.

До­й­де ре­дът и на до­ма­ки­ни­те – бал­чи­ш­ки­те твор­ци. За­ра­бо­ти и за­бо­бо­ти те­ж­ка­та ар­ти­ле­рия на ка­но­ни­ри­те – Г. Йор­да­нов – Го­го, А. Ан­чев, Ц. Си­в­ко­ва, В. Шал­тев, Д. Ге­ор­ги­ев, И. Ст. Па­в­лов и др.

А тър­же­с­т­ве­ния и сю­б­ли­мен офи­ци­а­лен мо­мент про­дъл­жи в ша­х­ма­т­ния ни гра­д­с­ки клуб. Там спе­к­та­къ­лът про­дъл­жи, къ­де­то вси­ч­ко бе­ше от­к­ри­то и се при­об­щи­х­ме към тра­ди­ци­и­те, съ­з­да­де­ни през ве­ко­ве­те. Жал­ко, че го­с­ти­те на из­дър­жа­ха на на­ше­то тем­по и си тръ­г­на­ха по-ра­но. Ес­те­с­т­ве­но е в та­ки­ва слу­чаи да про­дъл­жим за­по­ч­на­то­то.  Тук ве­че без им­п­ро­ви­за­ция „де­гу­с­та­то­ри­те” Г. Йо­в­чев и Д. Ге­ор­ги­ев уто­ч­ни­ха ав­то­ри­те­т­но, че най-ху­ба­ва­та ра­кия е до­не­се­на от Сте­ла Да­ко­ва и про­из­ве­де­на от не­й­ния сър­цат съ­п­руг Пан­ко, един чист твор­че­с­ки миг, за­що­то ня­ма ни­що по-съ­к­ро­ве­но от ду­ми­те, къ­де­то се крие мъ­д­ро­ст­та на фи­ло­со­фи­те и ес­те­с­т­ве­но на твор­ци­те на из­ку­с­т­во­то…

Георги ЙОВЧЕВ