Го­ле­ми­ят бъл­гар­с­ки пи­са­тел Й.Ра­ди­ч­ков ка­з­ва: „Ня­ма по-ла­с­ка­во за ед­на кни­га от ръ­ка­та на чи­та­те­ля, за­що­то ръ­ка­та на чи­та­те­ля, не би по­з­во­ли­ла да се на­т­ру­па прах вър­ху ко­ри­ца­та и.” И не­ка не про­з­ву­чи пре­тен­ци­о­з­но, но ръ­ка­та на чи­та­те­ля, раз­т­во­ри­ла кни­га­та „Хи­ме­ра за жи­вот” на Р.Тра­я­но­ва, не би спря­ла да раз­г­ръ­ща стра­ни­ци­те и, до­ка­то не сти­г­не края. За­що­то ще бъ­де тро­г­нат от мла­до­ст­та на ав­тор­ка­та /тя е са­мо на 18 го­ди­ни/ и не­й­на­та сме­лост да раз­ка­же ед­на въл­ну­ва­ща ис­то­рия. Бъ­де за­ин­т­ри­гу­ван от про­б­ле­ми­те, до ко­и­то хра­б­ро се до­ко­с­ва, про­б­ле­ми, твър­де ак­ту­ал­ни и тру­д­но раз­ре­ши­ми в съ­в­ре­мен­ния свят. Ще бъ­де из­не­на­дан от по­с­ла­ни­я­та, от­п­ра­ве­ни към чи­та­те­ли­те.

В ду­ха на те­зи ми­с­ли пре­ми­на и офи­ци­ал­но­то пре­д­с­та­вя­не на ро­ма­на в До­б­рич мал­ко пре­ди Ко­ле­да. Кни­жар­ни­ца „Хи­пе­ри­он” се ока­за тя­с­на да по­бе­ре съ­у­че­ни­ци­те на Ро­си, за­е­д­но с кла­с­на­та им ръ­ко­во­ди­тел­ка, при­я­те­ли, ро­д­ни­ни и по­чи­та­те­ли на кни­га­та. Сред офи­ци­ал­ни­те го­с­ти бе­ше зам.-кме­тът по ху­ма­ни­тар­ни­те дей­но­с­ти Ка­ме­лия Кой­че­ва с ог­ро­мен бу­кет по по­ръ­ка на кме­та на До­б­рич Де­те­ли­на Ни­ко­ло­ва. Ху­ба­во впе­ча­т­ле­ние на­п­ра­ви при­съ­с­т­ви­е­то на но­во­и­з­б­ра­ния пре­д­се­да­тел на ОбС Бал­чик Ви­к­тор Лу­чи­я­нов, ка­к­то и пре­д­с­та­ви­те­ли на бал­чи­ш­ки­те ме­дии.

Ав­тор­ка­та, по­лу­чи­ла мно­го по­з­д­ра­в­ле­ния и цве­тя, раз­ка­за твор­че­с­ка­та ис­то­рия на ро­ма­на, за­по­ч­нат, ко­га­то е би­ла на 16 го­ди­ни, го­во­ри за мо­ти­ви­те, за про­то­ти­по­ве­те на ге­ро­и­те. Убе­ди­тел­но и ум­но, тя от­го­во­ри на за­да­де­ни­те и от при­съ­с­т­ва­щи­те въ­п­ро­си, ак­цен­ти­рай­ки на вя­ра­та си, че тра­ги­ч­на­та ис­то­рия на не­й­на­та ге­ро­и­ня ще от­ре­з­ви и ще по­в­ли­яе на по­ве­де­ни­е­то на мла­ди­те хо­ра, по­д­ло­же­ни на пре­ди­з­ви­ка­тел­с­т­ва­та на жи­во­та и при­в­ле­че­ни от ле­с­ния, лъ­с­кав ма­те­ри­ал­но бо­гат жи­вот; че ще бъ­де раз­б­ра­на и от­го­вор­но­ст­та на се­мей­с­т­во­то, ро­ди­те­ли­те и об­ще­с­т­во­то за пре­къ­с­на­та­та бли­зост и гла­в­но ду­хо­в­на връ­з­ка ме­ж­ду по­ко­ле­ни­я­та; че ма­те­ри­ал­но­то бла­го­ден­с­т­вие, по­с­ти­г­на­то на вся­ка це­на, не пра­ви ща­с­т­лив ду­хо­в­но оса­ка­те­ния чо­век.

С пър­вия си ро­ман „Хи­ме­ра за жи­вот” Р.Тра­я­но­ва да­ва на­де­ж­да на чи­та­те­ли­те да оча­к­ват но­ви, въл­ну­ва­щи твор­би. Пак спо­ред Ра­ди­ч­ков „Пи­са­те­ли­те са две ка­те­го­рии: ед­ни­те са хо­ра, ко­и­то се дви­жат не­пре­къ­с­на­то, за да бъ­дат за­бе­ля­за­ни; дру­ги­те – за­с­та­на­ли не­по­д­ви­ж­но, за да мо­гат да на­б­лю­да­ват по­д­ви­ж­ния свят.” Има ос­но­ва­ние да оп­ре­де­лим, че Ро­си­ца Тра­я­но­ва е от вто­ра­та ка­те­го­рия.

Мария АНДРЕЕВА